Ключови фрази


7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 78
София,16.02.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№791/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. М., Л. М. М. и М. П. М., и тримата граждани на САЩ, против решение №12146 от 20.10.2020г., постановено по в.гр.д.№1067/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в. в частта му, с която (след частично уважаване на въззивните жалби на ищците), е потвърдено решение №5264/04.12.2019г. по гр.д. №156/2019г. на Благоевградски окръжен съд за отхвърляне на исковете по чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Д. Е. М., предявени против Г. Д. А., както следва: за ищцата М. Д. М. – за разликата от 120 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013г.; за ищцата Л. М. М. – за разликата от 100 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013г.; за ищеца М. П. М. - за разликата от 100 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013г. Въззивното решение се обжалва и в частта му, с която е потвърдено решението на Благоевградски ОС за отхвърляне на претенцията на М. Д. М. против ответника Г. Д. А. за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, резултат от уврежданията, получени при ПТП на 11.07.2013г., за разликата от 3 000лв. до 5 000лв. ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013г.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваните му части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав е следвало да зачете обвързващото в материалноправно отношение значение на влязлото в сила решение по делото, заведено срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което са присъдени обезщетения на ищците в по-висок размер. Отделно се излагат доводи, че въззивният съд в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК не е дал отговор на всички оплаквания във въззивната жалба, както и че се е задоволил да посочи само отделни релевантни за спора факти, без да ги изследва задълбочено, което е довело до определяне на несправедливо занижени по размер обезщетения за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваните му части и уважаване на исковете в пълния им предявен размер.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. „Относно доказателственото значение на отбелязването за издадени изпълнителни листове върху представен препис от решение за установяване на обстоятелството, че решението е влязло в сила “. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с т.1 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС. Същевременно при условията на евентуалност се сочи, че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.;
2. „Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и задължението на съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди да обсъди всички относими общи и специфични за конкретния случай факти и обстоятелства, формиращи критерия за справедливост и да съобрази тяхната действителна тежест и значение“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г. и с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 215/ 03.02.2017г. по т.д.№ 2908/2015г. на I т.о.; решение № 1/05.02.2019г. по т.д.№1002/2018г. на II т. о.; решение №62/24.07.2020г. по т.д. №777/2019 г. на II т. о.; решение №174/27.10.2016г. по т.д.№2960/2015г. на II т. о.; решение №66/29.05.2017 г. по т.д.№1464/2016г. на II т.о.; решение № 141/30.11.2017г. по гр.д.№60360/2016г. на I т. о. и решение №66/29.05.2017г. по т.д.№1464/2016г. на II т.о.;
3. „ Относно задължението на съда на основание чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения на страните по предмета на спора“. Според касаторите въпросът е решен в противоречие с: решение №151/30.07.2019г. по гр.д.№3044/2018г. на III г.о.; решение №63/28.06.2019г. по гр.д.№2296/2018г. на II г. о.; решение № 548/06.12.2010г. по гр.д.№1119/2009г., на III г.о.; решение №37/29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. на I г. о.; решение №215/03.02.2017г. по т.д.№2908/2015г. на I т. о. и решение №20/24.04.2019г. по т.д.№ 871/2018г. на II т. о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника Г. Д. А..
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд (след частично уважаване на въззивните жалби на ищците М. Д. М., Л. М. М. и М. П. М.), е потвърдил решение №5264/04.12.2019г., постановено по гр.д.№156/2019г. на Благоевградски ОС в частта му, с която са отхвърлени на исковете по чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Е. М., предявени против Г. Д. А., както следва: за ищцата М. Д. М. – за разликата от 120 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013г.; за ищцата Л. М. М. – за разликата от 100 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013г.; за ищеца М. П. М. - за разликата от 100 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013г, както и в частта му, с която е потвърдено решението на Благоевградски ОС за отхвърляне на претенцията на М. Д. М. против ответника Г. А. за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, резултат от уврежданията, получени при ПТП на 11.07.2013г., за разликата от 3 000лв. до 5 000лв. ведно със законната лихва, считано от 11.07.2013г.
