4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 45 гр. София ,03.02.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 495/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. К. К. К. е обжалвал определението на Варненския окръжен съд № 2251 от 21.07.2011г. по ч. гр.д.№ 1229/2011г. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Ответницата В. С. Н. не е подала отговор по реда на чл. 276 ал.1 ГПК. С обжалваното определение е потвърдено определение на Варненския районен съд № 6927 от 11.05.2011г. , с което е прекратено производството по гр.д.№ 6658/2010г. поради недопустимост на предявения иск по чл.74 ал.1 ЗС на основание чл. 299 ал.2 ГПК В. съд е приел, че с влязло в сила решение на Варненския окръжен съд по гр.д.№ 689/2004г. по предявения от В. С. Н. иск с правно основание чл.108 ЗС К. К. К. е осъден да й предаде владението на апартамент № 20 в [населено място], [улица] ет.7 и са отхвърлени претенциите на ответника за заплащане на увеличената стойност на имота вследствие на извършени от него подобрения и за признаване на право на задържане на имота на основание чл.72 ЗС , както и за заплащане на необходими и полезни разноски. Решението е влязло в сила според въззивния съд на основание чл. 298 ал.4 ГПК и по отношение на разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания, което е пречка за ново предявяване на същия иск поради забраната на чл. 299 ал.1 ГПК за пререшаемост на спора. При тези мотиви на въззивния съд поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване въпрос решението, с което са разрешени възражения за право на задържане влиза ли в сила и формира ли сила на пресъдено нещо и относно правото на обикновения /недобросъвестен владелец/ да получи направените от него необходими и полезни разноски за имота е формирал решаващите изводи на съда като като същевременно е и от значение за точното прилагане на закона при липса на утвърдена съдебна практика, поради което частната жалба следва да се разгледа по същество на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно чл.298 ал.4 ГПК аналогичен с чл.221 от отменения ГПК от 1952 г. решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. Правото на задържане е предвидено в закона като правна гаранция за добросъвестния владелец да удовлетвори вземането си за извършените по време на владението подобрения, защото той ги е извършил със съзнанието, че е собственик , без да знае, че подобрява чужда вещ. Н. владелец съгласно чл. 74 ЗС може да иска за подобренията по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота, освен ако собственикът е знаел , че се извършват подобрения, но не се е противопоставял.. Правото на задържане е обусловено само от вземане на добросъвестния владелец или приравнения на добросъвестен по чл.70 ал.3 ЗС. Когато владелецът няма качеството на добросъвестен по смисъла на чл. 70 ал.1 ЗС той няма право на задържане , следователно не може да реализира вземането си във връзка с извършени подобрения в имота в рамките на правата, които има по чл.73 ЗС с възражение, а следва да предяви насрещен иск. Ето защо силата на пресъдено нещо на решението се разпростира на основание чл.298 ал.4 ГПК само по отношение на възраженията на ответника за подобрения , за които той има право на задържане. В разглеждания случай по предходното дело вземането за подобрения е релевирано с възражение на няколко алтернативни основания като е прието, че ответникът няма качеството на добросъвестен владелец и не е уважено искането за признаване на право на задържане, поради което липсва формирана сила на присъдено нещо на основание чл.298 ал.4 ГПК по искането за присъждане стойността на необходимите и полезни разноски. С оглед на изложеното обжалваните определения следва да се отменят като постановени в нарушение на процесуалните правила и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определението на Варненския окръжен съд № 2251 от 21.07.2011г. по ч. гр.д.№ 1229/2011г. и потвърденото с него определение на Варненския районен съд № 6927 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 6658/2010г. , с което е прекратено производството по гр.д.№ 6658/2010г. поради недопустимост на предявения иск на основание чл.299 ал.2 ГПК и ВРЪЩА делото на варненския районен съд за разглеждане на спора по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: