5 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 180 София, 16.10.2020 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 3004 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. С решение №4918, постановено на 12.08.2020г. от Софийски градски съд, ГО, II-Б състав по ч.гр.д.№7910/2020г. е отхвърлена жалбата на К. К. С. срещу решение №135045 от 29.06.2020г. по гр.д.№26610/2020г. на СРС, 139 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя от 19.06.2020г. /по пощата/ за допускане приемане по опис на основание чл.61, ал.1 от Закона за наследството на наследството по закон на А. К. С., починал на 23.01.2020г. Определението е обжалвано от К. К. С., с оплаквания, че е неправилно и необосновано и с искане да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия – извършване на опис на наследството и вписване приемането по опис в регистъра. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че молбата за продължаване на срока по чл.61, ал.1, изр.2 ЗН трябва да бъде подадена в първоначалния тримесечен срок. Счита, че разпоредбата на чл.61, ал.1, изр.2 ЗН следва да се тълкува в смисъл с подаването на молбата за приемане по опис да се иска и удължаване на срока, юридически еквивалент на което е разпоредбата на чл.64 ГПК, тъй като, за да прецени дали са налице основания за продължаване на срока /т.е. за възстановяването му по смисъла на ГПК/, следва да се направи преценка за основателността на причините, довели до пропускането му. Поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „изразът „продължи“ срока, използван в чл.61, ал.1, изр.2 от Закона за наследството на института на продължаване на срок или на възстановяване на срок по ГПК съответства и кои правила следва да се прилагат за него. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос, като съображенията за това са следните: С подадена по пощата на 19.06.2020г. молба вх.№2011324/24.06.2020г., К. К. С. заявява, че желае да приеме по опис наследството, останало от наследодателя му А. К. С. /негов син/, починал на 23.01.2020г., като поддържа, че е узнал за смъртта на наследодателя на 24.01.2020г., но предвид пандемията от коронавирус и обявеното впоследствие в страната извънредно положение, както и с оглед възрастта си и високата степен на риск дълго време бил в социална изолация, а оттам и в обективна невъзможност да се информира за правата си и да предприеме действия по упражняването им. Моли срокът за приемане на наследството по опис да бъде удължен с три месеца и да бъде вписано в специалната книга на съда заявлението му, че приема по опис наследството, останало след смъртта на наследодателя А. К. С.. При извършването на преценката дали предвиденият в чл.61, ал.1, изр.1 ЗН срок е спазен и дали са налице предпоставки същият да бъде продължен по реда на чл.61, ал.1, изр.2 ЗН, въззивният съд е приел, че срокът по чл.61, ал.1, изр.1 ЗН е удължен с един месец, считано от отмяната на извънредното положение съгласно чл.4, ал.1, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и съответно, с оглед данните по делото, е изтекъл на 15.06.2020г. преди подаването на молба вх.№1011324/24.06.2020г., подадена по пощата на 19.06.2020г. Изложени са съображения, че молбата за продължаване на срока за приемане на наследството по опис по чл.61, ал.1, изр.2 ЗН трябва да бъде подадена в първоначалния 3-месечен срок, което в случая не е сторено, поради което не са налице предпоставки за вписване на изявлението на К. К. С. за приемане по опис на наследството по закон на А. К. С.. Въпросът за характера на срока по чл.61, ал.1, изр.1 ЗН, както и за вида на производството по чл.61, ал.1, изр.2 ЗН и за приложимите в това производство правила по реда на чл.280 ГПК до настоящия момент пред ВКС не е бил поставян – изразяваните от тричленни състави на ГК на ВКС становища се съдържат или в определения, с които касационно обжалване на актове на въззивни съдилища не е било допускано /определение №161 от 09.04.2010г. по ч.гр.д.№14/2020г., I г.о. на ВКС и определение №528 от 25.07.2012г. по ч.гр.д.№411/2012г., III г.о. на ВКС/, или в решения, в които съдът се произнася по правен въпрос, касаещ естеството на акта, с който съдът разпорежда да бъде извършено вписването на изявление за приемане на наследство по опис /решение №43 от 02.06.2011г. по гр.д.№683/2010г., II г.о. на ВКС/. Поради това обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема следното: Използвайки в разпоредбата на чл.61, ал.1, изр.2 ЗН израза „този срок може да бъде продължен от районния съдия“, законодателят не предвижда възможност за възстановяване на законно определения срок за заявяване на воля за приемане на наследство по опис. Правилата на Раздел II – „Възстановяване на срокове“ от Глава седма ГПК не намират приложение в това производство. По този ред съдът продължава законно определения срок, в който случай правото наследството да бъде прието по опис се погасява с изтичането на срока, определен от съда. Съображенията за това са следните: След откриване на едно наследство призованите към наследяване лица могат да приемат същото направо или по опис, както и да се откажат от наследството. Изявление за приемане на наследството по опис съгласно чл.61, ал.1, изр.1 ЗН трябва да бъде заявено писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. В рамките на този срок призованото към наследяване лице следва да проучи състоянието на наследственото имущество /съотношението между активите и пасивите на същото/, евентуално да предприеме действия по изготвяне на опис на наследственото имущество по реда на Глава 52 ГПК с такава цел, и да прецени според своя интерес дали да приеме наследството, да го приеме ли по опис или да се откаже от наследството. Ако така определеният от закона срок за размисъл се окаже недостатъчен, призованият към наследяване може да поиска от районния съдия по местооткриване на наследството срокът да бъде продължен, в какъвто смисъл е и изречение второ на чл.61, ал.1 ЗН. Производството по чл.61, ал.1, изр.2 ЗН е самостоятелно охранително производство, различно от производството по вписване на изявлението за приемане на наследството по опис, както и от производството по съставяне на опис на наследственото имущество. Целта на това производство е само и единствено извършването на преценка дали са налице предпоставките за продължаване на срока за запознаване със състоянието на наследственото имущество. Искането за продължаване на определения от законодателя тримесечен „срок за размисъл“ следователно трябва да бъде отправено до съда преди изтичането на законово определения срок. Този извод следва от самия характер на срока и правните последици от неговото изтичане – с изтичането на срока призованият към наследяване губи правото да приеме наследството по опис и дори неговото заявление за приемане на наследството по опис да е било вписано в специалната книга на съда, то е непротивопоставимо на кредиторите на наследството в производство по установяване и изпълнение на наследствен дълг, както и на заветниците и надарените в производство по възстановяване на запазена част от наследството по чл.30 ЗН / в този смисъл т.5 от ТР №1 от 19.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГК на ВКС/. А след като правото, за чието упражняване е определен един срок, вече не съществува, не съществува и възможност срокът за упражняването му да бъде продължен. Приемането на наследството по опис може да бъде извършено и без предхождащо го съставяне на опис на наследственото имущество по реда на Глава 52 ГПК, доколкото описът може да бъде съставен и след подаване на заявлението по чл.61 ЗН – за разлика от разпоредбите на чл.214 и чл.215 от Закона за наследството, утвърден с Указ №484 от 17.12.1889г. и обнародван в ДВ. бр.20 от 25.01.1890г., сега действащият ЗН не предвижда отделен срок за съставянето на описа на наследственото имущество за наследник, който действително владее наследството, и отделен срок за размисъл, който да започва да тече след изтичане на срока за съставяне на описа. Поради това срокът по чл.61, ал.1, изр.1 от сега действащия ЗН следва да бъде определен единствено като „законов срок за размисъл“, определен за упражняване на правото за приемане на наследството по опис, като по реда на чл.61, ал.1, изр.2 ЗН може да бъде определен и срок от съда. И тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос изцяло съответства на приетото по-горе, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване решение №4918, постановено на 12.08.2020г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „Б“ състав по ч.гр.д.№7910/2020г. ОСТАВЯ В СИЛА решение №4918, постановено на 12.08.2020г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „Б“ състав по ч.гр.д.№7910/2020г., с което е отхвърлена жалбата на К. К. С. срещу решение №135045 от 29.06.2020г. по гр.д.№26610/2020г. на СРС, 139-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя от 19.06.2020г. /изпратено по пощата/ за допускане приемане по опис на основание чл.61, ал.1 ЗН на наследството по закон на А. К. С., починал на 23.01.2020г. Определението е окончателно. Председател: Членове: