5 Р Е Ш Е Н И Е № 379 13.03.2019г.. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3001 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.7 ГПК. Постъпила е молба от „АСКОН” АД за отмяна на решение № 492 от 22.06.2004 по гр.д. № 35/2004г. на ВКС, ТК, І т.о. в частта му за разноските, както и на определение № 89 от 16.09.2004г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ за изменение на решението в частта за разноските. Молителят твърди, че с актовете, чиято отмяна се иска, съставът на ВКС е отказал да присъди дължимите на дружеството разноски поради липса на идентичност между страната по делото „Аскон” АД, [населено място] и страната по представения в касационното производство договор за правна защита и платец по сметка за изплатени суми – „Аскон” АД, [населено място], като с определението си по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ е отказал да зачете съображенията относно идентичния фирмен номер и Булстат номер на дружеството, както и да кредитира представеното актуално състояние, сочещо, че се касае за едно и също дружество, сменило в хода на производството седалището и представляващото го лице. Твърди, че срещу този отказ е подал молба до Европейския съд по правата на човека, по която с решение от 16.10.2012г., станало окончателно на 11.02.2013г., е прието, че производството по разглеждане на разноските е било несправедливо и е налице нарушение на чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Поддържа, че решението налага на ответната държава правно задължение да възстанови сумите и положението, съществуващи преди нарушението, като в него ЕСПЧ изрично се позовава на чл.303, ал.1, т.7 ГПК. Предвид изложеното, моли да бъде отменено решение № 492 от 22.06.2004 по гр.д. № 35/2004г. на ВКС, ТК, І т.о. в частта му за разноските и делото да бъде върнато за разглеждане на това искане. Моли, ако бъде прието, че подлежащ на отмяна окончателен акт по произнасяне по разноските е определение № 89 от 16.09.2004г., постановено по същото дело, и потвърждаващото го определение на петчленен състав на ВКС по т.д. № 163/20014г., тези актове да бъдат отменени и делото да бъде върнато за произнасяне с ново определение съобразно решението на ЕСПЧ. Моли при връщане на делото да бъдат дадени указания за отстраняване на допуснатото нарушение на Конвенцията и за присъждане на „Аскон” АД на адвокатско възнаграждение в размер на 256 717 щатски долара, съобразно представените договор за правна помощ и сметка за изплатени суми. Ответникът Национална агенция за приходите оспорва молбата, като поддържа, че е недопустима и неоснователна. Твърди, че констатациите в решението на ЕСПЧ не водят до неправилност на атакуваното решение и такава неправилност не представлява негова естествена последица, както и че присъждането на обезщетение не винаги е пряка и непосредствена последица на факта на нарушението. Излага съображения, че чрез възобновяване на производството по присъждане на разноски не биха се отстранили последиците от нарушението, а именно постигане на справедлив процес, а напротив – би се стигнало до рецидив на констатираното нарушение, както и до нарушаване на принципа на равенство на страните. Излага и съображения за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в щатски долари, за определяне на размера му в противоречие с Наредба № 1 от 2004г. и за липса на доказателства за реалното му заплащане. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното: Въпросът за допустимостта на молбата за отмяна е решен с определение № 385 от 13.09.2018г. по ч.т.д. № 2545/2014г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по гр.д. № 35/2004г. на ВКС, ТК е образувано по касационна жалба на Агенция за държавни вземания срещу решение от 18.11.2003г. по гр.д .№ 1674/2003г. на САС, 6 състав, с което е оставено в сила решение от 05.06.2003г. по гр.д. № 171/2003г. на СГС, VI търговско отделение, 7 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.87, ал.2 ЗСДВ, че „Аскон“ АД не дължи на българската държава сумата 4 278 631,59 щ.д., установена с акт № 26/05.07.2000г. за установяване на частно държавно вземане, издадена от изпълнителния директор на АДВ, по иск на „Аскон“ АД против Агенция за държавни вземания. С постановеното по делото решение № 492 от 22.06.2004г. е оставено в сила обжалваното въззивно решение. В решението си съставът на ВКС е приел, че на ответника по касационната жалба „Аскон” АД не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като не е доказано заплащането му. Прието е, че от представените по делото доказателства – договор за правна защита и съдействие и сметка за изплатени суми се установява, че страна по този договор – клиент е „Аскон” АД, посочено с изпълнителен директор Г. Л., като същата абревиатура се съдържа и в печата на дружеството, с който са подпечатани документите, докато страна в производството по делото е „Аскон” АД със седалище в [населено място], адрес на управление [улица], при законно представителство от двама изпълнителни директори М. С. и Т. Т., осъществявано съвместно /заедно/. Приел е, че не се твърди и не са били представени доказателства за евентуални промени в седалището на дружеството или преобразувания и пр., които следва да бъдат удостоверени със съответните писмени доказателства, доказващи вписване на подобни новонастъпили доказателства. Въз основа на това е достигнал до извод, че не е налице плащане на адвокатско възнаграждение именно от ищеца. С определение № 89 от 16.09.2004г., постановено по молба на „Аскон” АД по чл.192, ал.4 ГПК /отм./, съставът на ВКС е приел, че представеното едва с тази молба удостоверение за вписване на обстоятелства по партидата на „Аскон” АД, [населено място] не е било депозирано пред касационния съд към момента на разглеждане на делото, нито е било заявено, че е настъпила промяна в някои от визираните обстоятелства. Изложил е съображения, че производството по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ досежно изменението на постановеното от съда решение относно разноските е приложимо при хипотеза на погрешно изчисляване или погрешни фактически констатации и правни изводи, въз основа на които са изградени мотивите на съда в тази насока, а не би могло по този ред да се санират пропуски от страните при установяване на определени факти, свързани с искането за присъждане на разноски. Поради това е прел, че не са налице условия за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, тъй като страната не е удостоверила към релеватния момент твърдените промени, които евентуално биха рефлектирали при преценка на останалите представени писмени доказателства, свързани с упълномощителната сделка. С решение от 16.10.2012г. по дело № 9970/2005г. на Европейски съд по правата на човека е прието, че констатациите на състава на ВКС в посочените съдебни актове по отношение на идентичността на дружеството-жалбоподател „Аскон” АД, комбинирани с формалистичния му отказ да изследва нови доказателства в производството по разноските, са направили това производство несправедливо и поради това е било налице нарушение на чл.6 § 1 от Конвенцията. Посочено е, че в този случай жалбоподателят следва във възможно най-голяма степен да бъде поставен в положението, в което би бил, в случай че изискванията на тази разпоредба не бяха пренебрегнати. Съдът е отбелязал в тази връзка, че чл.303, ал.1, т.7 ГПК позволява възобновяването на вътрешното производство, ако съдът е установил нарушение на Конвенцията и Протоколите към нея. Поради това е приел, че най-подходящата форма на поправяне в случая би била да бъде възобновено производството своевременно и да бъде проучен случаят при спазване на всички изисквания за справедлив процес. Решението е станало окончателно на 11.02.2013г. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че е налице основанието на чл.303, ал.1, т.7 ГПК. Съгласно тази разпоредба посоченото основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е налице, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на КЗОПЧОС или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В настоящия случай с представеното по делото решение на Европейски съд по правата на човека е прието, че при произнасянето по претенцията на молителя „Аскон” АД с влезлите в сила актове, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е допуснато нарушение на чл.6 § 1 КЗОПЧОС, изразяващо се във формалистичен отказ да се обсъдят нови доказателства в производството по разноските във връзка с идентичността на страната, както и че най-подходящата форма на поправяне на последиците от това нарушение в случая би била да бъде възобновено производството своевременно и да бъде проучен случаят при спазване на всички изисквания за справедлив процес. Поради това следва да се приеме, че предвидените в чл.303, ал.1, т.7 ГПК предпоставки са изпълнени. Производствата по чл.192, ал.4 ГПК /отм./ и чл.248 ГПК са процесуален способ са отстраняване на непълноти в съдебен акт, изразяващи се в пропуск за произнасяне по своевременно направено искане за разноски, или на несъотвествие на произнасянето на съда с твърдението на страната за осъществените разноските и ангажираните за това доказателства. Предвид изложеното следва да се приеме, че последиците от нарушението, установено с окончателното решение на Европейски съд по правата на човека, могат да бъде отстранени чрез отмяна на влязлото в сила определение № 89 от 16.09.2004г. гр.д. № 35/2004г. на ВКС, ТК, І т.о. и връщане на делото за ново произнасяне по молбата за изменение на решението по делото в частта за разноските след обсъждане на наведените в нея доводи и представените доказателства. Не следва да се обсъждат изложените от ответника по молбата съображения за неоснователност на искането на молителя „Аскон” АД за присъждане на разноски за приключилото касационно производството, тъй като са неотносими към предмета на настоящото производството. По изложените съображения настоящият състав намира, че следва на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК да бъде отменено определение № 89 от 16.09.2004г. гр.д. № 35/2004г. на ВКС, ТК, І т.о. и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Съгласно т.4 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при новото разглеждане на делото съставът на ВКС следва да се произнесе по искането на молителя за присъждане на разноски за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила определение № 89 от 16.09.2004г. гр.д. № 35/2004г. на ВКС, ТК, І т.о. ВРЪЩА делото на ВКС, Търговска колегия за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: