Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 31.08.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 666 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения В. Д. П. за възобновяване на ВНОХД № 1099/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 351/07.11.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 3/19.01.2011 г. по НОХД № 228/2010 г. на Карловския районен съд. С тази присъда подсъдимият В. Д. П. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления - по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2 ал. 2 от НК за това, че на 21.08.2009 г., в гр. Карлово, се е заканил с убийство на Д. М. Н. и заканата е възбудила основателен страх за осъществяването й, както и по чл. 325 ал. 1 от НК, за това, че по същото време и място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като във вр. с чл. 54 от НК районният съд е определил наказанието за всяко едно от тях, след което при условията на чл. 23 ал. 1 от НК е наложил общо най-тежко наказание пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител 2 пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, и двете за срок от по 1 година, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 250 часа годишно за срок от 1 година. На основание чл. 23 ал. 2 от НК е присъединил и наказанието обществено порицание, наложено за деянието по чл. 325 ал. 1 от НК. Във връзка с престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК подсъдимият П. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Д. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., като за разликата до предявения размер от 3000 лв. претенцията е била отхвърлена като неоснователна. В тежест на подсъдимия са били присъдени направените по делото разноски. С въззивното решение първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. В искането се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – намаляване на наложеното наказание с прилагане на чл. 55 от НК или чл. 78а от НК. В с. з. пред ВКС подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Гражданският ищец и частен обвинител, редовно призован, не се явява. Прокурорът от ВКП намира изтъкнатите в искането доводи за неоснователни, поради което и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Твърденията за ограничаване правото на защита на подсъдимия поради разглеждане на делото от първоинстанционния съд в състав от съдия и двама съдебни заседатели, вместо от един съдия, респ. от незаконен състав с оглед изискването на чл. 2 ал. 2 от НК по повод повдигнатите му две обвинения, са изцяло неоснователни. Съобразно обвинителния акт подсъдимият е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години (ДВ. бр. 26/06.04.2010 г.) и такова по чл. 325 ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 2 години или с пробация, както и с обществено порицание. Първоначално производството по делото е разглеждано в състав от един съдия (вж. с. з. на 27.04. и 18.05.2010 г.), а след констатирана невъзможност за участието му, то е започнало отначало на 26.07.2010 г. в състав един съдия и двама съдебни заседатели и в такъв е приключило. Този състав е законният с оглед повдигнатите обвинения и процесуалната норма на чл. 28 ал. 1, т. 2 от НПК. За валидното определяне на състава на съда от значение е повдигнато обвинение, респ. неговата наказуемост по действащите материалноправни норми, а не онези, които биха се оценявали като по-благоприятни съобразно чл. 2 ал. 2 от НК. Преценката за прилагането им се прави към момента на решаване на делото по същество, а не в хода на висящия процес. ВКС оценява като неоснователни и доводите за неправилно процедиране по повод конституирането на гражданския ищец и прочитане на гражданския иск. Гражданската претенция е била предявена своевременно и независимо от неявяването на ищеца (явно поради отсъствие за дълго време по уважителна причина - вж. л. 69 от НОХД), не е имало пречка за приемането й и конституиране на Н. в посоченото процесуално качество. В този аспект, няма нарушение на чл. 276 ал. 2 от НПК, тъй като тази норма е приложима при присъствие на гражданския ищец. Последвалият самоотвод на прокурора също не води до извод за ограничаване на процесуални права на подсъдимия във връзка с конституирането на гражданския ищец, защото позицията му, макар и необходима, не е с решаващо значение. Неоснователни са оплакванията за неизпълнение на процесуални задължения във връзка с правилното установяване на фактите по делото – поради неконстатиране на противоречия в показанията на св. К. и Н., дадени в с. з. на 27.04.2010 г. (при първоначалното разглеждане на делото в състав от един съдия) и тези на 19.01.2011 г. (при последващото разглеждане в състав по чл. 28 ал. 1, т. 2 от НПК, за който се спомена, че е законният). Показания, дадени пред незаконен състав, не подлежат на приобщаване по реда на чл. 281 от НПК. Извън това, видно е от мотивите на първоинстанционния и въззивния съд, че във връзка със съдържанието на разговора между подсъдимия и св. Н. и конкретното му поведение изводите не са били базирани върху показанията на св. К.. Доверие е отдадено на заявеното от св. Н. и неговата майка – св. Н., които са били отчетени за последователни и логически свързани с частичните възприятия на св. К. и Ч.. Показанията на последния (дадени на ДП и прочетени в с. з. на 19.01.2011 г.) действително не са били проверени непосредствено от решаващия съд в състезателно производство, в какъвто аспект са застъпени възражения в искането за възобновяване. Според настоящия състав обаче, това не е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Видно е от протокола от с. з. на 19.01.2011 г., че страните, вкл. защитника на подсъдимия, не са имали никакви възражения показанията на св. Ч. да бъдат прочетени, което индицира на отказ от право на непосредствен разпит в условията на състезателност. Извън това, показанията на този свидетел не са нито единствените, нито са с решаващо значение за ангажиране отговорността на подсъдимия по двете обвинения. Заявеното от св. Ч., че е чул част от заканите на подсъдимия, а впоследствие възприел уплашеното състояние на пострадалия и го е закарал в полицията с личния си автомобил, само е допълвало картината на инцидента, пряко пресъздадена от св. Н. и Н. в неговото развитие. Родствената връзка между последните двама, както и фактическото съжителство на св. К. със св. Н., поначало не са достатъчно основание за недостоверност, макар да пораждат необходимост от внимателна оценка и съпоставка. Такава е извършена и е намерено сходство в съществените моменти досежно първоначално отправените словесните закани от подсъдимия, бутането на оградата, разделяща ползването на имота от двете фамилии и последващите му действия по замахване в опит да удари св. Н. с парче винкел и бягството на последния, за да избегне по-нататъшна ескалация на конфликта. При установените в съгласие с процесуалните правила факти, материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК. В обективен план, изречените думи и интензитета на упражненото насилие разумно са отчетени като обективиращи риска за осъществяване на заканата, като състоянието му след инцидента само е в потвърждение на този извод, като всички тези обстоятелства са били обхванати от представното съдържание на дееца. Законосъобразно е и осъждането на подсъдимия за деяние, съставомерно по текста на чл. 325 ал. 1 от НК. Въззивният съд е дал изчерпателен отговор поради какви причини намира, че макар действията на П. да са били провокирани от дълготраен битов конфликт със св. Н., както и да са били реализирани в двора на съсобствения им имот, то е осъществен състава на хулиганство. Виковете и словесните закани, бутането на оградата и нападението с винкела демонстрират явно незачитане не само на личността на пострадалия, но и като цяло на обществените норми за приличие, като отделно от това са станали достояние на роднините на св. Н. и други членове на обществото, между които св. Ч., останали възмутени от това му поведение. С корекцията за умисъла на дееца като евентуален ВКС напълно подкрепя направените изводи по приложението на материалния закон. Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наказанията поради неприлагане на чл. 55 или чл. 78а от НК. Преди всичко, случаят касае множество престъпления и поради това е валидна забраната по чл. 78а ал. 7 от НК, препятстваща освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. По въпроса за предпоставките по чл. 55 от НК ВКС споделя позицията, че те не са налице. Както за деянието по чл. 144 ал. 3, вр. чл. 2 ал. 2 от НК (преди изм. с ДВ. бр. 26/2010 г.), така и за това по чл. 325 ал. 1 от НК са предвидени алтернативни наказания лишаване от свобода и пробация, като и в двата случая е избрано по-лекото – пробация. В светлината на установените данни със смекчаващ характер, сред които възраст, чисто съдебно минало, социално и семейно положение, които разгледани самостоятелно и в съвкупност не са нито множество, нито носят белезите на изключителност, тази санкция не е и несъразмерно тежка. Неоправдана е претенцията за отчитане като смекчаващи обстоятелства на данните за дълготрайните конфликтни отношения и афектираното състояние на подсъдимия при инцидента. Освен, че за състояние на афект обективни доказателства по делото няма, то от друга страна фактите недвусмислено са очертавали, че точно подсъдимия е провокирал конфликта, както и че и в други случаи е имал подобни прояви, макар и без тази ескалация, станала предмет на настоящото обвинение. Определените по вид и размер пробационни мерки, включени в обхвата на наказанието пробация, наред с присъединеното наказание обществено порицание, отчитат степента на тежест на извършеното, както и данните за личността на дееца, поради което тези наказания се явяват справедливи и не се налага намаляването им. Предвид изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В.Д. П. за възобновяване на ВНОХД № 1099/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 351/07.11.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 3/19.01.2011 г. по НОХД № 228/2010 г. на Карловския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: