Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 08.06.2020 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Наталия Такева и в присъствието на прокурора Атанасова като изсуша докладваното от съдия Колева КНД № 218/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Ямболска окръжна прокуратура и допълнение към него срещу присъда от 06.11.2019 г. на окръжен съд-Ямбол, постановена по ВНОХД № 257/2019 г., с която е отменена присъда от № 90 от 17.07.2019 г. на районен съд–Ямбол по НОХД № 1687/2017 г. В протеста са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Прокурорът навежда доводи за нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че не били обсъдени в цялост показанията на свидетелите Н. Н., П. Н., П. Б., П. С. и Л. Д., приобщените заповеди за задържане на лице за 24 часа, протоколи за личен обиск, разписки, заключението на техническата експертиза, назначена в хода на съдебното производство пред районен съд–Ямбол. Твърди, че посочените доказателствени средства не били обсъдени в цялост и пълнота, а ако това било сторено от окръжния съд, той би направил друг извод по отношение доказаността на обвинението срещу подсъдимия. Затова претендира отмяна на оправдателната присъда постановена по отношение на подс. В. Б. и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Счита, че са налице заявените касационни основания и затова иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от окръжен съд-Ямбол. Процесуален представител на гражданските ищци не се явява и не взема становище. Не се явяват и граждански ищци и те не изразяват становище по протеста. Служебният защитник на подс. В. Б. намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и пледира тя да бъде оставена в сила по съображения, че подзащитния ѝ е съдействал изцяло на разследващите органи и съда за разкриване на обективната истина, давайки обяснения изцяло кореспондиращи с установените факти и които го очертават като невинен. Адв. П. акцентира на факта, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и затова иска потвърждаване на присъдата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 90 от 17.07.2019 г. на районен съд–Ямбол по НОХД № 1687/2017 г. подсъдимият В. Б. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, осъден е четири години и шест месеца лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване; зачетено е времето на предварително задържане на подсъдимия от 27.07.2016 г. до 15.02.2017 г.; осъден е да заплати на гражданския ищец Н. Н. сумата от 10 030 лв.; на гражданския ищец „Т. Турист“ АД – Ямбол сумата от 3 316 лв. и на гражданския ищец ЕТ „К. 95 – К. Н.“ сумата от 4 600 лв. имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 07.05.2016 г.; осъден е подсъдимият да заплати деловодните разноски по делото и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. Ямболският окръжен съд отменил обжалваната от защитника на подсъдимия присъда и вместо нея постановил нова от 06.11.2019 г. по ВНОХД № 257/2019 г., с която признал подсъдимия В. Б. за невиновен по повдигнатото му обвинение като отхвърлил и предявените от гражданските ищци искове. Присъдата на Ямболския окръжен съд относно гражданските искове е влязла в сила, т. к. не е била атакувана в тази част от гражданските ищци. Касационният протест е неоснователен. Първо следва да бъде даден отговор на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед законовите последици от констатирането на тяхното допускане – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. При проверката по делото се установи, че извода на въззивния състав за недоказаност на авторството на деянието не е направен в нарушение на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Всъщност, недоволството на прокурора е свързано не с игнориране на част от показанията на свидетелите Н. Н., П. Н., П. Б., П. С. и Л. Д., писмените доказателства и заключението на техническата експертиза, назначена в хода на съдебното производство пред районен съд–Ямбол, а с отказа на въззивния съд да приеме, въпреки кредитирането с доверие на всички доказателствени източници изброени в протеста, че обвинението е доказано по изискуемия от НПК несъмнен начин. В случая, окръжният съд е извършил собствена оценка на доказателствените средства, на чиято база е отказал да възприеме за доказано по убедителен и несъмнен начин, че подс. В. Б. е автор на вмененото му престъпление. Тук следва да се припомни, че преценката за достоверност на доказателствените източници, а също и тяхната достатъчност за обосноваване на виновност или невинност е суверенно правомощие на инстанциите по фактите и касационният състав няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в настоящия случай. В този смисъл, неоснователни са възраженията, че значима доказателствена информация, изводима от показанията на посочените от прокурора в протеста свидетели и заключението на техническата експертиза е била пренебрегната. Тъкмо обратното. Видно от мотивите на въззивната инстанция съобщеното от свид. Н. за отнемането от касата му в хотел „Т.“ на процесния ключ за каса, отключващ втората му каса, произведена в ТПК - [населено място] и разпознат от свидетеля като негов, е кредитирано изцяло. Съдът се е доверил и на заключението на вещото лице, че изследвания ключ е предназначен тъкмо за касата, собственост на свидетеля и находяща се в хотел „Т.“ в [населено място], но е съобразил и обстоятелството, че и предоставената от подс. Б. каса се отключва единствено с процесния ключ. Затова показанията на свид. Н. и заключението на техническата експертиза са счетени за недостатъчни за формиране на несъмнения извод, че подс. Б. е извършил кражбата. Действително, експертът е посочил, че касата в хотел „Т.“ е от малка серия, произведена в ТПК – [населено място], а касата, предоставена от подс. Б. е стара, произведена преди 1940 г. и е с премахната оригинална брава като на нея е монтирана брава, произведена от ТПК – [населено място], както и че тя е с пластини, изрязани лазерно, които не са произведени от ТПК – [населено място]. Вещото лице не може да отговори кога и къде е правено лазерното рязане. Експертът заключава, че ако не е била поставена нова брава на касата, предоставена от подсъдимия, ключът, който е по делото, нямаше да може да я отвори. За да се приеме, че е налице игнориране на едно или друго доказателствено средство, е нужно да се установи, че е оставена без внимание съдържащата се в него информация от значение за процеса. В случая не е налице игнориране на въпросното заключение от въззивния съд в мотивите на проверявания съдебен акт. Това е така, защото окръжният съд е съобразил и разясненото от същото вещо лице при разпита му в съдебно заседание пред първостепенния съд, че касата на подсъдимия не може да се отвори с друг ключ. За да оправдае подс. Б. по повдигнатото му обвинение, Ямболският окръжен съд е взел предвид и обстоятелството, че и предоставената от подс. Б. каса се отключва единствено с процесния ключ. Евентуалните подозрения от къде и как подс. Б. се е снабдил в процесния ключ, отключващ касата на свид. Н. и кога е била премахната от касата, предоставена от подсъдимия, оригиналната брава и е била монтирана произведената в ТПК – [населено място] такава, както и кога лазерно са изрязани пластините, поставени на същата каса не може да бъде основание за ангажиране наказателната му отговорност, тъй като това би било в противоречие с изискването на чл. 303 НПК. Не са останали без коментар от страна на второстепенния съд и показанията на свид. П. Б., присъствал на процесуално-следствените действия в жилище, обитавано от подс. Б. в [населено място], при които били намерени различни по вид ръкавици, фактура от 28.04.2016 г. от магазин в [населено място], отвертки и въпросния касов ключ. Съдът е съобразил, че пред свидетеля подсъдимият е заявил собствеността си върху касовия ключ и обстоятелството, че касата, която той отключва, се намира в [населено място]. Макар да са приети за достоверни посочените свидетелски показания не установяват авторството на деянието. От факта, че проверявайки твърденията на подс. Б. относно това къде е касата, която отключва установения в подсъдимия касов ключ и не намирането й от свид. Н. там, където подсъдимият е посочил, не може да се претендира игнориране от страна на въззивния съд на важна доказателствена информация. Неоспорим факт е, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подс. Б. е предоставил каса, която се отключва с намерения в негова фактическа власт ключ, като от момента на намирането на въпросния ключ до предоставяне на касата за провеждане на следствен експеримент от първостепенния съд и оглед от вещото лице, ключът е бил приобщен към делото. Не се твърди от прокуратурата, а и няма такива данни по делото, касата, предоставена от подс. Б. пред първостепенния съд, да е била създадена специално за процеса, в който случай ситуацията би била различна. Изследваните по експертен път ръкавици, намерени в жилището, обитавано от подс. Б. в [населено място], сравнени с установените частични отпечатъци от текстилни ръкавици в помещенията в хотел „Т.“, от където е станало отнемането на вещите и ползвани от гражданските ищци, не съвпадат по общи признаци – вид, форма, размер и шарка. Показанията на свид. П. С. и Л. Д. също не са били оставени без внимание от проверявания съд. Те установяват начина на приобщаване на вещественото доказателство ключ от каса към доказателствената маса по делото. Достоверността на всички изброени доказателствени източници не е отхвърлена в мотивите към проверяваната присъда. Съдебният състав е обсъдил цялата доказателствена съвкупност и нищо не е изключил или игнорирал от нея, но въпреки това е счетена за недостатъчна за осъждане на подсъдимия. Затова може да се заключи, че второинстанционния съд е извършил надлежна процесуална дейност. Съображенията на предходната инстанция за липса на категорични данни, даващи възможност да се обоснове несъмнен извод за авторството на деянието се основават на задълбочен анализ на събраните в процеса доказателства съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 107, ал. 5 НПК. Доводите в протеста, свързани с неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Това е така поради факта, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от посочените в него недостатъци. Затова и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. На практика, единственото, което свързва подс. Б. с инкриминираното деяние е въпросния ключ за каса, произведена в ТПК - [населено място], който отключва както касата на свид. Н., така и касата, предоставена от подсъдимия в хода на съдебното производство пред Ямболския районен съд. Следва да се подчертае, че намирането на ключа във фактическата власт на подс. Б. по никакъв начин не решава проблема с авторството на деянието. Присъдата не може да почива на предположения и е недопустимо постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, какъвто е коментирания случай. В този смисъл е Р № 163-10-III н.о. ВКС. Макар при разглеждане на делото пред Ямболския окръжен съд подс. Б. да е бил нередовно призован и производството по делото да не е проведено при стриктно спазване на процедурата по „задочно“ разглеждане на делото чрез провеждане на щателно издирване на подсъдимия, предвид постановената оправдателна присъда спрямо него, то може да се приеме, че това нарушение е санирано. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 06.11.2019 г. на окръжен съд-Ямбол, постановена по ВНОХД № 257/2019 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.