4 Р Е Ш Е Н И Е №54 гр. София,30 март 2021год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 39/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подс. А. Н. А. срещу присъда № 9/10.06.20г. на Софийски апелативен съд, постановена по внохд № 474/2020г. по описа на същия съд. В жалбата са заявени всички касационни основания. В допълнения към нея се изтъкват съображения за наличието единствено на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като изрично се акцентира, че постановената нова присъда се атакува само по отношение справедливостта на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Подробно се развиват доводи за личността на дееца, семейното, личното и на негов близък здравословното състояние, както и за подцененото им значение от страна на решаващия съд. Иска се намаляване размера на наказанието до 3 години лишаване от свобода и прилагане института на условното осъждане. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият А. и защитника му поддържат жалбата, доводите в допълненията към нея и направените в тях искания. Подсъдимият А. И., редовно уведомен, не се явява. Не се явява и упълномощения му защитник. Представителят на ВКП пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 21 от 17.05.2019 г. по нохд № 347/2018 г. на Софийски окръжен съд (СОС), НО, 4 състав, подсъдимите А. А. и А. И. са признати за невиновни и на осн. чл. 304 от НПК изцяло оправдани по предявените им обвинения да са извършили престъпления по чл. 242, ал. 2, пр.1 във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал.1, изр.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК. По въззивен протест е образувано внохд № 788/19г. по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановена нова присъда № 19/29.10.2019 година. С нея първоинстанционната присъда е отменена частично, а двамата подсъдими са признати за виновни в извършване на престъплението по чл. 242, ал. 2, пр.1 вр. с чл.18, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. На всеки от двамата подсъдими е наложено наказание в размер на по пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим. В останалата част - в която подсъдимите са били оправдани да са извършили престъплението по чл. 354а, ал.1, изр.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и в която предметът на престъплението е бил отнет в полза на държавата – присъдата е потвърдена. С решение № 32/14.05.2020 г. на Върховния касационен съд, ІІІ н. о. по н. д. 65/2020 г., въззивната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото е постановена атакуваната понастоящем присъда. С нея първоинстанционната присъда е отменена в частта относно обвинението срещу подс. А. А. и вместо нея е постановена нова присъда, с която подс. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2, пр.1 във връзка с чл. 18, ал.1, пр.1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание 3(три) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда, на осн. чл. 304 от НПК, съдът оправдал подс. А. за това да е извършил деянието в съучастие с подс. А. В. И., съответно за квалификацията по чл. 20, ал. 2 от НК. С присъдата съдът се произнесъл по чл. 59, ал.1 от НК, по чл. 242, ал. 8 от НК (относно отнемането в полза на Държавата на лек автомобил - собственост на подсъдимия А.), както и по разноските по делото и държавната такса за издаване на изпълнителен лист. Касационната жалба е допустима - подадена от процесуално легитимирано лице и в законоустановения срок. Доводите в нея, пространно развити, са концентрирани върху обосноваване възражението за несправедливост/завишеност на отмереното наказание лишаване от свобода, макар и да се изразява съгласие с приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 от НПК. Заявява се, че съдът не е дооценил значението на констатираните от него смекчаващи отговорността обстоятелства, които пунктуално се развиват едно по едно в касационната жалба. Основното искане е съсредоточено в посока намаляване размера на наказанието до размер, позволяващ приложението на института на условното осъждане. При извършената касационна проверка, ВКС намери жалбата за неоснователна. В рамките на установената фактология, която не се оспорва в жалбата, контролираният съд с основание е квалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 242, ал. 2, пр.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Несъмнено е установено, че на 09.02.2018г. на МП Калотина шосе, касационният жалбоподател (25 - годишен) е направил опит да премине границата на страната с лек автомобил, в който е превозвал наркотични вещества - 2 026 грама коноп (марихуана) на стойност 12 156 лева. Наркотикът бил укрит в специално пригоден тайник в акумулаторната батерия, за изработването на който принципно са били необходими време (5 - 6 човекочаса), специално техническо оборудване и място, специализирано обучение, квалификация и опит. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно доктрината и константната съдебна практика (ТР 51/89г,ОСНК; ППлВС 13/73г. и др.) справедливо е това наказание, което е съразмерно/съответно на извършеното престъпление. Наред с това, необходимо условие за справедливост на наказанието е определянето на конкретното съотношение между генералната и специалната превенция по чл. 36 от НК. В настоящия случай, санкцията на чл. 242, ал. 2, пр.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200 000 лева. Контролираният съд е определил и наложил на подсъдимия наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК – поради вярната констатация, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, със значителен превес над отегчаващите. Жалбоподателят детайлно изброява смекчаващите отговорността обстоятелства, развивайки съображения, че въззивният съд се е задоволил само да ги изброи, но не и да ги обсъди в контекста на цялостната преценка за личността на дееца и необходимостта той да бъде изолиран от обществото, поради постановяването на ефективно изтърпяване на наказанието от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. Отсъствието на такъв разбор обаче съвсем не означава, че съдът е допуснал недостатъци в дейността си по индивидуализация на наказанието. Приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е съответно на закона, тъй като обективно е установено, че смекчаващите отговорността обстоятелства са преобладаващи и значителни по брой. С основание съдът е възприел за такива чистото съдебно минало, млада възраст, положителните характеристични данни, влошеното здравословно състояние на майката на подсъдимия, частичните обяснения, оказаното съдействие при проверката, добросъвестното процесуално поведение, липсата на други висящи наказателни производства и факта, че деянието е останало в стадия на опита. Резонно в жалбата се претендира към кръга на обстоятелствата, значими за отговорността на подсъдимия обстоятелства, да бъдат съобразени и вида на наркотичното вещество (марихуана), както и обстоятелството за трудовата му ангажираност. Наред с това обаче, на част от установените факти се придава значение, каквото в случая не е налице, поради което правилно не е било съобразено от решаващия съд. По делото са налице данни за здравословното състояние на майката на подсъдимия, на която е поставена диагноза за тежко заболяване, но такива липсват както за актуалното развитие на заболяването (доколкото медицинската документация е от период, значително назад във времето – 2006г., 2007г.), така и за обективната необходимост да се полагат грижи за нея. Изготвената характеристика на подсъдимия, съдържаща информация за това, че същият страда от астма, пък не е доказателствено обезпечена по начин, позволяващ извод за характера, протичането и прогнозата на заболяването. Същевременно, макар и съдът да е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство пазарната стойност на наркотичното вещество, надхвърляща многократно размера на минималната работна заплата, е пропуснал да съобрази на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства данните за начина на укриване на наркотичното вещество, разкриващи по-висока степен на организираност, обмисляне и планиране на престъпното деяние. Затова, ВКС счете, че наложеното наказание не е явно несправедливо. Известно е, че не всяка, а само явната несправедливост на наказанието, е основание за изменяване на присъдата. Явната несправедливост на наказанието е налице тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца е толкова очевидно, че обуславя по необходимост намаляване или увеличаване на наказанието, въпреки че то е определено в рамките на закона. В настоящия случай, с налагането на наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода (значително под минимума на чл.242, ал.2, пр.1 от НК от 10 години), както и с приложението на чл. 55, ал. 3 от НК с неналагане на кумулативната глоба от 100 000 до 200 000 лв., е проявена достатъчна снизходителност, а отсъстват други основания за допълнително коригиране на наказанието чрез намаляването му. Като последица от този извод, не е необходимо нарочно обсъждане на доводите за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като с оглед размера на наказанието лишаване от свобода, не са налице материално-правните предпоставки за обмисляне на условното осъждане. При така посоченото и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 9 от 10.06.2020г., постановена по внохд № 474/20г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6-ти състав. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: