Ключови фрази
Частна касационна жалба * договор за аренда * отказ на съдия по вписванията

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 493

гр. С.,.20.09.2017 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№2146 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д. в качеството му на [фирма] срещу определение №476 от 22.06.2017 г. по ч.гр.д.№298/2017 г. на ОС Ловеч. С обжалваното определение е потвърдено определение №22 от 07.04.2017 г. на съдия по вписванията при РС Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда, рег. №2837/30.03.2017 г. на нотариус С. И., рег. №016 на НК, вх. №1821/07.04.2017 г. по описа на Служба по вписвания – Л..
В частната касационна жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с т.6 от ТР №7 по т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а така също и с практиката ВКС, обективирана в определение №405 от 31.07.2017 г. по ч.т.д.№1547/2017 г на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №411 от 02.08.2017 г. по ч.т.д.№1024/2017 г. на ВКС, ТК Първо отделение и определение №426 от 28.-07.2017 г. по ч.т.д.№1035/2017 т. на ВКС, ТК: 1. За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18, ал.1 от ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписвания е законосъобразен, тъй като представеният от заявителя анекс за продължаване на срока на предходно вписан договор за аренда на земеделски земи не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /в сила от 07.02.2017 г./, предвид обстоятелството, че анексът следва да има съдържанието, предписано в чл.6, ал.1, б.„а” от Правилника за вписванията, а в случая липсват доказателства, че упълномощителят – наследник на общия наследодател, е единствен наследник, както и кои са другите наследници, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от конкретните имоти.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъда допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният от частния касатор въпрос е обусловил изхода на делото, като в случая е осъществено и поддържаното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въпросът е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т.6 от Тълкувателно решение №7 т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Според дадените в посоченото тълкувателно решение разяснения, проверката, която съдията по вписванията извършва относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. По своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен, ако това не е изрично предвидено в закон.
Установените в сега действащата редакция на чл.3, ал.4 от ЗАЗ изисквания се отнасят до сключването на договора за аренда на земеделския имот, поради което преценката за наличието им по естеството си представлява проверка за материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт, без това да е изрично предвидено в закона и е извън правомощията на съдията по вписванията. В този смисъл при постановяване на обжалваното определение въззивният съд, надхвърляйки допустимата проверка за това дали представеният анекс подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, се е отклонил от цитираната задължителна практика, поради което атакуваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение №476 от 22.06.2017 г. по ч.гр.д.№298/2017 г. на ОС Ловеч.
ОТМЕНЯ определение №476 от 22.06.2017 г. по ч.гр.д.№298/2017 г. на ОС Ловеч и потвърденото с него определение №22 от 07.04.2017 г. на съдия по вписванията при РС Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда, рег. №2837/30.03.2017 г. на нотариус С. И., рег. №016 на НК, вх. №1821/07.04.2017 г. по описа на Служба по вписвания – Л..
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Л. за извършване на вписването.
Определението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.