4 4 РЕШЕНИЕ N229 С., 06.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 7 декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 259-2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Т. П. Г. от г.Пловдив и Ц. И. Н. от г. Пловдив срещу въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д.№646/09г. на АС-г.Пловдив. В касационните жалби се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/. І. По касационната жалба на Т. П. Г. от г.Пловдив С тази касационна жалба се обжалва въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д.№646/09г. на АС-г.Пловдив, в частта му, с която се отменя първоинстанционното решение по т.д. №949/08 год. на ОС-г.Пловдив, в частта с която е осъден Ц. И. Н. от г. Пловдив да заплати на Т. П. Г. от г.Пловдив сумата 28 686 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 70 000 лв. за периода 1.12.05 г. до 21.11.08г. и вместо него е постановено друго, с което се отхвърля иска на Т. П. Г. от г.Пловдив в тази му част относно претенцията за мораторна лихва. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен материалноправен въпрос, формулиран от жалбоподателката така: -процесната запис на заповед/ЗЗ/ е била надлежно предявена на 1.05.05г., от който момент издателят на ефекта е в забава, обстоятелство което налага основателност на претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главното задължение, поето от издателя на ефекта. В тази връзка касаторката развива съображения, че тази претенция е акцесорна на главния иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ал.1 ТЗ с главното задължение по прескрибираната ЗЗ, възлизащо на 70 000 лв. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281т.3 ГПК приема следното: По обуславящия материалноправен въпрос от значение за правилността на решението, а именно този за дължимостта на мораторна лихва следва да се съобрази, че по своята правна същност последната е “креанс” и е в зависимост от главното задължение. В конкретния случай предмет на делото е предявен кондикционен иск, който черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.534 ал.1 ТЗ. Върху сумата, с която се е обогатил издателят на процесната ЗЗ във вреда на приносителя на ефекта по смисъла на чл.534 ал.1 in fine ТЗ се дължат и лихви предвид обстоятелството, че ЗЗ е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 т.8 ТЗ-арг. и от чл.294 ал.1 ТЗ. В конкретния случай са налице предпоставките, предвидени в новелата на чл.534 ал.1 ТЗ във вр. с чл.86 ал.1 ЗЗД, поради което ВКС-ТК намира, че е налице релевираното от касатора основание за присъждане на закъснителни лихви. От данните по делото е установено, че процесната ЗЗ е била предявена на издателя на 1.05.05г., но тъй като тя е била прескрибирана, обстоятелство по което страните не спорят, това не би могло да се приеме за началния момент, от който същият е изпаднал в забава. Процесната ЗЗ е с падеж 30.04.05г. и правата по нея са покрити с давност, изтекла на 30.04.08г./чл.531 ал.1 ТЗ/. Следователно едва на 1.05.08г. е възникнало правото на ищцата по чл.534 ал.1 ТЗ да иска от издателя на ЗЗ сумата, с която той се е обогатил в нейна вреда. Настоящият състав намира, че длъжникът Ц. И. Н. е изпаднал в забава от 1.05.2008г., от когато следва да се приеме, че тече срока за плащане, предвид нотариалната покана от 28.12.2005г., отправена от ищцата по делото до Ц. И. Н. в качеството му на издател на процесната ЗЗ. Ето защо искът в тази му част, черпещ своето правно основание в разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за закъснителна лихва за периода 1.05.2008г. до датата на предявяване на иска-21.11.08г. Г. налага на основание чл.293 ал.3 ГПК отменяване на въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д.№646/09г. на АС-г.Пловдив, в частта му, с която се отменя първоинстанционното решение по т.д. №949/08 год. на ОС-г.Пловдив, в частта с която е осъден Ц. И. Н. от г. Пловдив да заплати на Т. П. Г. от г.Пловдив сумата 28 686 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 70 000 лв. за периода 1.12.05г. до 21.11.08г. и вместо него е постановено друго, с което се отхвърля иска на Т. П. Г. от г.Пловдив в тази му част и връщане на делото на основание чл.293 ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на АС-г.Пловдив в отменената му част. ІІ. По касационната жалба на Ц. И. Н. от г. Пловдив С тази касационна жалба се обжалва въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д.№646/09г. на АС-г.Пловдив, в частта му с която е потвърдено първоинстанционното решение по т.д. №949/08 год. на ОС-г.Пловдив, в частта му с която е осъден Ц. И. Ночеч от г. Пловдив да заплати на Т. П. Г. от г.Пловдив сумата 70000 лв., представляваща задължението на издателя по процесната ЗЗ. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281 ГПК приема следното: По основополагащия материалноправен въпрос от значение за правилността на решението, а именно този за тежестта на доказване на обогатяването на издателя на процесната ЗЗ във вреда на приносителя на ефекта по смисъла на чл.534 ал.1 in fine ТЗ е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение №42/09г. по т.д.№453/08г.ВКС-ІІ т.отд., постановено на основание чл.290 ГПК при действието на ГПК-2007г. С това решение е прието, че в производството по иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях, както в производството по иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД. Ето защо обжалваното решение на въззивният съд е постановено в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС и поддържаното от касатора Н. в противен смисъл разбиране за характера на специалния иск по чл.534 ал.1 ТЗ е неоснователно, тъй като не намира опора в закона. Неоснователно е и оплакването, релевирано от касатора Н. за допуснати съществени процесуални нарушения. ВКС-ТК намира, че приемането в конкретния случай от първоинстанционният съд за общо разглеждане на претенцията по чл.534 ал.1 ТЗ не би могло да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до процесуална недопустимост на постановеното първоинстанционно решение, както неправилно се поддържа в касационната жалба. Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба на Ц. И. Н. от г.Пловдив отменителни основания, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ касационната жалба на Ц. И. Н. от г. Пловдив. ОТМЕНЯВА въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д.№646/09г. на АС-г.Пловдив, в частта му, с която се отменя първоинстанционното решение по т.д. №949/08 год. на ОС-г.Пловдив, в частта с която е осъден Ц. И. Н. от г. Пловдив да заплати на Т. П. Г. от г.Пловдив сумата 28 686 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 70 000 лв. за периода 1.12.05г. до 21.11.08г. и вместо него е постановено друго, с което се отхвърля изцяло иска на Т. П. Г. от г.Пловдив в тази му част относно претенцията за мораторна лихва. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-г.Пловдив в отменената му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: