1 Р Е Ш Е Н И Е №193 Гр.София, 18.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА изслуша докладваното от съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 1631/2015 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по касационна жалба на Т. Г. срещу Решение на Варненския апелативен съд по в.т.д.№ 623/2014 г. от 10.12.2014 г., с което е обезсилено Решение № 116/24.06.2014 г. на Окръжен съд Добрич по т.д.№ 125 по описа за 2013 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Окръжен съд Добрич отхвърля предявените от И. А. Манолов в качеството му на синдик на „Грийн парк“ ЕООД /в несъстоятелност/ искове с правно основание чл.145 от ТЗ и чл.284 ал.2 ЗЗД срещу Т. Г. Г. от [населено място], Община Балчик. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора по делото правен въпрос, свързан с последиците от констатиране на нередовност на исковата молба от въззивния съд. В срока за отговор на касационната жалба ответникът по касация-синдикът на „Грийн парк“ ЕООД /в несъстоятелност/, изразява становище, че обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол. С определение по чл.288 ГПК, постановеното на 13.12.2017 г. по настоящото дело, Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., е допуснал касационно обжалване на Решение № 353/10.12.2014 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д.№ 623/2014 г. по изведения в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана от нея нередовност на исковата молба, на основание чл.2890 ал.1 т.1 ГПК. В проведеното на 29 май 2018 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на наследниците на починалия в хода на касационното производство касатор Т. Г. – Т. Т. Г. и Е. Т. Г. – дъщеря и син на ответника по исковете поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и претендира разноски. Останалите правоприемници на починалия – преживялата съпруга Т. С. Г. и представляваната от нея малолетна дъщеря М. Т. Г. не са взели становище по жалбата и не изпращат представител в проведеното осз. Синдикът на „Грийн парк“ ЕООД /в несъстоятелност/ И. А. Манолов изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. След преценка на данните по делото и заявените касационни основания Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е прел, че Добричкият окръжен съд е бил сезиран с иск за вреди, причинени на „Грийн парк“ ЕООД от ответника в качеството му на управител на дружеството чрез изтеглени от банковите му сметки суми от 3 банки в периода 21 януари 2010 г. – 29.04.2011 г. в общ размер 1 882 620 лв. Първоинстанционният съд се е произнесъл по два иска със сборна цена 1 882 620 лв. – съответно по чл.145 ТЗ и по чл.284 ал.2 ЗЗД, като произнасянето по втория от тях е по непредявен иск доколкото изложените в исковата молба обстоятелства и нейният петитум не позволяват да се формира извод за обективно съединяване на два иска с различно фактическо основание – причинени имуществени вреди от ответника като управител на дружеството, носещ отговорност по чл.145 ТЗ и като довереник по мандатно правоотношение, неотчел полученото в изпълнение на поръчката, възложена му от управителя Г. Х. П. като негов Упълномощител. Обстоятелствената част и петитумът не позволяват да се разграничат по основание и размер двата иска, квалифицирани от първоинстанционния съд по чл.145 ТЗ и по чл.284 ал.2 ЗЗД с обща цена 1 882 260 лв., поради което въззивният съд приема, че постановеното решение на Добричкия окръжен съд следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане и произнасяне по един иск – с правно основание чл.145 ТЗ. При преценка на състава за предявяване на два иска при новото разглеждане на делото исковата молба МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСТАВЕНА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ за уточняване фактическото основание на всеки от исковете, цената им и периода, за които са предявени. ПО ВЪПРОСА, по който е допуснато касационно обжалване относно правомощията на въззивната инстанция, констатирала за първи път нередовност на исковата молба: „Когато по иск, с който синдикът на търговско дружество в несъстоятелност претендира от негов бивш управител връщане на суми, които той е получил от името на дружеството в качеството на негов управител, а впоследствие като негов пълномощник, без да разграничи изрично получените по пълномощие суми от останалите, съставлява ли тази неопределеност на исковата претенция порок, обуславящ недопустимост на първоинстанционното решение или в този случай въззивният съд дължи указания на ищеца да поправи констатираната от него нередовност в съдържанието на исковата молба“ отговорът произтича от следното: Процесуалноправният въпрос е обусловил волята на съда за обезсилване на първоинстанционното решение като постановено по ненадлежно предявен иск или искове. Добричкият окръжен съд е приел, че е сезиран с два иска, квалифицирани съответно по чл.145 ТЗ и по чл.284, ал.2 ЗЗД в неоспорения доклад. Цената на обективно съединените искове не е посочена от ищеца и въпросът за нея не е повдигнат от ответника, нито служебно от съда, който е отхвърлил осъдителните искове без да посочи размера им в съобразителната част и в диспозитива на решението. Въззивният съд е счел за невъзможно разграничаването на двете претенции по основание и размер и е заключил, че няма право да замества незаявени от ищеца факти и обстоятелства съобразно собствена преценка и изчисления, поради което е обезсилил като процесуално недопустимо цялото обжалвано първоинстанционно решение и е върнал делото за ново разглеждане и изясняване дали в рамките на посочената в титулната част и в петитума на исковата молба сума 1 882 620 лв. са предявени един или два иска, какви са основанието, цената и периода, за който е предявен всеки от тях. Разрешението на въпроса е в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в постановките на точка 5 на ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК относно дължимите от въззивния съд действия в хипотези на нередовност на исковата молба при отстраним недостатък. Това означава, че сам въззивният съд като инстанция по същество следва да приложи разпоредбата на чл.129 ал.2 ГПК, за да отстрани нередовности, забелязани в хода на въззивното производство при съобразяване, че когато се уточняват основанието и петитумът отстраняването на дефектите на исковата молба не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред въззивния съд. По основателността на касационната жалба От отговора на процесуалноправния въпрос следва, че въззивният съд сам е следвало да приложи разпоредбата на чл.129 ал.4 ГПК като едва при неизпълнение на указанията му би могъл да обезсили решението на първоинстанционния съд и да прекрати производството. Обезсилването на първоинстанционното решение и връщането на делото за ново разглеждане са постановени в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и постановките на т.4 на ТР № 1/2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ОСГК в актуалната им част. Макар и при условията на ограничен въззив второинстанционният съд продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаването на материалноправния спор, поради което дължи даване на указания за поправяне на констатираната от него нередовност на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Въззивният съд необосновано е приел, че искът е само един и в частта му за изтеглените и неотчетени суми след 16 март 2011 г. /до размер на 123 000 лв. изтеглени след 16 март 2011 г. в брой от „А. банк – клон България“/ е разгледан на непредявено основание. Мотивите му са неясни и вътрешно противоречиви. Изложените в исковата молба обстоятелства позволяват да се разграничат двата иска по основание. Постановеното от съда обезсилване на първоинстанционното решение и връщането на делото за ново разглеждане на Добричкия ОС представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК и основание за касиране на въззивното решение. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, чието решение е процесуално по своя характер, не разрешава спора по същество, което прави недопустимо решаването му от касационната инстанция по реда на чл.293 ал.1 ГПК. При новото разглеждане на делото след евентуално отстраняване на нередовностите по чл.127 ал.1 т. 3 и т. 5 ГПК с конкретизиране цената и петитума на обективно съединените искове Варненския апелативен съд следва да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, както и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 353/10.12.2014 г. на Варненския апелативен съд, ТО, постановено по в.т.д.№ 623/2014 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: