Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 11.07.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 580 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 423 ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения Г. Б. Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 7754/2011 г. на Районен съд гр. Варна и отмяна на постановената по него присъда № 296/17.09.2013 г. В искането се сочи, че е нарушено правото му на защитата, защото наказателният процес е проведен в негово отсъствие, не е бил привлечен като обвиняем, не е разпитван, не му е предявено обвинение и не е връчен препис от обвинителния акт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, установи следното: С първоинстанционната присъда подсъдимият Г. Б. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1 и 2 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание осем години лишаване от свобода. Уважени са в пълен размер предявените от гражданските ищци П. М. П., В. Г. И., Т. Б. С., Л. С. С., А. П. П., П. Б. А., В. Ж. Д. и М. Б. Д. граждански искове за обезщетяване на претърпените от престъплението имуществени вреди. С решение № 18/ 21.01.2014 г. г. по внохд № 1435/ 13 г. Варненският окръжен съд потвърдил първоинстанционната присъда. Искането е процесуално допустимо. То е подадено от оправомощена страна и е постъпило в РС–гр. Варна на 10.05.2017 г. От приложената по делото справка от затвора в гр. София се установява, че Д. е задържан и предаден за изтърпяване на наказанието на 13.04.2017 г., когато и следва да се приеме, че е узнал за постановената присъда. Спазен е шестмесечния срок по чл.423 ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно поради следното: Видно е от материалите по делото, че с постановление от 25.05.2010 г. по ДП № 129/10 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна, срещу Г. Б. Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 от НК по отношение на П. С. и И. С., което е връчено лично на осъдения и защитника му. Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция” и Д. е разпитан от разследващия полицай. Разяснено му е задължението да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, както и последиците от неизпълнение. При последващи призовавания за извършване на процесуално- следствени действия и невъзможност да бъде установено местонахождението му Д. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма 27903/ 14.06.2010 г., а с постановление на ВРП от 23.10.2010 г. наказателното производство е било спряно. На 06.06.2011 г. е било установено местонахождението на Д. и с постановление от същата дата по ДП № 743/2011 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 211, пр. 1 и 2 вр. чл. 210, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК по отношение на пострадалия В. И.. Взета е мярка за неотклонение подписка и му е разяснено задължението да не променя местоживеенето си, както и последиците при неизпълнение. Обвиняемият е разпитан и е отказал да дава обяснения. С постановление от 10.06.2011 г. на прокурор при РП–гр. Варна материалите по двете досъдебни производства са обединени, като тези по ДП № 743/2011 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна са присъединени към ДП № 129/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна. С писмо № 32294/ 28.07.2011 г. ОД на МВР гр. Варна уведомила разследващият орган по ДП № 129/ 2010 г., че поради задържане на Д. на 10.06.2011 г. и привеждането му в СЦЗ, той е снет от общодържавно издирване. Във връзка с разследването по делото и постъпилите оплаквания и от други граждани, че са измамени от Д., прокурор Л. от РП Варна е разпоредила привеждане на обвиняемия от Затвора- гр. София в Затвора-гр. Варна с цел извършване на процесуално-следствени действия. Установява се обаче, че той е бил освободен от затвора на 05.08.2011 г. С постановление от 29.11.2011 г. по ДП № 129/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна, срещу Г. Б. Д. е извършено ново привличане в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 211, пр. 1 и 2 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. То не е връчено на Д., а само на служебния защитник му, тъй като опитите за призоваване на осъдения на двата известни по делото адреса са останали безуспешни (л. 198, л. 199 от ДП № 129/2010 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна и призовки с вх. №38086/14.11.2011 г. на Първо районно управление на СДВР). Постъпили са докладни записки от полицейски инспектори, че лицето не живее от няколко месеца на адреса в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и от повече от 15 години на адреса в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „*“, ет. *, ап. **. От приложени справки е видно, че към 25.11.2011 г. няма данни Г. Б. Д. да се е намира в арестите и затворите в страната (справка с вх. № 54392 от 30.11.2011 г. на ОД на МВР гр. Варна и писмо с вх. № 54659/01.12.2011 г. на ОД на МВР гр. Варна). По повод внесен обвинителен акт от Варненската районна прокуратура срещу подсъдимия Г. Д., на 23.12.2011 г. е било образувано нохд № 7754/11 г. по описа на ВРС. Препис от обвинителния акт не е връчен на подсъдимия, тъй като не е намерен на посочения по делото адрес. От изисканите справки се установява, че Д. не е задържан и не е напускал пределите на страната в периода 01.01.2010 г. до 11.01.2012 г. С протоколно определение от 06.03.2012 г. по нохд № 7754/2011 г. по описа на РС гр. Варна е обявен за общодържавно издирване, което също не е дало резултат. Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК на 10.05.2012 г., назначил е служебен защитник на Д., провел е съдебно следствие и е постановил присъда, която е проверена по въззивен ред и е оставена в сила. Въз основа на изложените обстоятелства, настоящият касационен състав прие, че неучастието на Д. в процесуално-следствени действия в досъдебна фаза, както и в съдебната фаза на процеса се дължи на собственото му процесуално поведение. Той е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но се е отклонил от местоживеенето си без да уведоми съответния орган и без да посочи друг адрес за призоваване, противно на задължението си. Подобно процесуално поведение сочи недвусмислено на укриване и осъзнат отказ от реализиране на правото на лично участие в наказателното производство. На осъдения е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е личен процесуален избор, от който обаче не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Следователно не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване и искането е неоснователно. По тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Г. Б. Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 7754/2011 г. на Районен съд гр. Варна и отмяна на присъда № 296 от 17.09.2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: