Р E Ш Е Н И Е № 26 София, 11.05.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседания на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора И. Симов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 38/2020 година. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от подсъдимата Л. И. Б., подадена чрез нейния защитник адвокат М. В., против решение № 214 от 28.10.2019 г. по внохд № 252/2019 г. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до засягане правото на защита на подсъдимата – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Жалбоподателката твърди, че въззивният съд: 1. в нарушение на чл. 314, ал. 1 от НПК не е извършил цялостна проверка на правилността на присъдата и не е отговорил на всички доводи на защитата, изложени в подкрепа на жалбата, както го задължава чл. 339, ал. 2 от НПК; 2. не е обсъдил противоречията и непълнотите в заключението на съдебно-икономическата експертиза, а дословно го е пренесъл в мотивите си, пренебрегвайки цяла група гласни доказателства, които го опровергават; 3. неоснователно отказал да назначи нова съдебно-икономическа експертиза, както и да обсъди документите, получени чрез съдебна поръчка от италианските и румънските власти; 4. не е съобразил свидетелски показания, които съдържат информация за дистанцираност на подсъдимата от инкриминираната дейност, осъществявана по пълномощие от свидетеля К. Б.; 5. не е коментирал обясненията на подсъдимата и върху нея е прехвърлена тежестта да докаже невинността си; 6. потвърдил е осъдителна присъда, макар обвинението да не е доказано по несъмнен начин при спазване на процесуалния закон, тъй като би следвало да се привлече към наказателна отговорност съпругът на подсъдимата – К. Б. ; 7. произнесъл се е по необоснован обвинителен акт, тъй като не е било установено чрез графическа експертиза авторството на инкриминираните първични и вторични документи; 8. уважил е граждански иск, погасен по давност Изброените процесуални нарушения са свързани в заключителната част от жалбата с твърдение за неправилно приложение на закона, поради което се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимата и нейният защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила , тъй като не са налице основания за отмяната му по касационен ред. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Плевенският окръжен съд с присъда № 25 от 29.05.2019 г. по нохд №475/2018 г. признал подсъдимата Л. И. Б. за виновна в това, че през периода 01.03.2007 г. – 14.01.2008 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на управител и представляващ „Л.- 92“ Е., избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – ДДС в размер общо на 444 844, 12 лева, като потвърдила неистина в справки-декларации, изискуеми по ЗДДС и ППЗДДС, използвала документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при упражняване на стопанска дейност - данъчни фактури за неизвършени вътрешнообщностни доставки и данъчната фактура за неизвършена доставка в страната и използвала документи с невярно съдържание при представяне на информация пред орган по приходите - ТД на НАП – [населено място] - справки –декларации по ЗДДС и отчетни регистри - дневници за продажби и дневници за покупки, в които отразила данъчни фактури за неизвършени вътрешнообщностни доставки и за неизвършена доставка в страната с право на пълен данъчен кредит и приспаднала неследващ се кредит за пет данъчни периода, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т .2, т .6 и т .7 във вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК я осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, както и на конфискация на част от имуществото й – нива с площ от 26,133 дка, трета категория, имот № 1360006 , находящ се в землището на [населено място]. На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил Л. И. Б. да заплати на Министерството на финансите обезщетение в размер на 444 844, 12 лева ведно със законната лихва от 14.01.2008 г. до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимата били възложени и сторените по делото разноски и дължимите такси. Великотърновският апелативен съд с решение №214 от 28.10.2019 г. по внохд №252/2019 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба против така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: На първо място касационната проверка не установи съществено нарушение на процесуалните правила, артикулирано от жалбоподателката като отклонение от стандарта на процесуалните задължения на втората инстанция по чл. 314, ал. 1 и чл. 339 ,ал. 2 от НПК. В разглежданото решение се съдържат достатъчни по съдържание мотиви, разкриващи вътрешното убеждение на съдебния състав относно всички структурни елементи на присъдата. Изложени са и основанията, поради които не са били приети доводите, с които е подкрепена жалбата на защитата. Въззивният съд е споделил както фактическите , така и правните изводи на първата инстанция и е отхвърлил необходимостта от тяхното коригиране в исканата от подсъдимата насока, но тази позиция принципно е в рамките на установения процесуален ред и не компрометира задълбочеността на осъществения инстанционен контрол. Всички възражения, изложени във въззивната жалба и пледоарията на защитника в съдебното следствие, са разгледани на стр.19-стр.20 от постановения съдебен акт. Както точно е констатирал апелативният съдебен състав, те съвпадат с изразеното пред първата инстанция несъгласие с тезата на обвинението и са били обстоятелствено и убедително обсъдени в присъдата. В тази част проверяваният съдебен акт също не страда от трафаретност, тъй като съдържа самостоятелни лаконични, но достатъчни аргументи в подкрепа на становището на предходния съдебен състав. На второ място неприемливо е оплакването за липса на критична проверка на заключението на съдебно-икономическата експертиза и дословното му пренасяне в мотивите въпреки съществуващи противоречия и непълноти. Пространен цитат от становището на вещото лице В. В. присъства основно в мотивите на присъдата, но той се отнася до нормативната рамка на търговска дейност, осъществявана от подсъдимата чрез вътрешнообщностни доставки (ВОД), и по нея не е възникнал спор между страните, още повече, че той принципно би излязъл извън специалната икономическа компетентност на експерта, засягайки приложимото законодателство. Въззивният съд се е позовал на есенциалните елементи от експертизата, свързани с инкриминираните документи, отразяващи доставки към трима от партньорите на управляваното от подсъдимата дружество „Л. 92“Е. - „V.“ S. – Италия, „ I. E. di M. A.“ – Италия и “ D. C.“ S. – Румъния, както и покупка от българския доставчик „М. к.“ Е.. Още пред първата инстанция са отстранени забелязаните пропуски в експертизата – относно забраната за разплащания в брой и относно датата на регистрация на „ I. E. di M. A.“ – Италия. Те не са се отразили на крайните изводи на заключението и правилно не са възприети като белег за некомпетентност на вещото лице. Окръжният съд е удовлетворил и искането на защитата за допълнителна експертиза, която да коментира изпратените документи от финансовата полиция в Италия – подразделения В. и Р., както и цялата документация към Ревизионен акт № [ЕГН] от 06.04.2009 г. на ТД на НАП- гр-П.. Експертът В. е разпитана подробно и е дала разяснения по отправените от страните въпроси, при което е останала в рамките на поставената задача,отклонявайки възможността за правни заключения. На трето място касаторът изтъква ограничаване на правото му да представя доказателства по предвидения процесуален ред, тъй като съдът е отказал повторна съдебно-икономическа експертиза От досието на делото е видно, че с писмена молба адвокат В. е отправил искане за повторна експертиза, но не е изложил убедителни аргументи за нейната необходимост и допустимост съобразно критерия на чл. 153 от НПК. Той е изтъкнал вече изяснени и отстранени неясноти в заключението без решаващо значение за крайните изводи, които правилно не са оценени като признаци на необоснованост и неправилност на експертизата. В същото време е заявил, че се иска повторна проверка на всички събрани документи, защото фактическата обстановка не е напълно изяснена .т.е. привнася и оценка за непълнота на експертното изследване, принципно свързана с допълнителна експертиза, но без конкретизиране на неизследвани аспекти на инкриминираната дейност. Разбирайки по този начин отправеното процесуално искане съдът правилно не е намерил основание да го удовлетвори без да генерира доказателствени дефицити, опорочаващи вътрешното му убеждение по фактите. На четвърто място въззивната инстанция не е игнорирала доказателства, установяващи, че търговската дейност на „Л. 92“ Е. през инкриминирания период е била организирана, ръководена и отчитана пред данъчните власти от свидетеля К. Б. – съпруг на подсъдимата към момента. Това е една от основните линии на защита, следвана последователно в хода на целия процес. Тя не е останала без надлежно обективно и всестранно изследване. Тук е мястото настоящият състав да се разграничи от становището на предходните инстанции, че е необходимо търговско пълномощно, за да бъде ангажирана отговорността на упълномощено лице за нарушаване на данъчното законодателство. Търговското упълномощаване е само една от възможните хипотези, които определят субекта на престъпление по чл. 255 от НК. Според обвързващите съдебната практика указания на на ТРОСНК №4/2016 г.,т.3, субект на престъпление от този вид може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице - търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, но и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител ,счетоводител или друго лице), което осъществява фактическа дейност и функция на данъчно-задълженото лице – търговец. По делото е безспорно, че свидетелят К. Б. е имал пълномощно от 04.03.2004 г., по силата на което е получил права да извършва всякакви правни действия от името на упълномощилата го Л. И. Н. като управител и собственик на „Л. 92“ Е., включително да подписва митнически декларации, да подава справки-декларации по ЗДДС и да подписва насрещни проверки. Установено е също така, включително чрез показанията на посочените в жалбата свидетели и обясненията на подсъдимата, че той активно е участвал в дейността на дружеството, създавал контакти с партньори и движел някои документи. В същото време, според събраните писмени и гласни доказателствени средства, става ясно, че подсъдимата, въпреки раждането на трето дете, не се била дистанцирала от бизнеса си. Тя подписвала различни документи – договори, протоколи и фактури и продължила да бъде титуляр на електронния подпис, чрез който били подавани справките-декларации по ЗДДС. Изглежда Л. Б. не веднъж е използвала практиката да упълномощава различни лица без да губи контрол върху търговската дейност на дружеството. Това личи от показанията на свидетеля В. Б. Г., който също имал пълномощно от 29.05.2006 г. да представлява управителя на „Л. 92“ Е. пред ТД на НАП- [населено място] по всички действия, свързани с изискванията на дирекцията, включително да подава справки –декларации по ЗДДС и при всички действия, свързани с данъчната администрация. Свидетелят заявява, че е имал само куриерски функции и предавал документи, които получавал по пощата. но изразява сигурността си, че не е бил единственият, който контактувал с администрацията. Според показанията му от досъдебната фаза, при някои от поредните му посещения в ТД на НАП, разбрал от служителите, че те се свързват и директно с Л. Н. /Б./. През 2007 г. тя му съобщила , че ще изпраща документите сама по електронен път. Свидетелят К. Б., който според защитата е осъществявал и документирал инкриминираните сделки, намирайки се в близки отношения с подсъдимата, по-късно прераснали в брак, заявява, че е извършвал голяма част от търговската дейност на фирмата през 2007-2008 г. В същото време пояснява, че макар да е подписвал договори и фактури, включително с ангажираните от обвинението съконтрахенти, Л. Б. „сто процента е подписвала нещо“, макар „повечето неща ги разбираше впоследствие“, но е изготвяла фактурите на компютъра си поради по-висока техническа грамотност и тъй като е била управител. Най-сетне две от инкриминирани фактури носят подписа на Б.. Съдът не е пренебрегнал показанията на свидетелите М. и П., които заявили , че са контактували и с К. Б., но , оценявайки този факт в контекста на създадената от подсъдимата организация на счетоводно отразяване и отчитане на търговската дейност, логично е заключил, че последният само е подпомагал дейността на дружеството и неговия управител. Инкриминирана дейност е продължила единадесет месеца и се е реализирала в сделки за големи суми с произтичащи задължения за ДДС на стойност 444 844 лева – обстоятелства, които предходните инстанции логично са свързали с посочената информация за делова ангажираност на подсъдимата в управлението на дружеството въпреки полаганите майчински грижи. На пето място неоснователни са оплакванията за пренебрегване на обясненията на подсъдимата и за прехвърляне върху нея на тежестта на доказване. При проверка на въззивното решение и предшестваща го процедура касационният съдебен състав не установи нарушение на чл. 103, ал. 2 от НПК. Подсъдимата не е била заставена да доказва невиността си, тъй като в хода на целия процес прокурорът е понесъл тежестта да докаже обвинението, а съдът е спазвал правилата за равнопоставеност на страните и е проявил активност за събиране на доказателства в рамките на чл. 107, ал. 2 от НПК поради наложителност за разкриване на обективната истина. В актовете на предходните инстанции тезата на прокурора е възприета поради доказателственото й обезпечаване, а не защото Л. Б. не е доказала невинността си. На шесто място защитникът е развил основния си довод срещу въззивното решение - обективна несъставомерност на деянията на подсъдимата, тъй като тя е представила на данъчната администрация коректни документи, установяващи осъществени от „Л. 92“Е. сделки. Това твърдение е стояло в центъра на внимание на предходната инстанция, изследвано е и е отхвърлено като неоснователно. Касационната проверка не стигна до различно становище. Установено е от фактическа страна, че подсъдимата е развивала стопанска дейност като собственик и управител на „Л. 92“Е.. През периода 01.03.2007 г. – 14.01.2008 г. тя е ощетила фиска чрез манипулиране на данните за установяване на данъчни задължения с използване на документи за неосъществени сделки с вътрешнообщностен характер и нулева ставка ДДС– доставки за „ V.“ S. – Италия, „I. E. di M. A.“ – Италия и „D. C.“ S. – Румъния, както и за покупка от българския доставчик „Мериал комерс“ Е.. Съдът е направил задълбочен анализ на всички факти, относими към сделките с чуждестранните партньори на дружеството на подсъдимата, за да провери законосъобразното прилагане на правилата за данъчното им облагане . Приложеният доказателствен подход ясно разграничава крайните изводи от административното третиране на изследваната дейност в рамките на извършените проверки и ревизии от данъчните власти от фактическите и правни заключения, достигнати по правилата на НПК. Важно е да се изтъкне в тази връзка, че предходния съдебен състав не е приоритизирал заключението на съдебно-икономическата експертиза, а го е обсъдил в общия доказателствен контекст, съобразявайки разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от НПК. След като констатирал, че доставките са обективирани в поредица от фактури, той се е спрял на общото за тях обстоятелство – превозването им от трето лице за сметка на изпращача. Това насочило вниманието му най-напред към транспортните документи. Представените международни товарителници (ЧМР) за част от доставките, които би следвало да придружават товарите, са детайлно разгледани, при което е установено некоректното попълване на графата от получателя. Липсвали подписи, дати, номер на превозно средство, а поставените печати от „ V.“ S. – Италия , според техническа експертиза, са вероятно копие на печата, намерен в офиса на подсъдимата (некоректно въззивният съд е приел, че това се отнася и за печатите от „I. E. di M. A.“ – Италия). Съдът се е спрял и на други документи относно превозите. Макар да са били представени фактури за заплатени транспортни разходи, в един от пътните листове имало поправки и маршрут, който се различава от заявката за транспорт. Разпитаните шофьори заявили, че не помнят да са превозвали описаните във фактурите стоки. Превозното средство, което документално според ЧМР би следвало да достави стоките за „D. C.“ S. – Румъния, по данни от румънските власти , не е преминало на територията на страната. По реда на международната правна помощ било установено, че румънският съконтрахент на подсъдимата нямал склад, където би могъл да съхранява стоката и не е декларирал придобивания, а двамата италиански получатели не са открити още по време на данъчната проверка като реално действащи. Защитата акцентира върху изпратената информация от финансовата полиция във В., Италия относно „I. E. di M. A.” . Тя подробно и в цялост е коментирана от решаващите състави. Основното в нея е , че е осъществена връзка със счетоводителя, който собственикът наел, но по-късно не му заплатил и преустановил всички контакти. Той представил данни единствено от личния си компютър за отразяване на описаните в обвинението фактури и в декларация по ДДС. Синдикът на фирмата също не успял да се свърже със собственика и не установил фирмата да има документи , имущество и активи, а на адреса, посочен като седалище, се оказало , че лицето M. A. и фирмата са непознати. Внимателно са анализирани и документите за извършени плащания. Всички те, независимо от големият им размер, били извършени в брой. Върху приложените приходно-касови ордери и квитанции към тях не били поставени подписи на съставител и получател. Най –сетне, в офиса на подсъдимата били открити печати на двете италиански фирми. Въззивният съд е надценил обаче доказателствената стойност на твърдението, че лицата , представляващи фирмите не са пребивавали в страната по време на сделките, тъй като , след 2007 г. този факт не може бъде категорично установен чрез използваните средства на граничен контрол. Показанията на единственият свидетел, който съобщава информация за доставени стоки в Италия, не са игнорирани. Те са коментирани още от първата инстанция и не са кредитирани порази изолирания им и нелогичен характер. Инкриминирана сделка с български съконтрахент - доставка от „М. к.“ Е. не била декларирана от доставчика като продажба,за нея не би намерени документи за транспорт и за извършено плащане. Обобщавайки така установените данни, съдът заключил , че подсъдимата включила в документооборота на дружеството „Л. 92“ Е. описаните в решението фактури, които отразявали неосъществени сделки и поради това били с невярно съдържание. Същите документи били вписани и в дневниците на фирмата, а на тяхна база били изготвени справките –декларации, внесени с електронен подпис на подсъдимата. По този начин било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, поради което обективната съставомерност деянието е извън съмнение. На седмо място неясното оплакване за необоснованост на обвинителния акт поради липса на графологическа експертиза относно авторството на инкриминираните първични и вторични документи сякаш не държи сметка, че не е повдигнато обвинение за съставяне на такива документи с невярно съдържание, а за тяхното използване. Касационният съдебен състав намира съставения обвинителен акт за съобразен със стандарта на чл.246 от НПК и недопускащ да бъде засегнато правото на подсъдимата да разбере в какво е обвинена и на базата на какви доказателства. На последно място несподелимо е искането за отхвърляне на гражданския иск поради изтекла погасителна давност. Ноторно е, че петгодишният давностен срок започва да тече от откриването на дееца (арг. от чл. 110 и чл. 114, ал.3 от ЗЗД ). При случаите на деликт, който е и данъчно престъпление, идентификацията на дееца настъпва с привличането му към наказателна отговорност. Претенцията на държавата по граждански иск срещу субекта на престъплението по чл. 255 от НК е различна по правната си природа от претенция, основана на влязъл в сила ревизионен акт, която има правно основание в административно задължение. Ето защо въззивната инстанция законосъобразно е приела, че в настоящия случай давностният срок за обезщетение на държавата за вредите, причинени от престъпната дейност на подсъдимата, започва да тече от нейното привличане като обвиняема за престъпление по чл. 255, ал .3 вр. с ал. 1, т .2, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 26 от НК, което е станало на 24.08.2017 г. с постановление на прокурора от същата дата. Гражданският иск на министъра на финансите е предявен на 28.05.2018 г. т.е. в рамките на легалния срок по чл. 110 от ЗЗД, поради което обективираното в него вземане не е погасено по давност. Бланкетно поднесеното в касационната жалба оплакване за неправилно приложение на закона е защитено единствено в релация с отхвърлените вече твърдения за съществени процесуални нарушения, поради което също следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214 от 28.10.2019 г. по внохд№ 252/2019 г. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1- 2.