Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 233

гр.София, 13.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 27.11.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря В. Илиева,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1482/19 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2429/18 г. в частта, с което е уважен в размер на 10 000 лв. предявеният от В. Б. срещу касатора иск с пр. осн.чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.204 б. „а”, вр. с чл.201 и чл.26, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради частично противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната от касатора практика на ВКС по правните въпроси от предмета на спора: за пряката причинна връзка на обезщетените вреди с незаконното обвинение и за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД.

В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което искът да бъде отхвърлен като недоказан или размерът на обезщетението да бъде намален, с оглед принципа за справедливост на обезвредата по чл.52 ЗЗД.

Ответникът по жалба В. Б. я оспорва като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването: В практиката на ВКС – ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС/ т.3 и 11/, е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4 ЗОДВПГ. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди; изследва се причинната връзка между обвинението, по което ищецът е оправдан и причинените с него вреди – болки и страдания, преценени с оглед на общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. В ППВС №4/68 г., р.ІІ е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Според трайната практика на ВКС- напр. р. по гр.д. №582/18 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №85/12 г. на четвърто г.о. и др., при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по искове с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди.

По същество на касационната жалба: Въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу ищеца е продължило от 20.01.14 г., когато е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.204 б.”а”, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 НК и му е определена мярка за неотклонение „подписка”, до 27.10.2014 г., когато е оправдан по повдигнатото му обвинение с влязла в сила присъда. Ищецът е работил в органите на МВР от 1989 г., вкл. на ръководна длъжност, каквато / началник – сектор/ е заемал и към датата на инкриминираните деяния, многократно е награждаван, ползвал се е с авторитет сред колегите си. В резултат на обвинението ищецът се изолирал, което продължава и досега, престанал да се занимава с хобито си – музика, затворил се в себе си, преустановил контакти с колеги и приятели. От психологичната експертиза се установява, че ищецът показва невротична и личностова реакция на дистрес с очертани отклонения от нормата. От невротичните реакции най-силно са изразени тревожност и депресия, а от личностовите – недоверие и съмнение. Открояват се негативни последици като уронен професионален престиж, неудобство в обществото, злепоставяне пред близки и колеги, негативни изживявания, свързани с психически тормоз и стрес. Според експертизата възстановителният процес протича трудно, предвид личностните характеристики на ищеца и травматичните загуби в личен план/ на дете и родител/. Обвинението било разгласено и в медиите, което завишава интензитета на вредите за ищеца.

При тези данни по делото се налага извод, че част от изживените от ищеца болки и страдания не са в причинна връзка с незаконното обвинение, а с други тежки за него събития / смърт на родител и дете/, настъпили в същия период, както и с наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение”. Наред с утежняващите вредите обстоятелства, посочени по-горе, следва да се отчетат и смекчаващите ги такива : малката продължителност на наказателното производство – около 9 месеца, вида на обвинението, което е за едно и нетежко престъпление, взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка”, трудовата заетост на ищеца след уволнението му и понастоящем при други работодатели. При така установените конкретни обстоятелства на случая, разкриващи обема и изражението на претърпените от ищеца неимуществени вреди и при отчитане стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, ВКС намира, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Подобни по размер обезщетения са определени и в други сходни с процесния случаи/ напр. с р. по гр.д. №181/17 г. на ВТАС, недопуснато до обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №4792/17 г., с р. №492/16 г. на Хасковски ОС, недопуснато до обжалване с опр. по гр.д. №2465/17 г. на четвърто г.о. на ВКС, с р. по гр.д. №415/15 г. на Ямболски ОС, недопуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №2337/16 г. на четвърто г.о. на ВКС/.

С оглед на изложеното, жалбата е частично основателна. Неоснователни са доводите в нея за недоказаност на иска, предпоставяща пълното му отхвърляне - искът е доказан по основание, има данни и за размера му, който се определя от съда по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД. Необосновано, в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, обаче, въззивният съд е определил завишен размер на обезщетението, който не съответства на обществения критерий за справедливост по вече изложените съображения за необходимостта от цялостна преценка на конкретните обстоятелства на случая и за неустановената пряка причинна връзка на част от вредите с незаконното обвинение. Въззивното решение следва да се отмени като неправилно в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 5 000 лв. до 10 000 лв. и са присъдени разноски от 200 лв. и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен за тази разлика, като неоснователен. В останалата част, с която искът е уважен в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от 16.02.18 г.и деловодни разноски от 200 лв., въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2429/18 г. от 4.01.19 г. в частта, с която предявеният от В. П. Б. срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 5 000 до 10 000 лв., и са присъдени разноски в размер на 200 лв. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Б. срещу Прокуратура на РБ иск с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.204, б.”а” , вр. с чл.201 и чл.26, ал.1 НК, за разликата над 5 000 лв. до 10 000 лв. като неоснователен, както и искането за разноски над размера от 200 лв., за въззивната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2429/18 г. от 4.01.19 г. в останалата му обжалвана част, с която искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 5 000/пет хил./ лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.02.18 г. и са присъдени 200 лв. – деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: