Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * доказателствена тежест * подбор * прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие * съкращаване на щата


6


Р Е Ш Е Н И Е

№ 195

София, 12.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3092 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „П.”Б. АД [населено място] срещу решение № 467 от 27.03.17г.по в.гр.дело № 2078/16г.на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2187 от 3.06.16г., допълнено с решение № 3352 от 19.09.16г., постановени по гр.дело № 11502/14г.на Районен съд – Варна в частта,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 - т.3 КТ, предявени от П. К. С..
За съвместно разглеждане в касационното производство е присъединена частна жалба от П. К. С. срещу определение № 1573 от 12.06.17г. на ОС-Варна по посоченото дело,с което е оставена без уважение молбата му с вх.№ 12865/5.05.17г.за изменение на решение № 467/27.03.17г.в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.
С определение № 199 от 9.03.18г. настоящият съдебен състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за разпределението на доказателствената тежест при доказване на незаконно уволнение на сочените в исковата молба основания, като е счел, че е разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 149 от 13.06.12г.по гр.дело № 475/11г.на ІV г.о.,решение № 665 от 1.11.10г.по гр.дело № 242/09г.на 4-то г.о;решение № 290 от 11.07.12г.по гр.дело № 882/11г.на 4-то г.о.и др, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно посочената съдебна практика с иска за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно.Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти,които опорочават, отлагат, или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти,които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.След предявяване на иска ищецът може да допълва исковата си молба,като посочи нови факти,само ако е направил възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя,но е пропуснал да посочи някои от фактите,на които се основава.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 208598 от 3.07.14г.на изп.директори на дружеството,с която е прекратено трудовото правоотношение с П. К. С.,на длъжност” огняр”, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че работодателят не е доказал законността на извършения подбор по критериите на чл.329 КТ, тъй като не е установил при условията на пълно и главно доказване, че останалият на работа на същата длъжност Х. Х. работи по-добре от ищеца.Във връзка с въведеното основание за незаконност на уволнението поради нарушение на чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ, съдът е приел за доказано, че предварителната закрила при уволнение е била осъществена към момента на връчване на заповедта на ищеца.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Касаторът твърди, че е извършил пълно и главно доказване на законосъобразността на подбора.Извършената от комисията по подбора преценка е обективирана в писмен документ - атестационна карта,чийто констатации не са оспорени от ищеца.Поддържа, че правилно са оценени образованието и квалификацията му, но в сравнение с предпочетения да бъде оставен на работа работник е получил по-ниски оценки като краен резултат.
Ответникът по жалбата П. С. моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени събраните по делото доказателства,касационните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК,приема следното:
С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване, при извършваната от съда преценка дали работодателят е доказал,че законно е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение, следва да се съобразят посочените от ищеца факти, които опорочават това право, оспорвано от него.
В исковата молба ищецът е въвел доводи за незаконност на уволнението, изразяващи се в това, че не е налице посоченото в оспорената заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328 ал.1 т.2 КТ /съкращение в щата/; извършеният от работодателя подбор е формален; нарушена е разпоредбата на чл.333 ал.1 КТ – ползва с особена закрила като боледуващ от заболяване, включено в Наредба № 5/87г.- „биполярно афективно разстройство”.В допълнителната молба – уточнение, депозирана на 25.02.15г. / преди провеждане на съдебното заседание по делото/ е посочил,че при извършения подбор е налице обективно несъответствие на оценките по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация между него и другия работник, посочил е, че е оценен с по-ниска оценка за притежаваното от него техническо образование,както и за трудовия му стаж и професионален опит.Поддържал е,че след като близо четири години е отсъствал от работа поради предходни уволнения, атестационната комисия не е имала непосредствени възприятия от работата му като огняр.
Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС разрешения при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ. Критериите по чл. 329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ същият представлява писмено доказателство за извършения подбор по чл. 329 КТ и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства, същите подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите лица в подбора.
От представените по делото писмени доказателства е установено,че на неприсъствено заседание на Управителния съвет на П. [фирма] от 26.06.14г.е взето решение да се намали броя на работниците и служителите от Управлението и Б. звена на дружеството с две щатни бройки,от които 1 бр.инженер електроник и 1 бр.огняр, в съответствие с новото щатно разписание в сила от 1.07.14г.Изготвени са критерии за подбор по чл.329 КТ и точкова система за оценка на персонала.В изпълнение на решението на УС изп.директори на дружеството са издали заповед № 95 от 1.07.14г.,с която са определили комисия за подбор между работниците, заемащи длъжността „огняр” съобразно посочените по - горе критерии.Комисията е изготвила атестационна карта за извършения подбор между двамата работници, заемащи тази длъжност- Х. Х. и ищеца П. С..В резултат като обща комплексна оценка първият е получил 90 точки, а вторият – 51 точки.
Необоснован е изводът на въззивния съд, че работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор. Предвид посочените от ищеца факти в исковата молба и в уточнителната молба от 25.02.15г. настоящият съдебен състав намира,че по критерия за притежавано образование за заемане на длъжността, ищецът е оценен с максималния брой точки – 5. По - продължителният му трудов стаж в сравнение с другия работник не е отчетен, тъй като не е залегнал в критериите за подбор по чл.329 КТ. Неправилно съдът е приел незаконност на подбора, поради това, че съставът на комисията няма наблюдение за работата на ищеца през последните четири години, през които не е бил на работа по причина на предходни уволнения. За преценката на работодателя кой от двамата работници работи по-добре е меродавна трудовата му дейност през годините, през които е работил.Въззивният съд не е взел предвид приложените в Л. на ищеца атестационни листи през различните години, изготвени от атестационна комисия и подписани от работника, от които е видно, че посочените в тях оценки за качеството му на работа не са високи.Установено е от щатното разписание, че директорът на Дирекция „Снабдяване,ИТ и комуникации”,участвал в комисията по подбора, е пряк ръководител на ищеца и в това си качество е имал непосредствени впечатления кой от двамата работници, заемащи длъжността”огняр” работи по-добре.Преценката кой работи по –добре е на работодателя, който е ползвал обективни данни от прекия ръководител, подкрепил оценката на комисията по подбора.
Неоснователен е доводът на ищеца,че при уволнението му е нарушена императивната разпоредба на чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ.Установено е,че П. С. страда от биполярно афективно разстройство; есенциален тремор- лека степен - заболяване,което попада в кръга на болестите,посочени в чл.1 ал.1 от Наредба №5/87г. ,при които работниците, боледуващи от тях, се ползват с особена закрила,както и е трудоустроен,видно от ЕР на Т. № 0953 от 068/8.05.14г, т.е. ползва се от предварителната закрила на чл.333 ал.1 т.2 КТ и на чл.333 ал.1 т.3 КТ, задължаваща работодателя да поиска и получи разрешение от Инспекцията по труда преди прекратяване на трудовото правоотношение.Такова разрешение е дадено от ИТ с писмо изх.№ РР-121-27/0034-6191/17.07.14г.на две основания – чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ.Мнението на Т. не задължава органа,даващ разрешението,а има консултативен характер.
Не са нарушени разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания на О.,в сила от 3.05.08г.,одобрена от Европейската общност,с решение № 2010/48ЕД на Съвета от 26.11.09г.Същата е съобразена от българското право ,тъй като в разпоредбата на чл.333 КТ е предвидена закрила при уволнение на трудоустроен работник или служител,както и на работник или служител,боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.Правилното приложение на чл.333 КТ води до спазване и на нормите на ЕС, адаптирани във вътрешното право.
По изложените съображения настоящият състав на Четвърто г.о.на ВКС намира,че следва да отмени обжалваното въззивно решение и да постанови друго,с което да отхвърли като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК ответникът по жалбата следва да заплати на жалбоподателя направените за трите инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв, което е определено в минималните размери за съответния вид дело по чл.23 ал.1 от Наредбата за правната помощ във връзка с чл.чл.37 от Закона за правната помощ.Не следва да се присъждат разноски за заплатена от жалбоподателя държавна такса,тъй като съгласно чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите.Те не плащат такси и разноски по производството.
В частта,в която е уважен искът по чл.220 ал.1 КТ за сумата от 722.40 лв решението е влязло в сила като необжалваемо.На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за уважената част в размер на 300 лв, определени по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По частната жалба на П. С.:
Поради окончателното решаване на спора за разноските за трите инстанции частната касационна жалба на П. С. срещу определение,с което е оставена без уважение молбата му за изменение на въззивното решение в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК,се явява без предмет и касационният съд не следва да се произнася по нея.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 467 от 27.03.17г.,постановено по в. гр.дело № 2078/16г.на Окръжен съд- Варна в частта,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от П. К. С., с ЕГН [ЕГН] против П. „БМФ” [населено място],с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 208598/3.07.2014г.,издадена на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – съкращение в щата, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
ОСЪЖДА П. К. С. да заплати на П. [фирма] сумата 600 лв /шестстотин/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА П. [фирма] да заплати на П. К. С. сумата 300 лв /триста/разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.