Р Е Ш Е Н И Е № 237 София, 06.12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 4975/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Д. Г. М. и Т. Г. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № ІІІ-83 от 11.06.2012г. по в.гр.д.№ 932/12г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 16 от 29.02.12г. по гр.д.№ 197/11г. на Несебърския районен съд. Молителите поддържат, че между същите страни за същия правен спор е постановено преди това друго влязло в сила решение, което противоречи на атакуваното, поради което искат същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Ответникът по молбата В. И. Д. счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното: С посоченото решение на Несебърския районен съд е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че В. Д. е собственик на 1/6 ид.част от поземлен имот с идентификатор 61056.65.9 в [населено място], [община] по кадастралната карта и кадастралните регистри. Със същото решение е отхвърлен искът на В. Д. против Д. М. и Т. М. по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на т.4 от нот.акт № 56/06г., както и исковете на Д. М. и Т. М. за признаване за установено по отношение на В. Д., че те са собственици на посочената част от имота и за прогласяване нищожността на нот.акт № 35/04. поради липса на съгласие на прехвърлителя по сделката. Това решение е потвърдено с влязло в сила решение № ІІІ-83 от 11.06.2012г. по в.гр.д.№ 932/12г. на Бургаския окръжен съд. С решение №289 от 16.01.08г. по гр.д.№ 447/07г. на Несебърския районен съд, което е оставено в сила с решение № 103 от 17.05.08г. по гр.д.№ 172/08г. на Бургаския окръжен съд, е отхвърлен искът на В. Д. против Д. М. и Т. М. за унищожаване на договора, обективиран в нот.№ 56/06г., с който В. Г. М. е прехвърлила на Д. М. 1/6 ид. част от нива с площ от 5.098 дка в землището на [населено място], м.”Ч. тепе”, като са изложени съображения, че разпореждането с чужда вещ няма вещнопрехвърлително действие, но не води до унищожаемост на сделката. Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. При тази хипотеза е нужно да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени двете решения, поради което повторното заведеното дело е подлежало на прекратяване, респ. решението по него – на обезсилване, като противоречието трябва да е между решенията, а не между техните мотиви или между едното решение и мотивите на другото решение. В разглеждания случай обективен идентитет между двете дела не е налице, тъй като по първото дело е предявен и разгледан иск по чл.27 ЗЗД за унищожаване на сделка, а с второто са предявени и разгледани установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и за прогласяване нищожност на сделки по чл.26 ЗЗД, т.е разгледаните по двете дела искове са различни, като обстоятелството, че и по двете дела исканията на ищцата В. Д. са основани на твърдението, че прехвърлителката на ответниците не е могла да им прехвърли права, които преди това е прехвърлила на самата ищца, не води до друг извод. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по молбата направените от нея в настоящото производство разноски в размер на 600 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на Д. Г. М. и Т. Г. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № ІІІ-83 от 11.06.2012г. по в.гр.д.№ 932/12г. на Бургаския окръжен съд и на потвърденото с него решение № 16 от 29.02.12г. по гр.д.№ 197/11г. на Несебърския районен съд на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. О с ъ ж д а Д. Г. М. и Т. Г. М. от [населено място] да заплатят на В. И. Д. от същия град сумата 600 лв./шестстотин лева/ разноски. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: