4 РЕШЕНИЕ № 479 София, 09.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1684/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби от П. на Р. Б., чрез А. п. – София, и от адв. С. – процесуален представител на ищците В. Г. К. и К. Н. К., и двамата от [населено място], против въззивно решение №513/07.6.2010 г. по гр.д.№301/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., І-ви състав. С определение №990/18.7.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в частта, с която е отхвърлен искът за солидарно осъждане на Софийския градски съд, на основание чл.2, ал.1, т.т.2 и 3 ЗОДОВ сумата 50000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано, в периода от 07.02.1998 г. до 29.4.2002 г. срещу П. К. К., обвинение за извършено престъпление, включващо и обезщетение за незаконно задържане на посоченото лице в периода от 07.02.1998 г. до 13.7.2001 г., както и от постановената осъдителна присъда, постановена от СГС, по материалноправните въпроси: “В кой случай наказателният съд е отговорен за вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – когато осъдителната му присъда е влязла в законна сила и впоследствие делото е възобновено от ВКС и обвиняемият е оправдан, или във всички случаи, когато е признал подсъдимия за виновен, който впоследствие оправдан от въззивната или от касационната инстанция ?”, както и относно тълкуването на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в контекста на т.13 от ТР №3/2005 г. за това дали съдът следва да отговаря за вреди при незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение. С въззивното решение е прието, че искът по отношение на Софийския градски съд следва да бъде отхвърлен, тъй като субекти на отговорността по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения от общ характер, какъвто орган се явява П. на Р. Б., но не и Софийския градски съд. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че при ангажиране отговорността на п. на Р. Б., обезщетението за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение следва да обхване и вредите от незаконно задържане под стража, като обезщетението за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража се поглъща от обезщетението за незаконно повдигане и поддържане на обвинението. Съдът се е позовал на т.13 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В продължение на мотивите си Софийският апелативен съд е стигнал до извод, че отговорността в случаите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се поражда при наличие на влязла осъдителна присъда, като в процесния случай присъдата по нохд №133/2000 г. на СГС не е влязла в сила, а е била отменена от въззивната инстанция, поради което не е налице основанието по цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на СГС. В касационната жалба, в горепосочената част, се навеждат оплаквания за неправилни изводи на въззивната инстанция. Твърди се, че мярката за неотклонение “задържане под стража” след изтичането на сроковете й по инициатива на следствието и прокуратурата, се взима и контролира от съда, поради което при налагане на оправдателна присъда отговорността следва да се носи от последния. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и осъждане на СГС да заплати обезщетението солидарно с П. на Р. Б. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационните жалбоподатели – адв. С.. Ответникът по касация – П. на Р. Б., заявява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът по касация – С. г. с., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на страните, изразени писмено и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, намира следното: По поставените въпроси от касационните жалбоподатели В. Г. К. и К. Н. К.. По естеството си поставеният материалноправен въпрос се състои от две части. По първата част, а именно “В кой случай наказателният съд е отговорен за вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ – когато осъдителната му присъда е влязла в законна сила и впоследствие делото е възобновено от ВКС и обвиняемият е оправдан, или във всички случаи, когато е признал подсъдимия за виновен, който впоследствие оправдан от въззивната или от касационната инстанция ?”, е налице практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №316/20.4.2010 г. по гр.д.№503/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №345/27.5.2010 г. по гр.д.№5076/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. И с двете решения еднозначно е прието, че отговорността за вреди от осъждане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано, поради което само в тази хипотеза съдът носи отговорност за вреди по посочения текст. Прието е също така, че когато осъдителната присъда е отменена от по-горестоящия съд по реда на инстанционния контрол, т.е. преди да е влязла в сила, отговорността от незаконно обвинение в извършване на престъпление може да се ангажира от правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, но не и от съда. По втората част от поставения въпрос - относно тълкуването на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в контекста на т.13 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС, за това дали съдът следва да отговаря за вреди при незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение, не се дължи отговор, тъй като самото тълкувателно решение дава отговор на въпроса, който отговор е възпроизведен и в цитираните по-горе две решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. По съществото на касационната жалба. Решението на Софийския апелативен съд в допусната до обжалване част е правилно. С оглед отговора на поставените въпроси законосъобразно и обосновано е прието, че съдът, в частност Софийският градски съд, в процесния случай не носи отговорност по реда на чл.2, ал.1, т.т.2 и 3 ЗОДОВ, поради което всички наведени в касационната жалба, подадена от В. Г. К. и К. Н. К., оплаквания са неоснователни. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №513/07.6.2010 г. по гр.д.№301/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., І-ви състав, в допуснатата до касационно обжалване част, с която е отхвърлен искът за солидарно осъждане на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: