Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 24.10.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 450 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ю. Р. К. против въззивно решение № 58/13.04.2022 г. на Варненския апелативен съд, НО – 2 състав, постановено по ВНОХД № 10/2022 г., с което е била потвърдена присъда № 10/18.11.2021 г. на Шуменския окръжен съд по НОХД № 258/2021 г. С първоинстанционната присъда Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия Ю. Р. К. за виновен в това, че на 24.07.2020 г., в [населено място],[жк], умишлено умъртвил С. И. Д. по особено мъчителен начин и с особена жестокост, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 и т. 6а, вр. чл. 115 и чл. 54 от НК му е наложил наказание 19 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Приспаднал е задържането му с МНО, считано от 25.07.2020 г. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданските ищци И. И. и Е. И. (родители на пострадалата) по 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а на И. Г. (нейна дъщеря) 75 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2020 г., като е отхвърлил претенциите за разликата над тези суми до пълните им предявени размери. Първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник – адв. С. С., се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. При условията на алтернативност се претендира отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане на апелативната инстанция, преквалификация на деянието или намаляване на наказанието. Гражданските ищци и техния повереник, редовно призовани, не се явяват пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли за справедливост, като се отчете, че не е извършил деянието умишлено, а по непредпазливост. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: По доводите за допуснати нарушения на процесуалния и материал закон: В касационната жалба и допълнението към нея са изтъкнати оплаквания за допуснати процесуални нарушения в две основни направления – непълна, необективна и превратна оценка на доказателствените материали и липсата на мотиви по направени от защитата възражения. Прегледът на тяхното съдържание обаче сочи, че в по-голямата им част се визира несъгласие с възприетите от въззивния съд фактически констатации, (относими към авторството и начина на извършване на деянието, конкретните съставомерни признаци и форма на вина), както и аргументи за неубедителност и недостатъчност на доказателствената основа, върху която те са били построени. Затова ВКС ги оценява като възражения за необоснованост и непълнота на доказателствата, които е известно, че не са самостоятелни касационни основания и ВКС няма правомощия да ги обсъжда. Обхвата на касационната проверка е ограничен в рамките на приетите от инстанциите по същество фактически положения, стига те да почиват върху доказателства, които са събрани, проверени и оценени по надлежен процесуален ред, респ. при формиране на вътрешното убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им съдържание. Разглеждайки на тази плоскост оплакванията на касатора и то само в частта им, в която е поддържано, че редица обстоятелства от значение за изхода на делото са останали неизследвани с нужната обективност, пълнота и всеобхватност, дължащо се от една страна на неоправдан отказ на въззивната инстанция да ги провери, вкл. чрез назначаване на поискана от защитата СМЕ, а от друга поради превратното тълкуване на наличните доказателствени източници или изграждане на фактическите изводи върху недопустими такива, като например показанията на полицейските служители, водили беседи с подсъдимия преди привличането му като обвиняем (които фактически са били изключени), ВКС ги намери за изцяло неоснователни. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на повечето от установените от първата инстанция фактически и правни заключения. В съгласие с изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения, изложени във въззивната жалба и в хода на производството. Мотивите разкриват, че въззивният съд се е съобразил с доминиращата съдебна, практика, обусловена в последните години от решението на ЕСъдПЧ по делото „Димитър Митев срещу България“ (от 08.03.2018 г.), като е изключил преразказаните от полицейските служители признания на К., дадени при провеждани с него „беседи“ преди привличането му като обвиняем, в отсъствие на адвокат и без информиране за последиците от самоуличаване. Твърденията на защитата, че въпреки това в мотивите са обсъждани „обяснения“ на К. (конкретно, че съдът не възприема тезата пострадалата сама да се е наранила, падайки по стръмен склон в гората и сама да се е придвижвала до неговия дом), каквито той не е давал, а са били само изводими от показанията на приетите за недопустими доказателствени източници, по принцип е вярно, но не изцяло. В случая съдебният коментар не произтича от въпросните „беседи“, а от негови изявления, възприети от полицаи и съдебни медици при пристигането им в дома му, където е бил открит трупа на пострадалата и тяхното съдържание не разкрива белезите на самоуличаване. Като цяло те са били свързани и с тезата му, макар недотам изяснена във валидните му обяснения, за получаване на нараняванията при инцидент. Извън това, не въз основа на недопустимите преразказани обяснения са били изведени уличаващи данни за поведението му, които да са послужили за осъждането му, а съобразно други доказателствени материали, които са посочени и подробно анализирани в мотивите – записи от охранителните камери и свидетелските показания на лицата, които са преминавали покрай мястото, където са се намирали подсъдимият и пострадалата. В тази връзка ВКС само отбелязва, че въззивният съд е могъл да прояви по-прецизен език при своя анализ, но като не е сторил това по никакъв начин не е ограничил правото на защита на подсъдимия, което да поражда необходимост от поправянето му чрез връщане на делото за ново разглеждане. Неясни са оплакванията на защитата по повод отговора на въззивната инстанция във връзка с отказа на първата да назначи нова СМЕ за причинените на пострадалата травматични увреждания. Преди всичко, материалите от въвзивното производство сочат, че нито подсъдимия, нито защитата са правили искания за назначаване на такава експертиза. Отделно от това самият въззивен съд не е преценил, че това е наложително, а в мотивите си е дал подробен отговор по направеното от защитата възражение. Пълнотата на доказателствената основа, върху която инстанцията по същество е могла да изгражда вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти е била достатъчна по обем и за разширяването й не е имало никаква процесуално оправдана необходимост. В принципен план съдът не е длъжен да удовлетворява всякакви доказателствени искания или такива за експертната им проверка, а само онези, които са релевантни за изясняване на съществените моменти, включени в предмета на доказване, за които събраните доказателства са недостатъчни или с оглед конкретиката на случая са налице сериозни съмнения, че претендираните изследвания имат решаващо значение за преодоляването им. В случая травматичните увреждания са били установени при аутопсията на пострадалата и впоследствие са били коментирани в СМЕ по писмени данни. Простото съмнение на подсъдимия за невъзможност те да са толкова тежки и множествени не е основание да допълнително изследване и на снимковия материал, след като става въпрос за обективни находки при аутопсията, надлежно описани и впоследствие интерпретирани от вещи лица, за чиято компетентност не е имало възражения. Изцяло неоснователни са възраженията за допуснати противоречия в мотивите относно времето на настъпване на смъртта на пострадалата и периода, през който тя е могла да изпитва болки и страдания, съотнесено към признака „особено мъчителен начин“. Отразеното в мотивите, че уврежданията са били нанесени в периода от 21 до 21.50 ч. по никакъв начин не опровергава констатацията за настъпване на смъртта в следващите 2 до 4 часа, през което време, включващо и влаченето й до дома на подсъдимия, тя е могла да изпитва дихателни затруднения и болки от причинената й гръдна травма, макари и бидейки в почти коматозно състояние вследствие на голямото количество изпит алкохол. В този аспект, като е основал фактическите си изводи за обема и тежестта на причинените на пострадалата уврежданият върху наличните по делото експертизи, а оттук и е съобразявал значението им за съставомерните признаци „особена жестокост“ и „особено мъчителен начин“, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, което да е довело до съществено ограничаване на правото му на защита. Това не е сторил и по отношение на фактите, съотносими към признака да е извършил деянието „при условията на домашно насилие“. Те са подробно изследвани и посочени, като в тази насока са съобразени не само писмените материали за едно документирано насилие от м. декември 2019 г., но и свидетелските показания на множество лица, които са имали възприятия за външния вид на пострадалата. Сред тях действително с голяма тежест се открояват показанията на нейните родители и дъщеря, които съвместяват и качеството на граждански ищци. Инстанциите по същество обаче са проверили тяхната достоверност и като цяло са потвърдили обвинителните твърдения за осъществяван от подсъдимия системен тормоз върху уязвимо лице (с девиантно поведение и зависимо от алкохола), което той е правил опити да контролира чрез насилие. По този въпрос са изложени подробни и убедителни съображения, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Поради това, противно на изложеното в касационната жалба, не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон. Данните за съществените моменти, включени в непосредствения предмет на доказване, а именно, че на процесната дата и място подсъдимият е умъртвил пострадалата, както и конкретния начин, по който е сторил това, са били изведени от комплекс от доказателствени източници, които като цяло са били непротиворечиви. Съмненията, че деянието е било извършено на друго място или не по посочвания в мотивите начин са били надлежно обсъдени и отхвърлени с убедителни съображения. При тази дейност съдът е съпоставил данните за обективно установените при огледите материални находки, експертно интерпретирани в съответните експертизи, с информацията, съобщена от разпитаните свидетели и частично от подсъдимия, със записите от охранителните камери, като с оглед констатираната съвместимост помежду им като цяло и в отделните детайли с основание е отчел излаганите от защитата аргументи за неспособни да повлияят върху сигурността на изградените преценки по посочените значими въпроси. С основание въззивният съд е игнорирал съжденията за логичност на конкретни действия, които деецът не би направил (напр. да влачи тялото на пострадалата до дома си) или отрицателните факти, изведени от отсъствие на чути от него звуци от пострадалата по време на нанасяне на ударите и др., основавайки заключенията си само върху положително установените по делото факти и обстоятелства, които с оглед тяхната множественост и еднопосочност са определяли подсъдимия като единствения възможен извършител. Въз основа на установените факти материалният закон е приложен правилно с потвърждаване на осъждането на подсъдимия за съставомерно деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, 3 и т. 6а, вр. чл. 115 от НК, като в съгласие с тях е извършена корекция на формата на умисъла – евентуален, вместо пряк, както е приемала първата инстанция. Данните за характера и тежестта на причинените на пострадалата наранявания, както и силата, необходима за това, изключват възможността за прилагането на чл. 124 от НК, в какъвто аспект е изтъкнато немотивирано възражение в касационната жалба. В представното съдържание на дееца са се включвали не само такива за нанасяне на телесни увреждания, но и допускането, че в резултат на това смъртта е възможна последица. И по този въпрос мотивите на въззивния съд са изчерпателни и към тях няма какво до се добави. По доводите за явна несправедливост на наказанието и присъдените обезщетения за неимуществени вреди: Неоснователно е и оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Известно е, че за правилното определяне съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява, която има различно измерение при всеки случай, да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция. За да потвърди лишаването от свобода в размер на 19 години, въззивният съд правилно е отчел тежестта на деянието, обусловена от наличието на три квалифициращи признака, вида и многобройността на несъставомерните увреждания при пострадалата, вкл. установените по главата й множество разкъсно контузни и порезни наранявания, психологичната му характеристика и безмотивността на реализираното брутално насилие, които сами по себе си очертават дееца в негативна аспект. Съпоставил е тези обстоятелства с други данните за личността му, сред които е отчел като единствено смекчаващо чистото му съдебно минало. Твърденията в касационната жалба за други обстоятелства със смекчаващ характер (като трудова ангажираност и добри характеристични данни) не намират потвърждение в материалите по делото. Промяната на формата на умисъла от пряк в евентуален не повлиява извод за явна несправедливост на наказанието и необходимост от намаляването му. В потвърдения размер то съответства на степента на тежест на извършеното и данните за личността на дееца, както и е достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. Неоснователни са и оплакванията за несправедлив размер на присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди. В съдържанието на въззивните мотиви подробно е пояснено поради какви причини гражданските искове са били потвърдени, като не се наблюдава твърдяното от защитата надценяване на емоционалната връзка между пострадалата и нейните родители и дъщеря. Постигнат е нужния баланс между претърпените от ищците морални страдания и необходимостта от тяхната справедлива обезвреда. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 58/13.04.2022 г. на Варненския апелативен съд, НО - втори състав, постановено по ВНОХД № 10/2022 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.