5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 10.05.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1517/2021 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. В., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 489 от 13.05.2021 г. по гр.д. № 3287/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четиринадесети състав. С него, след отмяна на решение от 17.01.2020 г. по т.д. № 133/2019 г. на Софийския окръжен съд в обжалваната му осъдителна част, с която ЗД“Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Г. В. сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му Е. И. Г., настъпила при ПТП на 26.05.2014 г., ведно със законната лихва от 31.05.2016 г., искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е изцяло отхвърлен.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на извода на съда за липса на изключителна по характер връзка между ищеца и загиналата, която да превишава по естество обичайно приетите отношения на близост, уважение и топлина в тази степен на родство. Касаторът счита, че становището на апелативния съд не съответства на вложения смисъл в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а от друга страна е недопустимо тълкуването на дадените задължителни за съдилищата указания. По съображенията, изложени подробно в жалбата, се иска касиране на атакуваното решение и постановяване на ново решение по същество за уважаване на исковата претенция за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Между братя и сестри може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че преживелият родственик е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта им по см. на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, при положение, че родителската грижа и отговорност не е заместена изцяло от брата/сестрата и не са близнаци и допустимо ли е въззивният съд да се отклони от указанията на ТР – за изследване на предпоставките за изключителност на създадената близост между братя и сестри, в следствие на смърт, поставяйки условие: по-големите братя и сестри, поради липса на родителска грижа, да са поели заместваща роля на липсващия родител, или вместо него да са осигурили дом, семейна среда, преки и ежедневни грижи и издръжка на по-малките си родственици. Твърди се, че съдът е допуснал отклонение от посоченото тълкувателно решение, в резултат на което е формирал грешен извод, че по делото е установена обичайна емоционална връзка между брат и сестра, но същата не е изключително близка емоционална и духовна връзка, която да се приравни на връзката между родители и деца. Касационният жалбоподател счита, че при произнасянето по въпроса - дали ищецът попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно посоченото ТР, въззивният съд недопустимо не е отчел Директива 2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2012/29/ЕС, като в тази насока е поставен вторият въпрос, по който се сочи т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с доводи, че липсва практика на ВКС относно директното приложение на европейското законодателство при определяне на материалноправната легитимация на лица, включени в кръга на родствениците, каквито са братята и сестрите.
Против касационната жалба е подаден писмен отговор от ответника ЗД „Бул инс“ АД, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на поддържаните от касатора оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – София е съобразил задължителното за съдилищата разрешение, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. /деца, родители, съпруг/ и в ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Съдът е съобразил, че в мотивите към посочения акт на нормативно тълкуване е акцентирано върху изключителния характер на възможността обезщетения да получат и други лица, извън посочените в двете пленумни постановления, при доказана особено близка връзка с починалия.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, които са подробно обсъдени, и след съобразяване на практиката на ВКС, постановена след приемане на ТР № 1/2016 г., относима към предпоставките за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при установени конкретни обстоятелства, сочещи на: взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост между братя и сестри, надхвърлящи традиционните в българския бит отношения, въззивният съд е приел, че в случая не е доказана изключителна по характер връзка между загиналата и ищеца, която да превишава по естество обичайните отношения на близост и привързаност между брат и сестра, израснали заедно в едно семейство. Съдът е отчел липсата на категорични доказателства, че загиналата сестра на ищеца е замествала липсващ родител, независимо от установените обстоятелства: за полагане на грижи от нейна страна по време на част от гимназиалното образование на ищеца и за съществуването на отношения и привързаност между починалата и нейния брат. Изтъкнал е, че това са обичайни отношения между брат и сестра, без да е установено наличие на изключително близка емоционална и духовна връзка и не би могъл да се обоснове извод, че тежестта на понесените от ищеца неимуществени вреди от внезапната смърт на Е. Г. налагат изключение от ограничението на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 6/1969 г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният от касатора първи въпрос не може да се определи като правен по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а като относим изцяло към обосноваността на изведения от апелативния съд решаващ извод за липсата на материална легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди, понесени в резултат на настъпила при ПТП смърт на неговата сестра. Обобщено, въпросът се свежда до правилното прилагане от въззивния съд на задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на Общото събрание на трите колегии на ВКС, с оглед на приетите за установени конкретни обстоятелства по делото, за което касационният съд би могъл да се произнесе само в производството по чл.290 ГПК, но не и в селективната фаза. Липсата на надлежно поставен и обоснован правен въпрос, е достатъчна за отхвърляне на искането за достъп до касационно обжалване, без да е необходимо разглеждането на поддържаната селективна предпоставка.
По втория въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, апелативният съд не е изложил конкретни съображения, нито е препратил към мотивите на първостепенния съд в частта им, относима към разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък, с оглед задълженията на Република България, произтичащи от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Поради това, въпросът няма обуславящо значение за изхода на спора.
Независимо от горната констатация, същественото значение на посоченото вторично законодателство на ЕС е отчетено изрично в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като с оглед на съвременните изисквания за справедливост, е изоставен ограничителният подход при определяне на кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. В тази насока, не би могло да се приеме, че решаващият състав не е съобразил задължителните мотиви в ТР № 1/2016 г.
С оглед изложеното, не се установяват поддържаните предпоставки за допускане на касационна проверка на обжалваното въззивно решение.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 489 от 13.05.2021 г. по гр.д. № 3287/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |