О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60469
София, 23.12.2021 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 3053 от 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. чл. 280 ГПК.
Oбразувано е по касационна жалба на М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В., чрез адв. Н. Б., срещу въззивно решение № 10242 от 15.03. 2021 г. по в. гр. д. № 2884/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 162 от 08.01.2018 г. по гр. д. № 11877/2015 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявените от М. А. Р., М. М. Р.-Б. и Д. М. Р.-В. срещу ЖСК „Български художник“ искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на основание придобивна давност и наследствено правоприемство на следния недвижим имот: апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с избено помещение № *, ведно с припадащите се идеални части от общите части от сградата и от правото на строеж върху дворното място.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. предявяването на искове, различни от собственически, прекъсва ли придобивната давност или не, т. е. само собственически иск, заведен срещу владелеца, прекъсва давността; а/ допустимо или недопустимо е въззивното решение, ако се приеме, че предявеният иск по чл. 38а ЗЖСК прекъсва придобивната давност, то в този случай предявеният положителен установителен иск за собственост допустим или недопустим е, поради наличието на СПН на решението по иска по чл.38а ЗЖСК; сочи се противоречие с решение № 139/16.01.2017 г. по гр. д. № 2165/2017 г. на второ г. о.; решение № 170/11.04.2012 г. по гр. д. № 961/2011 г. на първо г. о.; решение № 177/09.11.2015 г. по гр. д. № 2803/2015 г. на първо г. о.; решение № 401/12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010 г. на първо г. о.; 2. при предявен установителен иск от владелеца, продължава ли да тече придобивна давност за този владелец и по време на делото и следва ли съдът да зачете изтичането на давността в полза на владелеца – ищец до момента на започване на устните състезания в процеса; сочи се противоречие с решение № 177/09.11.2015 г. по гр. д. № 2803/2015 г. на първо г. о.; 3. води ли до прекъсване на давността, конституирането на съпруг като ответник по иска по чл. 38а ЗЖСК и ако да - от кой момент /от момента на встъпването му в процеса/ или от момента на завеждане на делото. Поддържа се противоречие с решение № 34/03.07.2020 г. по гр. д. № 1658/2019 г. на второ г. о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът ЖСК „Български художник“, е подал отговор на касационната жалба, като поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Въведеното придобивно основание в исковата молба е придобивна давност чрез упражнявано давностно владение в периода от 15.04.1997 г., когато е сключен анекс към предварителен договор от 24.08.1995 г. между ищеца М. А. Р. и „Барбуков“ ЕООД, гр. София. Ищците М. А. Р. и Д. М. Р.-В. са починали в хода на въззивното производство, като на тяхно място са конституирани наследниците им по закон - касатори в настоящото производство.
Не е спорно между страните, а и от съдебно удостоверение от 21.03.2016 г., издадено по в. гр. д. № 9771/2015 г. по описа на СГС, се установява, че на 21.07.1999 г. е бил предявен иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК от Б. Й. Ф. (член-кооператор при ответната ЖСК) срещу М. А. Р. за изваждането му от процесния имот, който е бил отхвърлен. Въззивното решение по гр. д. № 2310/2004 г. на СГС е било отменено с решение от 26.05.2011 г. от ВКС по гр. д. № 501/2010 г., I г. о. и делото е било върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд е постановил решение от 12.07.2013 г. по гр. д. № 7331/2011 г. по описа на СГС, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК - за изваждане на ответника по този иск от процесния апартамент. Това решение не е допуснато до касационно обжалване с определение от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1685/2014 г., ГК, I г. о. По реда на отмяната с решение от 06.07.2015 г. по гр. д. № 6942/2014 г. на ВКС, III г. о., влязлото в сила въззивно решение по чл. 38а ЗЖСК е било отменено на основание чл. 304 ГПК, тъй като съпругата на ответника по този иск - Х. Х. Р., като необходим другар в процеса е обвързана от субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, но не й е било обезпечено процесуалното право на участие в исковия процес, поради което делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Образувано е в. гр. д. № 9771/2015 г. по описа на СГС. Производството по същото е било спряно с влязло в сила определение № 14714/15.06.2016 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.), до решаване на преюдициалния спор по настоящото дело.
В обжалваното въззивно решение е прието, че положителните установителни искове са допустими, тъй като с настоящата искова молба са въведедени нововъзникнали - след предявяване на иска по чл. 38а ЗЖСК, факти - изтекла придобивна давност за период до 2015 г. включително. Посочено е, че спорът се съсредоточава по отношение на обстоятелството дали с предявяване на иска с правно основание чл. 38а ЗЖСК е спряна, респ. прекъсната започналата през 1997 г. в полза на ищците придобивна давност. Макар и този иск да е квазивладелчески - специален осъдителен иск, който с оглед на целите, за постигане на които е уреден в закона, притежава суброгаторен характер, но по който по необходимост трябва да се установи и правото на собственост на носителя на предявеното материално право, т. е. тъй като се предявяват чужди материални права от член-кооператор - на самата ЖСК (носителят на правото на собственост), за да възникне активната материална легитимация на ищеца, е необходимо правото на собственост върху този имот да принадлежи на ЖСК. С иска по чл. 38а ЗЖСК се защитава освен членственото правоотношение на член-кооператора, но и неговото правно очакване – да придобие правото на собственост върху обособения жилищен обект със снабдяване на нотариален акт. В този смисъл, този осъдителен иск притежава вещноправен характер. Именно поради горните правни съображения е било отменено на основание чл. 304 ГПК влязлото в сила решение, с което е бил уважен този иск - макар да не е участвала в този исков процес съпругата на ответника - Х. Х. Р., тя като необходим другар е била обвързана от субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението (при възникналата бездялова съпружеска имуществена общност), тъй като по същество предмет на спора е била принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, вкл. дали то е било придобито от ответниците в този процес и ищци в настоящия. Именно защото с иска по чл. 38а ЗЖСК са предявени за защита вещни права, той спира по чл. 115, б. „ж „ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, респ. прекъсва на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС придобивната давност на ответниците по него. Тъй като М. и Х. Р. са започнали да упражняват фактическата власт върху процесното жилище въз основа на предварителен договор, за да придобият правото на собственост на основание придобивна давност, следва да са упражнявали фактическата власт върху този имот постоянно, явно и несмущавано в продължение на 10 години с намерение да го своят. Не е спорно между страните обстоятелството, че владението е установено през 1997 г., като искът по чл. 38а ЗЖСК е предявен на 21.07.1999 г. – именно в този момент по силата на чл. 115 „ж” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС течението на придобивната давност е спряно, респ. е прекъснато на основание чл.116, б. „б” ЗЗД, във вр. с чл.84 ЗС. Направен е извод, че не е установено упражняването на фактическа власт в изискуемия се период от време. Зачетени са материалноправните последици от предявяването на иска по чл. 38а ЗЖСК, вкл. и спирането на придобивната давност на посоченото по-горе основание. С оглед на тези правни съображения - като неотносимо за правилното решаване на спора, съдът е оставил без уважение доказателственото искане на въззивниците за събиране на гласни доказателства за установяване, че твърдяното владение е продължило и по време на въззивното производство (производството по иска с правно основание чл. 38а ЗЖСК е висящо, макар и да е спряно до приключване на настоящото дело с влязло в сила решение). Изложени са и съображения, че неоснователен се явява и правният довод, релевиран във въззивната жалба, а именно че поради неучастието като ответник на другия съпруг - Х. Х. Р., в производството по чл. 38а ЗЖСК - до отмяната на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК, спрямо нея и нейните наследници теклата придобивна давност не е била спряна, респ. прекъсната. Прието е, че ответниците по този владелчески иск, макар и да не притежават съвместна процесуална легитимация, като необходими факултативни другари са в тъждествено материалноправно положение и по необходимост не само може, а трябва решението да е идентично за тях, поради което с предявяването на иска срещу единия съпруг на 21.07.1999 г. е спряно, респ. прекъснато течението на придобивната давност и по отношение на другия съпруг и неговите наследници. Тъй като наследниците на починалата в хода на производството по отмяна Х. Х. Р. са конституирани като ответници в производството по чл. 38а ЗЖСК, следва да се приеме, че този иск е предявен и срещу нея (респ. срещу нейните наследници), а именно на 21.07.1999 г., от който момент е спряно, респ. прекъснато течението на придобивната давност. Двамата съпрузи са упражнявали съвместно фактическа власт, като вътрешните им отношения по повод на съпружеската имуществена общност са неотносими към спора за собственост с член – кооператора, респ. с ЖСК.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението трети материалноправен въпрос.
Същият е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото, като уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да бъде формулиран по следния начин: когато владението на единия от съпрузите – съвладелци е прекъснато с предявяване на иск за собственост, това обстоятелство рефлектира ли върху владението на другия съпруг и съответно върху течението на срока на придобивната давност в негова полза. Следва да се прецени съответствието на възприетото в обжалваното въззивно решение с разрешението, обективирано в представеното с касационната жалба решение № 34/03.07.2020 г. по гр. д. № 1658/2019 г. на ВКС, второ г. о.
Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 512,10 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 10242 от 15.03.2021 г. по в. гр. д. № 2884/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 512,10 лв. /петстотин и дванадесет лева и десет стотинки/ и представят в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса. Определението е окончателно.
Председател:
Членове: |