1 Р Е Ш Е Н И Е № 274 гр.София, 16 март 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора………………. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5031 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], представлявано от адв.М.М., срещу въззивно решение от 05.01.2015г., постановено по възз. гр.д. № 1808/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.07.2013 г. по гр.д.№54812/2012г. на Районен съд – София и са уважени предявените от ищеца Е. В. Г. искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. В касационната жалба се сочи, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Ответникът по жалбата Е. В. Г., представляван от адв.Н., в писмен отговор и в съдебно заседание, поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. С определение №1346/25.11.2015г. по гр.д.№5031/2015г. на ВКС, ГК, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси, свързани с приложението на чл.329 ал.1 КТ и конкретно - за доказателствената сила на протокола на комисията за подбор, респ. може ли законосъобразността на подбора да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на ищеца, но са били ангажирани с процедурата по подбор; за значението и относителната тежест на законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ и възможността, с оглед спецификата на работата, подборът да се извърши и по допълнителни критерии. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по поставените правни въпроси съобразява вече установената по реда на чл.291 ГПК константна съдебна практика, според която документирането на подбора не е задължително, но работодателят може да назначи комисия за извършването и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници. Протоколът е частен писмен документ, който сам по себе си не доказва законността на подбора и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Достоверността му се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т.ч. и при съобразяване дали информацията в него е заимствана от други обективни източници – годишни атестации на работника, данни от личното му трудово досие и др. При оспорване от страна на уволнения работник на факта за надлежното извършване на подбора, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола с всички допустими доказателствени средства, в т.ч. чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали /срв. решение № 107/18.02.2010г. по гр.д. № 3293/2008г., ІV г.о., решение № 295/15.10.2013 г. по гр. д. № 14/2013 г., IV г. о. на ВКС/. Свидетелите могат да имат преки впечатления от работата на ищеца, но това не е задължително условие и не може на това основание съдът да счете извършения подбор за незаконен /в т.см. - решение № 174/15.07.2013 г. по гр. д. № 1357/2012 г., III г. о. на ВКС/. Същността на подбора се изразява в това да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви или сходни трудови функции. В тази връзка, работникът или служителят може да притежава качества, знания и умения, които работодателят не цени, или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Целта на подбора е на работа да останат тези работници, които по-пълно отговарят на законово установените критерии - ниво на изпълнение на трудовите задължения и професионална квалификация. Законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест. Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, без да има право да въвежда за база на оценката си различни от тях, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на всяко производство или служба, респ. с оглед значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка, освен ако нормативен акт предписва друго /в с.см. - решение № 109/21.05.2013г. по гр.д. № 1756/2011г. ІV г.о. на ВК, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. В случая, за да постанови решението си, въззивната инстанция е приела, че издадената Заповед № 186/31.10.2012г. на изпълнителния директор на дружеството, с която трудовият договор с ищеца е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, поради намаляване обема на работа, е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване законосъобразността на извършения задължителен в случая подбор. Посочено е, че протоколът на комисията за подбор е частен свидетелстващ документ и след като е оспорен от ищеца, твърденията в него подлежат на доказване. Според съда, разпитаният в тази връзка свидетел, тъй като няма преки впечатления от работата на ищеца, не може да е „източник на данни”. Същевременно е посочено, че от самия протокол на комисията се установява незаконосъобразността на подбора, тъй като на работа са оставени лица с по-ниско образование от това на ищеца, лица с по-ниска или „неадекватна квалификация и лица, без каквато и да е било квалификация”. Като цяло, решаващите изводи на съда за основателност на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ са основани на установената от протокола за подбор по-висока квалификация на ищеца /разбирана само като придобито образование и специалност/, която в случая не е била предпочетена от работодателя, с оглед ниската оценка на работника, формирана по останалите показатели - практически умения, ниво на справяне с възложените за изпълнение задачи, качество на извършената работа, способност за вземане на решения, личностни качества и умение за работа в колектив. В обобщение е прието, че подборът е извършен в нарушение на правилото, установено от законодателя в нормата на чл.329 ал.1 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакувания въззивен акт - основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Поддържат се доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че уволнението е незаконно. Сочи се, че при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и в противоречие с тях, съдът е приел, че незаконността на подбора се установява от самия протокол за подбор, предвид констатацията, че на работа са оставени лица с по-ниско образование от ищеца и с неадекватна квалификация. Поддържа се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че информацията в протокола за подбор е черпена както от други обективни източници – годишни атестации, лични трудови досиета, така и от непосредствените впечатления на преките ръководители на съкратените работници, в т.ч. и че изводът за по-високата квалификация на ищеца е мотивиран само с притежаваното от него образование, като са игнорирани лошите и незадоволителни оценки за практическите му умения, деловите качества и нивото на справяне с възложената работа. Предвид отговорите на въпросите, по които обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Въззивният съд е уважил предявените искове въз основа на извод за недоказано надлежно извършване на подбора. Този извод е незаконосъобразен и необоснован. В случая, трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „монтьор на силови трасформатори” в цех „Производство трасформатори”, Дирекция „Трансформатори” е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ – поради намаляване обема на работа, който факт е безспорно установен по делото. С оглед броя на работниците, заемащи тази длъжност /14 бр./ и сходните – „монтьор” /33 бр./ в отдел „Производство трансформатори” и „монтьор АВН” /38 бр./ в отдел „Стъпални регулатори”, подборът е извършен измежду общо 85 работника, като от тях ищецът Е. Г. и лицето В. Д. са получили най-ниски оценки в сравнение с останалите подборирани работници. Сравняването е извършено по двата законови критерия – квалификация и ниво на изпълнение на работата. Видно от приложения протокол за подбор, в комисията са участвали както директорът на дирекция „Трансформатори”, така и свидетелят С. С. – директор на дирекция „Стъпални регулатори”. В показанията си С. е заявил, че два пъти в годината на работещите в дружеството се провежда атестиране, резултатите от което са залегнали при извършването на подбора, като комисията детайлно е обсъждала качествата, квалификацията и нивото на справяне с работата на всеки един от работниците, както и приноса им за компанията. Въз основа на тези данни, в т.ч. и на проведените обсъждания в съвета на директорите, е извършено степенуване на работниците, като водещ показател е бил начинът на изпълнение на работата, в т.ч. личният принос и мотивация на работника. При тези данни обстоятелството, че свидетелят не е имал преки впечатления от работата на ищеца, не е основание за игнориране на показанията му, след като от същите се установява както механизма на извършване на подбора, така и ползваните от комисията източници на информация, разискванията между членовете й и възприетата по-голяма относителна тежест на показателя – ниво на изпълнение на работата. Съобщеното от него за източниците на информация, обсъдено в съвкупност с останалите доказателства по делото, в т.ч. и от отразеното в протокола за подбор, дава основание да се приеме за доказано, че получената от ищеца оценка съответства на действително притежаваните качества. В тази връзка доводът на ищеца, че подборът е незаконосъобразен, защото на работа са оставени лица с по-ниско образование от притежаваното от него /средно със специалност – „монтьор на ел.мрежи и уредби”/ е неоснователен, тъй като законовият критерий „по-висока квалификация” по смисъла на чл.329 ал.1 КТ, не означава само степен на образование. Квалификацията е съвкупността от знания и умения, придобити не само чрез образование, но включва и притежаваните практически знания, умения и делови качества, усвоени и развити от работника в процеса на трудовото и професионалното му развитие. Доколкото за длъжността, изпълнявана от ищеца, не е установено да са въведени специални образователни изисквания за заемането й, право на работодателя е било да реши на кой от двата нормативно определени критерии по чл.329 КТ ще отдаде по-голяма относителна тежест. Този факт безспорно се установява и от протокола за подбор, като изводът на съда, че документът материализира незаконосъобразността на подбора, е необоснован. Видно е именно от това писмено доказателство, че сравняваните лица са с различна степен и вид образование – има такива с висше образование, със средно, със средно специално и с основно образование. Работодателят е предпочел на работа да останат не лицата, степенувани само според образователния им ценз, а тези, чиито практически знания, умения, делови качества и ниво на изпълнение на работата, са били по-високи. В случая, на ищеца е отчетено притежаваното от него образование, специалност и продължителност на трудовия стаж, но по останалите показатели, формиращи критериите по чл.329 КТ, а именно- практически умения, ниво на справяне с възложените за изпълнение задачи, качество на извършената работа, способност за вземане на решения, личностни качества и умение за работа в колектив – Г. е получил най-ниски оценки. По тези причини трябва да се приеме, че в случая са изпълнени всички законови изисквания при извършването на подбора, от което следва, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, на основание чл.293 ал.2 ГПК, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. По съществото на гражданскоправния спор - предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед обусловения им характер, като неоснователни, следва да се отхвърлят и исковете с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 и т.3 КТ - за възстановяване на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ. Водим от изложеното и на основание чл.293 ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 05.01.2015г., постановено по възз. гр.д. №1808/2014г. на Софийски градски съд. ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. В. Г., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], срещу [фирма] - [населено място], [улица], с ЕИК –[ЕИК], обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед № 186/31.10.2012г. на изпълнителния директор на дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор на силови трансформатори” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на сумата 3 704.82 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.