С оглед липсата на касационна жалба от страна на ответника следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че е ангажирана отговорността на ответника Г. Д. А. по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение на ищците М. Д. М., Л. М. М. и М. П. М. за причинените им неимуществени вреди, резултат от смъртта на техния наследодател Д. Е. М. (съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищци), настъпила при ПТП на 11.07.2013г., причинено изцяло по вина на Г. Д. А., който с присъда от 10.05.2017г. по н.о.х.д.№501/2015г. на ОС-Благоевград, изменена с решение №579/21.12.2017г. на САС по в.н.о.х.д№1167/2017г., е бил признат за виновен в това, че на 11.07.2013г. на ПП-1, Е-79, в района на К. дефиле, при управление на ,л.а. „Форд Ескорт” е предприел маневра „изпреварване” и е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движение, без да се убеди, че няма да създаде опасност или пречки за превозните средства, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, включително и тази на Д. Е. М.. В тази връзка предмет на касационното обжалване са размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, определени от въззивни състав.
За да уважи частично въззивната жалба като увеличи присъдените от първата инстанция обезщетения за неимуществените вреди на ищците от смъртта на техния наследодател, съответно от 100 000лв. на 120 000лв. - за ищцата М. Д. М. (съпруга на Д. М.) и от по 80 000лв. до по 100 000лв. – за ищците Л. М. М. и М. П. М. (деца на Д. М.) и респективно, за да потвърди първоинстанционното решение, в частта му, с която са отхвърлени исковете до 200 000лв. за всеки един от тримата ищци, въззивният съд е посочил, че от показанията на свидетелката М. Н. се установява, че ищцата М. Д. М. и съпруга й Д. Е. М. са били много близки, имали са 35 години брак. М. Д. М. е изживяла огромен шок, тъй като няма с кого да споделя живота си. За децата си - Л. М. М. и М. П. М., починалият Д. Е. М. е бил изключителен авторитет, тъй като е участвал във В. война. Съдът е отразил, че ищците са посещавали дълго време психолог в Америка. М. Д. М. не е можела да спи, изпадала е в депресии. М. П. М. е усещал вина у себе си, тъй като пътуването на родителите му в България е било заради него (във връзка със сватбата му с дъщерята на свидетелката М. Н.).
Апелативният състав е отразил, че по делото е представено решение от 25.09.2018г., постановено по гр.д.№112/2016г. на СГС, I ГО, I-18 с-в, с което са уважени частично исковете против застрахователя на виновния водач по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“: на М. Д. М. - за сумата 180 000лв., на Л. М. М. - за сумата 120 000лв. и на М. П. М. - за сумата 150 000лв., обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Д. Е. М., настъпила при ПТП на 11.07.2013г., като решението не е влязло в сила.
Въззивният състав е посочил, че при определяне на справедливия размер на обезщетенията се съобразява с т. ІІ на ППВС №4/1968г., съгласно което от значение са възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка съдът е отчел следните релевантни за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД обстоятелства: починалият Д. Е. М. е бил на 62 години към датата на ПТП; ищците и починалия са имали много близки семейни отношения, като ищцата е разчитала на подкрепата на своя съпруг, а децата на бащина подкрепа; внезапната му загуба е довела до емоционален стрес и негативни преживявания у ищците; ищцата е развила посттравматично стресово разстройство, страда от тревожност, депресия, нощни кошмари. Същевременно в обжалваното решение е акцентирано, че съдът взема предвид факта, че децата на починалия са пълнолетни и че вторият ищец е създал и свое семейство. На последно място съдът е подчертал, че се съобразява и със социалните условия в страната към годината на настъпване на ПТП – 2013 година.
Обсъждайки въззивната жалба относно размера на обезщетението за неимуществените вреди на М. Д. М., получени от нея като пътник в ударения автомобил, в който е пътувал и нейния съпруг, съдът е посочил, че от показанията на свидетелката Н. е видно, че при катастрофата ищцата М. Д. М. е имала увреждания на дясната страна на ръката и на крака и се е лекувала дълго време в САЩ. В обжалваното решение е отразено, че от заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че: от ПТП на ищцата са причинени травматични увреждания - контузия на дясна подбедрица и дясно коляно, контузия на дясна подмишница и предмишница; посочените увреждания се характеризират с контузия, оток и кръвонасядания в областта на дясното коляно и дясната подбедрица, конквасация на меките тъкани по дарзалната повърхност на дясната подбедрица и контузия, оток и кръвосядания на дясната мишница и предмишница; проведено е лечение с инфузии, обезболяващи и превръзки; изписана е от болницата на 12.07.2013г.; била е поставена еластична превръзка и обезболяващи; проведените допълнителни изследвания в САЩ не са установили допълнителни травматични увреждания; възстановяването е било за около 30 дни, като през първите 10 дни болките и страданията са били с изразен интензитет, след което постепенно са намалели; през първите две седмици ищцата се е придвижвала трудно поради отока и конквасацията на тъканите на десния крак; здравословното състояние на пострадалата е възстановено по отношение на получените травми и не следва да се очакват късни последици. Съдът е поосочил, че от заключението по съдебно-психологичната експертиза е видно, че от представените медицински документи не може да се установи дали М. Д. М. след ПТП е развила остра стресова реакция. Преживяната травма е предизвикала клинически значимо тежко емоционално състояние и нарушение в социалната, професионалната или други сфери от живота й.
Според съда претърпени от ищцата увреждания не са тежки - контузия на дясна подбедрица и дясно коляно, контузия на дясна подмишница и предмишница, което е наложило престой само от 1 ден в болнично заведение. Отчитайки също, че възстановителният период е бил кратък - 30 дни, и че е настъпило пълно възстановяване от травмите, въззивният състав е обосновал извода, че присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществените вреди от 3 000лв. е справедливо и не следва да се увеличава.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпрос №1 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: „Относно доказателственото значение на отбелязването за издадени изпълнителни листове върху представен препис от решение за установяване на обстоятелството, че решението е влязло в сила “. Въззивният състав единствено е отразил, че постановеното решение по предявените от ищците искове против застрахователя на виновното лице, не е влязло с сила, без въобще да обсъжда въпроса - дали фактът на отбелязването върху преписа от решението, че са издадени изпълнителни листове, означава, че първоинстанционното решение е влязло в сила. В тази връзка, така формулираният въпрос не е обусловил решаващата воля на съда и не е значим за конкретния правен спор. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпросът на касаторите е зададен в контекста на твърдяното от тях значение на решението по спора на ищците със застрахователя спрямо спора им с делинквента. Нито в правната теория, нито в практиката на ВКС, не е застъпено становището, че решението, постановено срещу застрахователя без участието на делинквента, обвързва съда, разглеждащ спора по чл.45 ЗЗД против прекия причинител. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител, а не обратното.
Не е решен в противоречие със задължителната практика на ВС, формирана с разясненията, дадени в ППВС №4/1968г., нито в противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС въпрос №2: Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и задължението на съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди да обсъди всички относими общи и специфични за конкретния случай факти и обстоятелства, формиращи критерия за справедливост и да съобрази тяхната действителна тежест и значение“. В т. ІІ от Постановление №4/23.12.1968г. на П. е прието че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението като при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Според разясненията в ППВС №4/1968г. справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществените вреди на ищците, резултат от смъртта на техния наследодател, въззивният състав стриктно се е съобразил с посочените в постановлението общи критерии и е направил преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Въззивният съд е определил размера на обезщетението от 120 000лв. за ищцата М. Д. М. и по 100 000лв. за ищците Л. М. М. и М. П. М., съобразявайки се и с икономическите условия в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие – месец юли 2013г. Аналогично, въззивният съд е обсъдил всички релевантни обстоятелства при определяне на справедливия размер на обезщетението, дължимо на М. Д. М. за получените от нея увреждания. Несъгласието на касаторите с определения размер на обезщетенията, основано на твърдението в касационната жалба, че съдът не е оценил в достатъчна степен релевантните за спора обстоятелства, е относимо изцяло към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Не е решен в противоречие с посочената от касаторите практиката на ВКС и не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК процесуалноправният въпрос №3: Относно задължението на съда на основание чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения на страните по предмета на спора“. Във въззивното решение апелативният състав се е постарал да даде отговор на всички оплаквания във въззивната жалба и да обсъди релевантите за спора обстоятелства, излагайки мотиви, както за неимуществените вреди на ищците по претенциите им, обусловени от смъртта та техния наследодател, така и по претенцията на М. Д. М. за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деликта. Несъгласието на касаторите с някои от изводите на съда не означава липса на произнасяне по оплакванията и възраженията във въззивната жалба, нито липсата във въззивното решение на самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12146 от 20.10.2020г., постановено по в.гр.д.№1067/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в., в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: