5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 586 София, 23.12.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д. № 2446 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 201 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 497/2018 г. на Благоевградския окръжен съд е обезсилено решение № 1025 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 383/2016 г. на РС Гоце Делчев и е прекратено производството по делото в обжалваната част, с която е признато за установено по отношение на ищците П. И. Т., К. И. Т. и Ю. И. Т., че ответникът [община] не е собственик на основание чл.19, ал.1 и ал.3 ЗСПЗЗ на 146 кв. м. от ПИ с идентификатор .... по КККР на [населено място], целият имот с площ от 279 кв. м., съответно вторият ответник И. Б. Ч. не е собственик на същия имот въз основа на проведен търг с явно наддаване по протокол от 21.10.2015 г. на [община], тъй като го е придобил от несобственик. Въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Според техните твърдения наследодателят им е владял от 1968 г. до смъртта си през 2000 г. имот, който включва спорните 146 кв. м. от ПИ с идентификатор .... по КККР на [населено място]. За целия ПИ .... е бил съставен акт за частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2, чл.5 и чл.56 ЗОС; чл.19, ал.1 и ал.3 ЗСПЗЗ и чл.45г ППЗСПЗЗ, след което общината се е разпоредила с него чрез търг с явно наддаване в полза на втория ответник И. Ч.. Имотът се намира извън строителните граници на [населено място], не е в горски фонд и представлява земеделска земя. Към момента на установяване на фактическата власт върху него през 1968 г. той не е бил лична собственост на частни субекти и не е внасян в ТКЗС, а е представлявал безстопанствен имот, който е нямал друг собственик. Влезлият в сила ЗСПЗЗ е заварил имота като държавна собственост /чл.6 ЗС, редакция ДВ, бр.92/1951 г./ и за него е била приложима забраната на чл.86 ЗС за придобиване по давност. Имотът не попада в нито една от хипотезите на чл.6, т.1-8 на ЗС, след измененията с ДВ, вр.77/17.09.91г., регламентиращи общинската собственост. След изменението на чл.86 ЗС с ДВ, бр. 33/01.06.96 г. отпада забраната за придобиване по давност на имоти, частна държавна собственост. Същевременно с разпоредбата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.88/1998 г., доп. бр.99/2000 г./ е установена забрана за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд. Изтеклата в периода 01.06.1996 г. – 31.07.1998 г. давност не е достатъчна, за да легитимира ищците като собственици на спорния имот. С оглед установения статут на процесния имот като част от държавния поземлен фонд - частна държавна собственост и поради забраните за придобиване на държавни имоти по давност, ищците не притежават правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на имота по смисъла на т.1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Не е налице нито една от хипотезите, разгледани в това тълкувателно решение – ищците не защитават свое възникнало право на собственост върху процесния имот, а и отричайки правата на ответниците, те не могат да придобият права. Пречките за възникване на оригинерното основание, на което се позовават ищците, са от обективен характер и това са разпоредбите на чл.86 ЗС и чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ. По тази причина въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която отрицателният установителен иск е бил уважен, като е прекратил производството по този иск. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците П. И. Т., К. И. Т. и Ю. И. Т.. Жалбоподателите поддържат, че правният им интерес от предявения отрицателен установителен иск се състои в това, че ако отрекат правото на собственост на първия ответник – Гоце Делчев, те биха могли да придобият по давност процесния имот. Те не биха могли да се позоват на придобивна давност при наличие на необорен акт за общинска собственост върху имота. Позовават се на т.1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост е налице и когато ищецът би могъл да придобие собствеността на оригинерно основание, ако отрече правото на собственост на ответника. Считат, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. Считат, че актът за общинска собственост не създава права на общината, а още преди издаването на този акт в тяхна полза е изтекла придобивна давност върху имота. Имотът не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, затова не попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.2, пр.3 и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Очевидно неправилен бил изводът на съда, че процесният имот е представлявал държавна собственост. Такова твърдение не се съдържало нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба. Считат, че имотът не е бил внасян в ТКЗС, не е одържавяван на друго основание и не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, а няма ограничение за придобиване правото на собственост по давност по отношение на недвижими имоти, които са били извън приложното поле на ЗСПЗЗ и владението върху тях не е отнемано. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по следните въпроси: 1.Може ли да се приеме, че според разпоредбата на чл.6 ЗС един имот е представлявал държавна земеделска земя, след като към 1968 г. е бил безстопанствен и е нямал друг собственик; 2. Следва ли да се приеме, че един имот е безстопанствен и като такъв е част от държавния поземлен фонд, след като липсват данни да е одържавяван и предвид нормативната база от 1951 г., според която съществува лична собственост; 3. Съществува ли забрана за придобиване по давност на имот – обработваема земя, много стръмен терен, който към 1959 г. /образуването на ТКЗС/ не е включен за общо обработване в блок на ТКЗС, не е в регулация, не е представлявал горска територия – както към настоящия момент, така и към момента на образуване на ТКЗС, и за който имот няма подадени заявления за реституция. И на последно място - по въпроса за правния интерес от отрицателния установителен иск възивното решение влизало в противоречие с т.1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение от 31.01.2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г. на ВКС, II-ро г.о.; решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, II-ро г.о.; решение № 352 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1301/10 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 281 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 1300/15г. на ОС Стара Загора; решение № 269/03.08.2012 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I-во г.о. Ответникът в производството И. Б. Ч. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което касационното обжалване не зависи от цената на предявения иск, съгласно чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК. Не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.2, пр.3 и чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Основанието „очевидна неправилност“ се поддържа във връзка с виждането на жалбоподателите, че имотът няма статут на държавна собственост и не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като не е бил одържавяван или включван в ТКЗС, както и че липсват твърдения на страните за държавната собственост на имота. Изложените от жалбоподателите мотиви биха могли да се свържат с основанието по чл.281, т.3 ГПК – неправилност на въззивното решение, но не и с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. Очевидната неправилност е налице само в случаите, при които тя може да бъде констатирана при простия прочит на решението, без анализ на доказателствата по делото. Настоящият случай не е такъв, тъй като за преценката дали процесният имот има статут на държавна, общинска или частна собственост е необходимо обсъждане на доказателствата по делото. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси се свързват с конкретни правни норми, по които има установена съдебна практика и затова разглеждането на конкретното дело от ВКС няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице е обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, макар жалбоподателите само да са се позовали на противоречие между въззивното решение и практика на ВКС, без да са квалифицирали самото основание за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост въззивното решение противоречи на приетото в т.1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС. Ищецът е доказал фактите, от които произтича правния му интерес от този иск – владение върху спорния имот, продължило в срока на чл.79, ал.1 ЗС. В противоречие с приетото в тълкувателното решение, съдът е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес, вместо да се произнесе по съществото на правния спор. Това налага допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 497/2018 г. на Благоевградския окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и в същия срок да представи в съда вносния документ, в противен случай жалбата му ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена в срок държавна такса. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: