3 решение по гр.д.№ 3232 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 30 София, 24.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: РЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3232 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. М. и Н. К. М. против решение № 105 от 28.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 94 от 2016 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 76 от 08.09.2015 г. по гр.д.№ 367 от 2014 г. на Районен съд- Генерал Тошево в частта му по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС и вместо него е постановено ново решение за осъждане на И. Д. М. и Н. К. М. да преустановят действията, с които пречат на Д. Б. Д. да упражнява правото си на собственост върху 1/12 ид.ч. от таванското подпокривно пространство на двуфамилната двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], като му осигурят безпрепятствен достъп до това подпокривно пространство през западния вход на описаната сграда и вътрешното стълбище, водещи до тавана на сградата /включително чрез предоставяне на същия на ключ от вратата на входа или незаключване на тази врата/. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по жалбата Д. Б. Д. не взема становище по нея. С определение № 570 от 25.11.2016 г. настоящият състав на ВКС, ГК е допуснал касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд поради съмнение за недопустимост на това решение. По въпроса за допустимостта на въззивното решение ВКС счита следното: Въззивният съд е компетентен да се произнесе само ако бъде надлежно сезиран с редовна въззивна жалба- такава подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК двуседмичен срок за въззивно обжалване, със съдържанието по чл.260 ГПК, с приложени към нея преписи, пълномощно, държавна такса и доказателства, ако се сочат такива /чл.261 ГПК/. Когато въззивната жалба е подадена след изтичане на двуседмичния срок за въззивно обжалване, първоинстанционният съд е длъжен да я върне на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК, а когато той не е сторил това- въззивният съд следва да остави тази жалба без разглеждане. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл недопустимо- по въззивна жалба, която е подадена след изтичане на двуседмичния срок по чл.259, ал.1 ГПК. Въззивникът и ищец по делото Д. Б. Д. е бил редовно уведомен за първоинстанционното решение на 14.09.2015 г. В този смисъл е съобщението, приложеното на лист 91 от първоинстанционното дело. Това уведомяване е било редовно на основание чл.39, ал.1 ГПК, тъй като е било извършено на посочения от самия ищец още в исковата му молба съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.2. Поради това следва да се приеме, че предвиденият в чл.259, ал.1 ГПК двуседмичен срок за въззивно обжалване на решението на РС- Генерал Тошево по гр.д.№ 367 от 2014 г. е започнал да тече на 14.09.2015 г. Този срок е изтекъл на 28.09.2015 г. /понеделник, работен ден/, поради което подадената на 29.09.2015 г., в 15,46 ч., по куриер въззивна жалба е просрочена и като такава не е следвало да бъде разглеждана от въззивния съд. Неоснователно е прието от въззивния съд, че връчването на съобщението и преписа от първоинстанционното решение на адв.М. Р. И. на 14.09.2015 г. е нередовно, тъй като към този момент адв.И. не е бил пълномощник на ищеца Д. Д.. Обстоятелството, дали към 14.09.2015 г. адв.И. е бил пълномощник на ищеца е без значение за редовността на връчването, което, както бе посочено и по-горе, е извършено на посочения от самия ищец в исковата му молба съдебен адрес по реда на чл.39, ал.1 ГПК . Предвид на гореизложеното, настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г.о. приема, че въззивната жалба на Д. Б. Д. срещу първоинстанционното решение по гр.д.№ 367 от 2014 г. на РС- Генерал Тошево е била просрочена, поради което постановеното по тази жалба въззивно решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответникът по касационната жалба дължи на касаторите и следва да бъде осъден да им заплати направените от тях разноски по делото за въззивната и касационната инстанции в размер на 1 880 лв., от които 600 лв. адвокатски възнаграждения за въззивното производство, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване, 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 1200 лв. адвокатски възнаграждения за касационното производството. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 105 от 28.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 94 от 2016 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение. ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА на 29.09.2015 г. решение № 76 от 08.09.2015 г. по гр.д.№ 367 от 2014 г. на Районен съд- Генерал Тошево, включително и в частта му по предявения иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността. ОСЪЖДА Д. Б. Д. от [населено място], [улица], вх.4, ап.12, със съдебен адрес: [населено място], [улица], № 23, вх.А, ет.1, ап.2 да заплати на И. Д. М. и Н. К. М. и двамата с постоянен адрес: [населено място], област Д., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 1 880 лв. /хиляда осемстотин и осемдесет лева/, представляваща направени разноски по делото пред въззивната и пред касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.