1 Р Е Ш Е Н И Е № 214 София, 11 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 април, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 92 / 2012 год. На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения В. М. Б. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 401 от 08. 12. 2011 год., постановено по ВНОХД № 417 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е била изменена присъда № 5652 от 21. 07. 2011 год. постановена по НОХД № 102 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр.Благоевград. В искането поддържано и в съдебно заседание, по същество се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради и което се моли за упражняване на правомощието на касационния съд по чл. 425, ал. 1, т. 2, предложение последно от НПК, имплицитно, това по ал. 1, т. 1, от същата законова разпоредба. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Частният обвинител и граждански ищец Р. Б. М. не се явява в съдебно заседание, като повереникът й пледира за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 5652 от 21. 07. 2011 год., постановена по НОХД № 102 / 2011 год. по описа на Районен съд - гр.Благоевград, осъденият В. М. Б. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 1 , т. 2 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда, Б. бил осъден да заплати на гражданския ищец Роза Б. М. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди ведно със законните последици, като гражданския иск бил отхвърлен до пълния си предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен. Недоволни от постановената присъда останали всички страни по делото. С протестът на прокурора, се претендира за увеличаване размера на наложеното на осъдения наказание, към максимума на предвиденото в закона. Идентично искане се прави и с жалбата на частния обвинител и граждански ищец, като е налице и искане, за завишаване размера на присъденото обезщетение репариращо понесените неимуществени вреди. С жалбата на осъдения, се прави искане за неговото оправдаване, както и за цялостно отхвърляне на предявения граждански иск. С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 401 от 08. 12. 2011 год., постановено по ВНОХД № 417 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр.Благоевград, първоинстанционната присъда била изменена, като били увеличени размера на наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” от четири на пет години, както и размера на присъдената обезвреда, от 10 000 лв., на 20 000 лева. В останалата си част, присъдата била потвърдена. Касационната инстанция намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, инстанционните съдилища правилно и законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните свидетели, заключенията по съдебно-медицинската експертиза, съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, приобщените писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението в искането, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са били установени в достатъчна степен такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Изискванията към въззивния съдебен акт визирани в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, са спазени изцяло. Окръжния съд аргументирано е отговорил защо не споделя доводите на осъдения и неговата защита. Доказателствената съвкупност установена по делото е била подложена на детайлен анализ, в резултат на което е било достигнато до обоснования извод, че осъдения Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е бил привлечен да отговаря. Извън всякакво съмнение е, че показанията на пострадалата досежно причинените й наранявания /включая нанесения саблен удар и констатираната от експерта дисфагия/, кореспондират с експертните заключения, в частност, това по СМЕ. Заключението пък по комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, е изяснило поведението и състоянието на М., с оглед упражненото върху й престъпно посегателство. С оглед обстоятелството, че показанията на пострадалата се подкрепят от експертните заключения, правилно същите са били кредитирани от инстанционните съдилища. Именно обсъждайки доказателствата относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК и същевременно, обсъждайки и констатираните противоречия в тях, както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са достигнали до извода, че на инкриминираната дата и място, осъденият Б. се е съвкупил с пострадалата М. като я принудил към това със сила и заплашване. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон, като липсват също и допуснати нарушения на процесуалните правила. Липсва и допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Извършеният от въззивния съд анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на осъдения обстоятелства, е правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че констатираните по делото доказателства, релевантни за наказателната отговорност на осъдения, обуславят наложеното му наказание, да бъде определено при баланс между тях. Именно и поради и това, въззивният съд е упражнил правомощието си по чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК. Така наложеното на подсъдимия наказание като размер, се явява напълно адекватно и кореспондира с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето му са спазени законовите правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Ето защо, наложеното на осъдения наказание се явява справедливо и поради тази причина, не може да бъде уважено искане за неговото смекчаване. Обосновано първоинстанционният съдебен акт е бил коригиран и в гражданско-осъдителната си част, като е бил завишен размера на присъденото на гражданската ищца обезщетение, което от една страна в по-пълна степен би репарирало търпените от нея болки и страдания вследствие на извършеното срещу й престъпно посегателство, а от друга, се явява и по – съобразено с принципа за справедливост визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Като цяло, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение, намира постановеното решение на Окръжен съд – [населено място] за правилно и законосъобразно, а искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство, за изцяло неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. Б. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 401 от 08. 12. 2011 год., постановено по ВНОХД № 417 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр.Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.