Р Е Ш Е Н И Е № 15 София 27.01.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3246 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. - като представител на П. на срещу решение № 129 от 11.03.13г.по в.гр.дело № 1545/12г.на Апелативен съд – Пловдив в осъдителната му част.С него е отменено решение № 428 от 1.10.12г. по гр.дело № 440/12г.на Окръжен съд – Пазарджик в частта,с която е отхвърлен искът на П. Г. Х. против П. на по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за разликата над 20 000 лв до 40 000 лв и вместо него е постановено друго,с което са присъдени допълнително още 20 000 лв,или общо 40 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение,в резултат на което е образувано нохд № 311/09г.на Окръжен съд –Пазарджик,приключило с оправдателна присъда. С определение № 1154 от 16.10.13г.на състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК. П. на поддържа касационната жалба.Моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение до около 3000 лв. Ответникът по касационната жалба П. Г. Х. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид доводите във връзка с подадената касационна жалба и провери правилността на въззивното решение в обжалваната част на основание чл.290 ал.2 ГПК намира следното: По поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в посочените и др. постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. При този отговор на правния въпрос по основателността на жалбата настоящият състав намира следното: С обжалваното решение въззивният съд,като частично е отменил първоинстанционното решение,е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 т.2 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.Изложени са съображения,че в периода на наказателното преследване,продължило повече от три години, ищецът е претърпял значителни душевни болки и страдания,психиката му е била напълно съсипана,изпаднал в пълна социална изолация,обичайният ритъм на живот е бил драстично нарушен.Като е взел предвид пряката причинна връзка между наказателното преследване и състоянието на ищеца на психически стрес,несигурност,злепоставяне в семейния и обществен кръг,фактът,че към момента на повдигане на обвинението е бил утвърден специалист – педиатър и настъпилата след това невъзможност не само да се развива професионално,но и да упражнява своята професия и се е позовал на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД,въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. Съдът в настоящия състав намира,че присъденото обезщетение е завишено. Безспорно е по делото,че ищецът е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в преживяни психически страдания – стрес,притеснения и безспокойство,накърняване на доброто му име и авторитет като лекар,както и увреждане на здравето му – повишено кръвно налягане,безсъние,депресивно състояние.Изводите относно справедливия размер на обезщетението,необходимо да репарира претърпените от обвинението неимуществени вреди обаче са направени,без да се обсъдят всички относими към този въпрос обстоятелства: Наказателното производство е приключило в сравнително разумен срок – три години и половина за две съдебни инстанции; по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка”;която не е довела до отстраняването му от работа,а той е напуснал болницата по собствено желание; пред въззивния съд прокурорът не е поддържал протеста,който факт е облекчил процесуалното положение на подсъдимия. При съобразяване на тези допълнителни обстоятелства,Върховният касационен съд счита,че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се съизмерява със сумата от 30 000 лв.До този размер обжалваното решение следва да се остави в сила.За разликата над 30 000 лв до 40 000 лв решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което за този размер искът да се отхвърли.В тази част,доколкото не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и относими факти,решението е постановено в нарушение на процесуалните правила,което от своя страна е довело до нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗОДОВ при частично уважаване на предявения иск ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.Предвид тази разпоредба и с оглед изхода на спора П. на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските за трите инстанции съразмерно с уважената част от иска в размер на 2497.50 лв. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 129 от 11.03.13г., постановено по в. гр.дело № 1545/12г.на Пловдивския апелативен съд в частта,с която П. на РБ е осъдена да заплати на П. Г. Х. на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което е оправдан,над размер 30 000 лв до уважения размер 40 000 лв,както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. Х. срещу П. на РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за размера над 30 000 лв до 40 000 лв. ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на П. Г. Х. разноски в размер на 2497.50 лв за трите инстанции. Решението в частта ,с която иска по чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 40 000 лв до пълния предявен размер 50 000 лв е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.