Р Е Ш Е Н И Е №.183 София, 26.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 3518/2013 година Производство по чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. И. от [населено място], представляван от настойника А. А. И. срещу решение № 1142 от 12.06.2013 г. по гр.д.№ 803/2013 г. на Софийския апелативен съд. С последното въззивният съд отменил решение № 86 от 05.03.2012 г. и допълнителното решение № 373 от 13.1.1.2012 г. по гр.д.№ 817/2011 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен за сумата 18 000 лв. предявения иск срещу Г. фонд с правно основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ за присъждане на обезщетение за допълнителни неимуществени вреди от влошено здравословно състояние, изразяващо се в проявено органично психотично разстройство на личността, тежко интелектуално-умствено снижение, напредващ спад на интелектуално-паметовите функции, причинено от травматични увреждания, получени в резултат на настъпило на 23.06.2008 г. пътно-транспортно произшествие, както и в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за допълнителни неимуществени вреди от влошено здравословно състояние, изразяващо се в проявен епилептичен статус е уважен за разликата над сумата 36 000 лв. до сумата 45 000 лв. и при условията на чл.271 ГПК присъдил на касатора обезщетение в размер на 18 000 лв. за допълнителни неимуществени вреди от влошено здравословно състояние, изразяващо се в проявено органично психотично разстройство на личността, тежко интелектуално-умствено снижение, напредващ спад на интелектуално-паметовите функции, причинено от травматични увреждания, получени в резултат на настъпило на 23.06.2008 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2011 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди от влошено здравословно състояние, изразяващо се в проявен епилептичен статус за разликата над сумата 36 000 лв. до сумата 45 000 лв. Със същото решение е потвърден първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над присъденото обезщетение с общ размер 54 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., както и иска за присъждане на обезщетение за допълнителни неимуществени вреди от влошено здравословно състояние, изразяващо се в установен пожизнен двигателен дефицит, дискоординация и психоорганичен синдром, пожизнена невъзможност за нормален словесен контакт, пожизнена зависимост от помощта на околните за придвижване и невъзможност за самообслужване, пожизнена непълноценност във физически, психически и социален контакт за пълния му предявен размер от 250 000 лв. Посочено е, че в останалата част решението на окръжния съд е влязло в сила. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в осъдителната му част за разликата над сумата 36 000 лв. до сумата 45 000 лв. и съответно е постановено отхвърлянето му за посочената разлика. Касаторът поддържа, че поради необжалването му, първоинстанционното решение в тази част е формирало сила на пресъдено нещо по иска за допълнителни неимуществени вреди от влошено здравословно състояние, изразяващо се в проявен епилептичен статус и като е пререшил въпросът за размера му, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт. В останалата част въззивното решение се обжалва като неправилно с поддържане на всички касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК С определение № 443 от 07.07-2014 г. е допуснато касационно обжалване на възизвното решение за преценка на съответствието му с ППВС № 4/68 год. относно критериите, въз основа на които следва да бъде конкретизирано, за да съответства на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото на пострадалия обезщетение, като е прието, че въпросът допустимо ли е въззивният съд да извършва проверка по правилността на първоинстанционното решение и в необжалваната му част има обуславящо значение за допустимостта на постановеното въззивно решение. Ответната страна Г. фонд не е изразила становище по касационната жалба. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Производството по делото е образувано по иск на касатора по чл.288, ал.1, т.2 КЗ за присъждане на обезщетение за допълнителни неимуществени вреди, търпени след влизане в сила на решението по гр.д.№ 332/2009 г. на ОС-Перник, с което му е присъдено обезщетение в размер на 207 000 лв. за увреждания от ПТП, настъпило на 24.06.2008 г., които са групирани както следва: 1./ пожизнен двигателен дефицит, дискоординация и психоорганичен синдром; пожизнена невъзможност за самостоятелно обслужване, придвижване, хранене и невъзможност за нормален словесен контакт; 2/ трайно увреждане на психиатричното здраве с проявни форми побой над майка му, приемана като вещица; мирисни халюцинации, параноя и изживяване като създател на света; 3./ тежък епилиптичен статус, свързан с постоянна гърчова активност, анжажираща и четирите крайника, диагностициран през м.март 2011 г., когато се наложило болнично лечение с поставяне на катетър. Претендираното обезщетение по п.1 от исковата молба е в размер на 250 000 лв., а по п.2 и п.3 - в размер на 400 000 лв. Пернишкият окръжен съд приел за основателна претенцията за заплащане на обезщетение за допълнителни неимуществени вреди от влошено здравословно състояние, изразяващо се в тежък епилептичен статус, причинено от травматични увреждания, получени в резултат на настъпило на 23.06.2008 ПТП, като от определения като справедлив еквивалент на обезщетението в размер на 50 000 лв. е приспаднат приноса на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на 10%, приет за установен с влязло в сила решение № 883 от 18.11.2010 г. по гр.д.№ 435/2010 г. на САС по предявен иск за основното увреждане. В останалата част отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 400 000 лв., както и иска за сумата 250 000 лв., претендирана по п.1 от исковата молба. Постановено е допълнително решение, с което окръжният съд отхвърлил молбата на ищеца по чл.250 ГПК за допълване на решението по отношение на твърдяния психиатричен стрес. За да постанови обжалвания резултат, въззивната инстанция приела, че е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в тежко интелектуално-умствено снижение с напредващ спад на интелектуално –паметовите функции, нарушили изцяло възможностите му да действа самостоятелно и разумно, т.е. че се касае за органично психотично разстройство на личността – диагноза, поставена след проведеното психиатрично лечение, което обаче не би могло да доведе до обратно развитие на заболяването и подобряване на състоянието на ищеца. Споделен е извода на окръжния съд за поява на тежък епилептичен статус на ищеца, изразяващ се в непрекъсната поредица от гърчови конвулсии на крайниците с изключване на съзнанието, застрашаващи непосредствено живота му. При определяне на размера на обезщетението според съда следвало да се вземе предвид, че същите са за допълнителни болки и страдания от получените при ПТП от ищеца в качеството му на пешеходец травми и увреждания, както и че за първоначално получените същият е бил обезщетен със сумата 207 000 лв. Отчитайки тези данни съдът е приел, че сумата 60 000 лв., от които 40 000 лв. за епилептичния статус и 20 000 лв. за органичното психотично разстройство на личността би обезщетила ищеца за допълнително претърпените от него болки и страдания. При съобразяване на приетия с влязлото в сила решение по гр.д.№ 435/2010 г. на САС процент на съпричиняване от 10%, така определените обезщетения са намалени с по 1/10 или обезщетението за епилептичния статус на 36 000 лв., а за органичното психотично разстройство на личността - на 18 000 лв. Приет е за неоснователен искът за присъждане на обезщетение в размер на 250 000 лв. за допълнителни вреди, изразяващи се в установен пожизнен двигателен дефицит, дискоординация, психоорганичен синдром, пожизнена невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване и пожизнена невъзможност за нормален словесен контакт по съображения, че всички тези проявления на физическото и психическото здраве на ищеца са били обхванати от обезщетението за неимуществени вреди, присъдено по предходното дело, поради което решаващият състав потвърдил решението на окръжния съд в частта, с която изцяло е отхвърлен искът за тези вреди. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо. Настоящият състав на ВКС приема, че в посочената част обжалваното решение не е недопустимо, както неправилно се поддържа от касатора. Твърдението му, че спорът, предмет на предявения иск за допълнителни неимуществени вреди от последващо придобития епилептичнен статус, е бил разрешен със сила на пресъдено нещо с първоинстанционно решение е неоснователно. Това твърдение почива на становището му, че с подадената искова молба срещу Г. фонд са предявени при условията на кумулативност три иска, което е неправилно. Кумулативно съединение на искове, предявени срещу един ответник е налице, когато независимо от единството на процесуалното правоотношение, всеки един от исковете притежава самостоятелност поради липсата на идентитет на основанието, на което те са предявени. В случая обезщетението за различните по вид от медицинска гледна точка неимуществени вреди се претендира на едно и също основание –законовата отговорност на Г. фонд да обезщети пострадалото лице за всички претърпени от него вреди в резултат на настъпилото ПТП, наличието на която е установена с влязло в сила решение. От това следва, че независимо от множеството допълнително проявили се неимуществени вреди, предявеният от касатора иск е един, по който дължимото за тях обезщетение следва да се определи от съда общо, а не поотделно за всяко едно от тях. По този начин е процедирал въззивният съд, приемайки, че е сезиран с един иск, и като се е произнесъл по него, въззиният съд е постановил допустим съдебен акт. Въззивното решение е частично неправилно. Като неоснователни се преценяват доводите на касатора във връзка с размера на обезщетенията за допълнителни неимуществени вреди: 40 000 лв. за епилептичния статус и 20 000 лв. за органичното психотично разстройство на личността. При прилагане на законоустановеният принцип на справедливост, въззивният съд е зачел всички установени в процеса обстоятелства, релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД, при спазване на задължителни указания по приложение на материалния закон, в раздел II, т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Основателен е обаче поддържаният касационен довод за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд. Неправилен е направеният с решението извод относно обективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр.д.№ 332/2009 г. на ПОС. Изрично в съобразителната му част е посочено, че определеният общ размер на обезщетението е за претърпените от ищеца болки и страдания до настоящия момент, като е прието, че с оглед неясната прогноза за възстановяване, която е строго индивидуална и не могат да бъдат прогнозирани какви биха били бъдещите болки и страдания, съдът не присъжда обезщетение за тях. Тези изводи са споделени изцяло от въззивния съд с постановеното от него потвърдително решение по гр.д.№ 435 по описа за 2010 г. на САС, излагайки, че определеното от окръжния съд обезщетение е съобразено както със характера и степента на вредите, така и с времето, през което тези вреди ще бъдат търпени. Изложеното налага извода, че присъденото по предходното дело обезщетение не включва бъдещи вреди, както неправилно е прието с обжалваното решение по отношение на претендираните от касатора допълнителни вреди, изразяващи се в установен пожизнен двигателен дефицит, дискоординация, психоорганичен синдром, пожизнена невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване и пожизнена невъзможност за нормален словесен контакт. Като е счел за неоснователен иска в частта по отношение на тези допълнителни вреди, за чието обезщетяване настоящият състав намира, че справедлива по смисъла на чл.52 ЗЗД е сумата 30 000 лв., съобразена както с характера и обема им, така и с периода, през който тези вреди ще бъдат търпени с оглед възрастта на касатора, роден през 1991 г., въззивният съд е постановил неправилно решение в частта, с която е отхвърлил иска за сумата 27 000 лв., до който размер така определеното обезщетение следва да бъде редуцирано. Ето защо в тази му част то следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, спорът следва да се реши по същество, като вместо него се постанови решение, с което предявеният иск по чл.288, ал.1, т.2 КЗ се уважи още за сумата 27 000 лв. В останалата част въззивното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 4 800 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1142 от 12.06.2013 г. по гр.д.№ 803/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 86 от 05.03.2012 г. по гр.д.№ 817/2011 г. на Пернишкия окръжен съд за отхвърляне на предявения от К. К. И. от [населено място], представляван от настойника А. А. И. иск срещу Г. фонд с правно основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ за сумата 27 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. фонд, [населено място] на основание чл.88, ал.1, т.2 КЗ да заплати на К. К. И. от [населено място], представляван от настойника А. А. И. още сумата 27 000 /двадесет и седем хиляди/ лева, представляваща допълнително обезщетение за причинените му в резултат на настъпило на 23.06.2008 г. пътно - транспортно произшествие, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4 800 /четири хиляди и осемстотин/ лева – разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1142 от 12.06.2013 г. по гр.д.№ 803/2013 г. в останалата му обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: