Р Е Ш Е Н И Е № 354 гр. София, 17.10.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 1777 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия О. С. Г. против въззивно решение № 105/28.04.2011 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 94/2011 г. с изтъкнати доводи за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода и претенция за неговото намаляване по размер. В с. з. пред ВКС подсъдимият и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивното решение Великотърновският апелативен съд е изменил присъда № 12/16.02.2011 г. на Русенския окръжен съд по НОХД № 62/2011 г., с която подсъдимият О. С. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 282 ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК, за което във вр. с чл. 58а от НК е бил осъден на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е бил отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години и кумулативно лишаване от права по чл. 37, т. 6 от НК за 2 години и 10 месеца, КАТО е преквалифицирал деянието по чл. 282 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК и във вр. с чл. 58а, вр чл. 55 ал. 1 от НК е намалил наказанието лишаване от свобода на 11 месеца, както и изпитателния срок по чл. 66 от НК – на 3 години. Оправдал е подсъдимия по обвинението по чл. 282 ал. 3 от НК и за вредните последици над 231 872. 58 лв. В останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за явна несправедливост на наказанието, мотивирани с несъобразяване на причините за нарушаване на служебните задължения от подсъдимия като Директор на ЖП-секция Русе (довело до предоставяне на 426 480 тона скрап на стойност 231 877. 58 лв. на св. Р. Р.) и конкретно финансовите взаимоотношението между последния и национална компания „ЖП инфраструктура” по доставка и плащане на други материали, са неоснователни. По този въпрос въззивният съд е взел отношение, като правилно е отразил, че подсъдимият не е бил оторизиран да преценява начина за уреждане на взаимотоношенията с Р., което очевидно включва и невъзможност да го компенсира с оглед знанието му за негови устни уговорки с ръководството за прихващания за доставени материали. Извън това, именно спорните търговските отношения със св. Р. по този повод са един от факторите, наред с данните за личността на подсъдимия, които са мотивирали апелативния съд да приеме, че случаят не е особено тежък и респ. да преквалифицира деянието като по-леконаказуемо по чл. 282 ал. 2 от НК. Другите сочени в жалбата обстоятелства, индициращи подсъдимият да е търсил начини за документиране на задълженията на Р., а също и бездействието на старото и новото ръководство за събиране на вземанията, не могат да бъдат отчитани като такива със смекчаващ характер. Голяма част от реално получените от св. Р. количества скрап по кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи е било установено, че са фактурирани по-късно – след извършване на финансов одит, а фактурите са издавани на лица, които не са били реалните получатели. Извън това, като цяло получаването и документирането на количествата скрап очевидно е влизало в противоречие с установените правила за продажба по Наредба № 7/14.11.1997 г. и заповеди № 1475/24.07.2006 г. и № 1484/27.08.2008 г., което е и повода за осъждането му за деяние по чл. 282 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК при наличие на останалите признаци от този състав. Затова, ВКС намира, че в намаления размер от 11 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за 3 години, наказанието се явява съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и е справедливо. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 105/28.04.2011 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 94/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: