5 Р Е Ш Е Н И Е № 59 София, 19 март 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 27/2018 година Производството пред ВКС е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Р. Т. М. за възобновяване на НЧД № 492/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково на основание чл. 423, ал.1 от НПК. В искането са развити доводи в подкрепа на въведеното основание, поради незнание на осъдения М. за започналото спрямо него производство и неучастието му в съдебното заседание. Твърди се още, че съдът не е използвал всички процесуални възможности за неговото призоваване и е постановил атакуваното определение в задочна процедура. Претендира се отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Осъденият Р. М. и неговият процесуален представител поддържат искането по съображенията, изложени в него. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание, установи следното : Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 2/24.01.2017 г., постановена по НОХД № 549/2016 г. от Районен съд - Димитровград, осъденият Р. М. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки : - по чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест месеца с периодичност два пъти седмично; -по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца; - по чл. 42а, ал. 2 т. 6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от три години (по 300 часа за всяка календарна година). - обществено порицание. Присъдата е влязла в законна сила на 09.02.2017 г. и на 23.02.2017 г. е започнало изпълнението на наказанието „пробация”, с подписването на протокол от същата дата, с който осъденият М. е бил запознат с правата и задълженията си по време на изтърпяване на наложеното наказание. По предложение на председателя на пробационния съвет с район на действие на Районен съд – Димитровград, на основание чл. 451, т. 2 от НПК е било образувано НЧД № 492/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково за замяна на наложеното на осъдения наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода”. Разглеждането на делото е било насрочено за 19.09.2017 г. За това съдебно заседание осъденият М. е бил редовно призован по телефона (виж, отбелязване върху призовка, л. 43 от делото) и се е явил лично. Направил е изявление, че желае да упълномощи защитник. Посочил е адрес за призоваване в [населено място], ул. Л. К. „ № 20, ап. 7. С оглед направеното изявление от осъдения съдът е отложил разглеждането на делото за 10.10.2017 г., за която дата той е бил уведомен. В съдебното заседание, проведено на 10.10.2017 г., осъденият не се е явил. Съдът е разпоредил връчване на предложението на председателя на пробационния съвет с район на действие на Районен съд – Димитровград на осъдения, неговото призоваване от известните по делото адреси, както и по телефон, допуснал е правна помощ в полза М. и е отложил разглеждането на делото за 07.11.2017 г. Видно от приложените по делото документи (призовки, служебни справки, писмо от кметството на [населено място]) се установява, че осъденият не е намерен на известните по делото адреси, включително и на този, който той е посочил за призоваване в първото по делото съдебно заседание. Извършена е служебна справка по телефон, като лицето Д. К. В., по твърдения на осъдения негова приятелка, е заявила, че не познава Р. Т. М.. На последната призовка, приложена на л. 61а от делото, е направено отбелязване, че осъденият е уведомен от съответното длъжностно лице за призовката, но той е заявил, че не може да се яви, за да я получи. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал.3, т. 1 от НПК и при участието на служебен защитник е дал ход на делото. Делото е приключило в същото съдебно заседание с постановяването на определение, с което съдът е заменил наложеното наказание „пробация” с наказание от лишаване от свобода в размер на 378 дни. Изложените обстоятелства определят, че осъденият Р. М. е знаел за воденото срещу него производство по реда на чл. 452, ал.1 от НПК, след като е взел лично участие в първото по делото съдебно заседание. Неучастието на осъдения М. в съдебното заседание, проведено на 07.11.2017 г., е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна. Осъденият М. се е отклонил от посочения адрес за призоваване, но е бил наясно, че спрямо него се провежда процедурата по чл. 452, ал.1 от НПК. При това положение следва да се приеме, че той се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебното заседание и сам в личното си качество да се защитава. Неучастието му в този процес е негов личен избор и той не може да черпи права, като претендира отмяна на постановеното неприсъствено определение, възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. Не се оправдават от данните по делото твърденията, че съдът не е използвал всички процесуални възможности осъденият да бъде призован. Процесуалният закон (чл. 452, ал. 2 и ал. 3 от НПК) допуска разглеждане на предложението в отсъствие на осъденото лице при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, което несъмнено изисква законосъобразна процесуална дейност на компетентните органи. Тоест, съдът е длъжен да предприеме всички необходими мерки, които да гарантират участието им в образуваното производство. В настоящия случай съдът е изпълнил това свое задължение. Положил е дължимите усилия, за да издири местонахождението на осъдения, който не е намерен на посочения от него адрес и е променил същият без да уведоми за това решаващия съд. Осъденият е бил призоваван от всички, известни по делото адреси, включително е осъществена и телефонна комуникация на 13.10.2017 г. с лицето Д. К. В., надлежно удостоверено от съдебния секретар – виж, л. 50 от делото. Иначе казано, били са изчерпани всички процесуални възможности за издирване и уведомяване на осъдения за съдебното заседание, поради което съдът законосъобразно е разгледал делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. Обобщено, настоящият съдебен състав не намира, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК, поради което искането на осъдения Р. М. за възобновяване на производството по ЧНД № 492/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково следва да се остави без уважение. Поради изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Т. М. за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 492/2017 г. по описа на Окръжен съд - Хасково ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.