Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 550   София,  18 декември 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на осми декември 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Л. Гаврилова...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........М. МИХАЙЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 559/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:                 Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Ц. А. Ц. за възобновяване на наказателно дело № 1721/200 г. по описа на Районен съд – гр. Р., по което е одобрено споразумение с определение № 156 от 08.07.2009 г., с което молителят се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което е приел да бъде наказан с лишаване от свобода за срок от десет месеца, както и в извършване на престъпление по чл. 198 ал.1 пр.2 от НК, за което е бил наказан с „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца. С одобреното споразумение е приел на осн. чл. 23 от НК да му бъде наложено едно общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим. В искането се изтъква довод за наличие на основанието по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК и се иска отмяна на определението по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Същият се обосновава с обстоятелството, че поради злоупотреба с антидепресанти и опит за самоубийство с такива в деня на разглеждане на делото, осъденият не е съзнавал съдържанието на споразумението, което е подписал. Осъденият не се явява в съдебно заседание пред ВКС. В изрична декларация, отправена до съда, е заявил нежеланието си да бъде конвоиран в съда и същевременно желание за разглеждане на делото в негово отсъствие. Назначеният служебен защитник поддържа искането с изложените в него съображения. Сочи, че съдът е имал данни за психическо заболяване на осъдения. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото , намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено в законоустановения по чл. 421 ал.1 от НПК срок и е насочено срещу съдебен акт, който по принцип не подлежи на касационен контрол. Разгледано по същество, то е неоснователно. По същество в него се твърди наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, каквото ВКС не констатира. По естеството си решаването на едно дело със споразумение / Глава 29 от НПК/ представлява една от диференцираните процедури , предвидени в процесуалния закон, по силата на които се съкращава доказателствения процес или въобще не се провежда съдебна фаза на същия. В настоящия случай споразумение е било сключено между прокурора и упълномощен защитник на обвиняемия след приключване на разследването срещу последния. Предложено на съда, то е предопределяло правните и фактически рамки на обвинението срещу Ц. , в които съдът е следвало да упражни правомощието си по чл. 382 ал.7 от НПК , след установяване на наличие на положителни отговори от обвиняемия на въпросите , визирани в разпоредбата на чл. 382 ал.4 от НПК. Няма данни по делото върху волята на осъдения да е повлияло каквото и да е обстоятелство, принудило го към нежелано от него процесуално поведение, а именно – съгласие за подписване на споразумение. Налице е писмена декларация от лицето, че разбира обвинението, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред и съгласие за прекратяване на делото със споразумение, която удостоверява и доброволността на действията му. Същите обстоятелства са потвърдени и в съдебно заседание от обвиняемия Ц. в присъствие на упълномощения от него защитник. Спазени са били всички изисквания на закона, визирани в чл. 381 ал.6 изр.2 и чл. 382 ал.4 от НПК, които са гаранция са неопорочаване на волята на обвиняемия да подпише споразумението, с което се признава за виновен. С оглед на това ВКС не констатира да е налице съществено процесуално нарушение – наличие на процесуална принуда върху осъдения, поради което липсва основание за възобновяване на делото. Няма основания да се счита, че обвиняемият е бил в състояние, в което не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си към момента на подписване на споразумението. Нищо в поведението му не е дало основание на съда да се усъмни в годността му да участва в съдебното производство по одобрение на споразумението, а такава индиция не е представена дори и от защитника му. Ако има данни за опит за самоубийство на Ц. в деня на съдебното заседание и преди неговото провеждане /каквито към момента по делото не съществуват/, и това бъде установено по надлежния ред, предвиден в чл. 422 ал.1 т.3 от НПК, то това би било самостоятелно основание за възобновяване на делото по искане на окръжния прокурор. Към настоящия момент такива данни не са налице, поради което не могат да бъдат преценявани само въз основа на твърдението на осъдения в искането му за възобновяване. По изложените съображения ВКС намери, че не е налице основанието за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК на наказателното производство, поради което искането не следва да бъде уважено. Предвид горното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. А. Ц. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1721/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Р.. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.