Р Е Ш Е Н И Е № 275 гр. София, 30 май 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 826 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. М. А. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 31 от 25.02.13, по ВНОХД № 11/13, в частта, касаеща приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК. С въззивния акт е отменено приложението на чл. 242, ал. 8 НК, като е постановено отнемане на превозното средство лек автомобил „Фолксваген Голф” ДК [рег.номер на МПС] , на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 1.03.12 г, на ГКПП „К. А.”, без надлежно разрешение е пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество: 62, 3110 гр марихуана, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2, 2 и 2, 4 %, на стойност 249 лв, с оглед на което и на основание чл. 242, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. На основание чл. 242, ал. 7 НК, е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, а на основание чл. 242, ал. 8 НК, е отнето превозното средство, послужило за пренасяне на предмета на престъплението / лек автомобил „Фолксваген Голф” ДК [рег.номер на МПС] , собственост на подсъдимия /. В жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Изтъква се, че въззивният съд неправилно е определил основанието за отнемане на превозното средство, че не са налице предпоставките за отнемане на превозното средство, имайки предвид, че то не е послужило за пренасяне на предмета на контрабандата, че е налице явна несправедливост на наказанието, произтичаща от приложението на чл. 53 НК. С жалбата се иска да бъде изменено въззивното решение, като бъде отменено отнемането на превозното средство. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за частично основателна. Счита, че отнемането на превозното средство е законосъобразно, но основанието за това е чл. 242, ал. 8 НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Налице е релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд неправилно е променил основанието за отнемане на превозното средство от чл. 242, ал. 8 НК в чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, като не е съобразил, че те се отнасят като специален към общ състав. На следващо място, по настоящето дело не е налице хипотезата на чл. 242, ал. 8 НК, поради следните съображения: На отнемане, съгласно чл. 242, ал. 8 НК, подлежат само превозните средства, респ. преносните средства, послужили за превозване или пренасяне на стоките, предмет на контрабандата. Безусловно, чл. 242, ал. 8 НК намира приложение относно превозно средство, в което са били укрити съответните стоки. В тези случаи, предназначението на превозното или преносно средство е променено от обичайното такова в средство за превоз или пренасяне на предмета на престъплението, което обуславя приложението на чл. 242, ал. 8 НК. Необходимо е от фактическа страна да бъде установено, че намерението на собственика или този, който управлява превозното средство, е било да промени обичайното предназначение на превозното средство / от такова за превоз на пътници / в такова за превоз на вещите, предмет на контрабандата. Когато обаче пренасянето, респективно, превозването на стоката, предмет на контрабандата, е могло да се осъществи и без използването на превозното / преносно / средство, тогава то не подлежи на отнемане, съгласно чл. 242, ал. 8 НК. В случая, от фактическа страна е установено, че процесното наркотично вещество е открито в дрехите на подсъдимия, а не в автомобила му. Отделен е въпросът, при наличие на останалите условия за приложение на чл. 242, ал. 8 НК, каква би била преценката за съответствие на стойността на превозното средство с тежестта на престъплението. По настоящето дело, доколкото превозното средство не е послужила за пренасяне на процесното наркотично вещество, не е налице хипотезата на чл. 242, ал. 8 НК. Като е постановил отнемане на превозното средство, макар и на основание чл. 53 НК, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено чрез отмяна на решението в обжалваната част. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, мотивирано с постановеното отнемане на превозното средство, тъй като е известно, че отнемането на вещта е мярка на въздействие, която не представлява наказание по смисъла на НК. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. , Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение на Пловдивски апелативен съд № 31 от 25.02.2013, по ВНОХД № 11/13, като го ОТМЕНЯ в частта относно отнемането на превозното средство лек автомобил „Фолксваген Голф” ДК [рег.номер на МПС] . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: