О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 549 С., 12.07.2011 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Д. П. Т. К. като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 345 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от [фирма] срещу Определение № 5640 от 08.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 3538/2010 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено разпореждането от 12.02.2010 год. по ч.гр.д.№ 4691/2010 год. на Софийски районен съд с което е постановен отказ по заявлението на дружеството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК. Като е счел, че записът на заповед е нередовен от външна страна – чл.535 т.4 ТЗ, въззивният съд е потвърдил отказа за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си, се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „При записи на заповед с определена дата на падеж, които не следва да се предявяват за плащане, важи ли законовото изискване за място на плащане, в случай, че в документа е отразено, че дължимата сума е платима по банкова сметка.” Становището на настоящият съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на посочения въпрос е налице и касационен контрол следва да бъде допуснат. Отказът на съдилищата за издаване на заповед за незабавно изпълнение е обусловен от факта, че в записа на заповед не се съдържа място на плащане, като е предвидено, че плащането ще се извърши по банкова сметка с конкретно посочен IBAN, а за издателя, освен фирмата на ЕТ е посочен БУЛСТАТ, номер на фирменото дело и партида. Счели са, че не е налице реквизитът по чл.535 т.4 ТЗ и не може да бъде приложена разпоредбата на чл.536 ал.3 ТЗ. Това прави ефекта нередовен от външна страна. Становището на настоящата съдебна инстанция по поставения правен въпрос е следното: Посочването на реквизитите на записа на заповед в чл.535 ТЗ е при условията на кумулативност. Наличието на всички тях е задължително. Поставя се въпросът, обаче, следва ли терминът „място на плащането” по смисъла на чл.535 т.4 ТЗ да бъде тълкуван буквално – като административно-териториално обозначение с конкретни пространствени координати – населено място, местност, сграда и пр. Становището на настоящия съдебен състав е, че преценката не може да се основава само на буквалния прочит на закона без да се вземе предвид способа за плащане. Еднозначното тълкуване на термина „място на плащането” съобразно териториалните критерии, посочени по-горе е задължително при плащане в брой. Териториалното обозначение е възможно и при плащането по банков път – посочване на клона на банката в която е открита сметката на поемателя в която ще постъпи сумата или клона на банката, чрез която издателят ще следва да преведе сумата, ако сметката на поемателя е в друга банка и пр. Такава конкретизация е възможна, но не е задължителна, ако не е предвидена изрично. Това е така, поради обстоятелството, че при плащането по банков път, мястото от което то е наредено или местонахождението на сметката (банковия клон) по която е преводът, е без съществено значение. Ако е посочена конкретизирана банкова сметка с достатъчно данни за изпълнение на паричното задължение, следва да се приеме, че изискването на чл.535 т.4 ТЗ е спазено. Поради това, отговорът на поставения въпрос е, че: При записи на заповед с определена дата на падеж, които не следва да се предявяват за плащане, законовото изискване по чл.535 т.4 ТЗ за място на плащане е спазено, в случай, че в документа е отразено, че дължимата сума е платима по конкретизирана с необходимите данни банкова сметка. Предвид отговора на поставения правен въпрос, становището на съдебния състав по съществото на спора е, че частната касационна жалба е основателна. Като място на плащане в конкретния случай е посочена [фирма]. Посочен е B. код на банката (съдържащ обозначението на страната и града в който е адресът на управление) и IBAN. Издател е [фирма], а авалист – С. Вологаров в качеството му на физическо лице. Документът е редовен от външна страна, поради което са налице предпоставките на чл.418 вр.чл.417 т.9 ГПК. С оглед изложеното по-горе, определението на Софийски градски съд и разпореждането на Софийски районен съд ще следва да бъдат отменени и ВКС се произнесе по основателността на искането, като допусне издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С оглед изхода на спора, на касатора ще следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, поискани до размера на 2667.80 лв. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 5640 от 08.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 3538/2010 год. на Софийски градски съд и разпореждането от 12.02.2010 год. по ч.гр.д.№ 4691/2010 год. на Софийски районен съд, вместо което постановява: ДОПУСКА издаването на основание чл.417 т.9 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на [фирма] с ЕИК-175075249 със седалище и адрес на управление [населено място], Район „Т.”[жк]бл.22 вх.Б срещу едноличен търговец с фирма „С. В. – С. Вологаров” с БУЛСТАТ-121178085 със седалище и адрес на управление [населено място],[жк]бл.538 вх.А ет.3 ап.8 и С. И. Вологаров с ЕГН-[ЕГН] от .С.,[жк]бл.538 вх.А ет.3 ап.8 за сумата 31517.49 евро (тридесет и една хиляди петстотин и седемнадесет евро и 49 евроцента), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2010 год. и до окончателното и плащане, както и сумата 2667.80 лв. съдебни разноски. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.