Р Е Ш Е Н И Е № 60228 Гр. София, 01 април 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 838/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Враца срещу нова въззивна присъда № 3/19.08.2021 г. на Окръжен съд – гр. Враца, 1-ви въззивен наказателен състав, по в.н.о.х.д. № 20211400600356/21 г. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се иска цялостна отмяна на присъдата на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Искането в протеста се мотивира с доводи за ирелевантност на обстоятелствата изтекъл ли е и кога срокът на свидетелството за правоуправление на МПС на подсъдимия Ц. относно съставомерността на деянието, като се оспорва извода на въззивния съд за неговата неправоспособност като водач на МПС към процесната дата. Алтернативно се застъпва становище за неправилност на правната квалификация на административното нарушение, предмет на въззивната присъда, като приложимата правна норма, с която се санкционира нарушението е по чл.170, ал.5 от Закона за движение по пътищата, тъй като деянието се субсумира под по-тежко наказуем административен състав, което изсква отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане с цел налагане на съответно наказание. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста само в частта относно наложеното административно наказание, като намира, че подсъдимият правилно е оправдан по обвинението за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, поради това, че е загубил своята правоспособност като водач на МПС. При квалификацията на административното нарушение счита, че е нарушен материалният закон, поради прилагане на основен състав на нарушението, а не на квалифициран състав, при условията на повторност. С оглед горното, моли да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане на друг въззивен състав за налагане на по-тежко административно наказание. Подсъдимият Ц., редовно уведомен, не се явява пред ВКС и не се представлява. От упълномощения защитник, адв. С. е постъпило писмено становище за разглеждане на делото в нейно и на подзащитния й отсъствие, и за оставяне без уважение на касационния протест, поради правилно оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение и правилна правна квалификация на административното нарушение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест основания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 2/10.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 20211440200159/2021 г., по описа на Районен съд – гр. Козлодуй, 2-ри състав подсъдимият С. В. Ц. е признат за виновен в това, че на 10.01.2021 г. в [населено място] по [улица]е управлявал моторно превозно средство /МПС/ – лек автомобил марка и модел „модел“ с рег. [рег.номер на МПС] в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка/ПАМ/ за временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС на 29.03.2007 г. до успешно полагане на изпит, но не по-рано от 6 месеца, издадена от Началник сектор ПП при ОЗ МВР – Враца, влязла в законна сила на 12.04.2007 г. и на осн. чл.343в, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК му е определено наказание от четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 200 лв. С нова въззивна присъда № 3/19.08.2021 г. на Окръжен съд – гр. Враца, 1-ви въззивен наказателен състав, по в.н.о.х.д. № 20211400600356/21 г. присъдата на Районен съд – гр. Козлодуй № 2/10.06.2021 г. по н.о.х.д. № 20211440200159/2021 г. е била отменена и подсъдимият Ц. е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.343в, ал.3 от НК и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по същото обвинение. С въззивната присъда на подсъдимия Ц. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. в полза на Държавата, на осн. чл.177, ал.1, т.2, вр. чл.150 ЗДП за това, че на 10.01.2021 г. в [населено място] по [улица]е управлявал моторно превозно средство /МПС/ – лек автомобил марка и модел „модел“ , с рег. [рег.номер на МПС] без съответната правоспособност. Касационният протест е подаден в срока по чл. 350, ал.1, вр. чл.319, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, като разгледан по същество се явява неоснователен. Съдебното производство по делото е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК под формата на съкратено съдебно следствие, след като подсъдимият е признал фактите по обвинението и се е съгласил за установяването им да не се събират доказателства в съдебната фаза на процеса, а съдът е одобрил направеното самопризнание с определение и е постановил, че ще го ползва при постановяването на присъдата. На база на признатите от подсъдимия факти първият съд е приел от правна страна, че извършеното деяние представлява престъпление по чл.343в, ал.3 от НК и му е наложил съответно наказание. От обективна страна е счел, че подсъдимият е осъществил фактическия състав на това престъпление, поради това, че е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка /ПАМ/ №133/05.03.2007 г., в сила от 12.04.2007 г. – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до успешно полагане на изпит, но не по-рано от 6 месеца, която е била наложена на подсъдимия, на осн. чл.172, ал.2, вр.171,т.4 от ЗДП. Принудителната административна мярка е постановена поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДП подсъдимият да върне свидетелството си за управление на МПС на МВР, като действието й е било до полагане на изпит, не по-рано от 6 месеца. В заключение е приел, че поради липса на данни подсъдимият да е положил изпит за възстановяване на контролните си точки, основанието за налагане на ПАМ не е било отпаднало и подсъдимият е извършил деянието по време на действието на същата мярка, т.е. в срока на временното лишаване от правото да управлява МПС. Въззивният съд е направил различна правна оценка на фактите по делото, като е приел, че деянието на подсъдимия не съставлява престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК, поради липса на съставомерни елементи от фактическия му състав – деецът да притежава съответна правоспособност за управление на МПС, която в случая е била изгубена с отнемането на всичките му контролни точки като водач на МПС. Отделно е намерил, че с действията си по управление на МПС без съответна правоспособност, подсъдимият Ц. е осъществил състава на административното нарушение по чл.150 от ЗДП и на осн. чл.177, ал.1,т.2 от ЗДП му е наложил съответно на извършеното нарушение административно наказание, глоба в размер на 300 лв. ВКС намира, че правните изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. Изцяло се споделят аргументите на съда, че инкриминираното деяние не осъществява състава на престъплението по чл.343в, ал.3 от НК, поради липса на правосубектност от страна на подсъдимия да носи наказателна отгговорност по този законов текст, тъй като субект на това престъпление може да бъде само правоспособен водач на МПС, чиято правоспособност е временно отнета, а не всяко наказателно отговорно лице, което не притежава такъв вид правоспособност. С отнемането на всичките му контролни точки, на осн. чл.157, ал.4 от ЗДП подсъдимият е загубил правоспобността си да управлява МПС, /независимо, че първоначално я е придобил по надлежния ред/ респективно не представлява годен субект на престъплението по чл.343в, ал.3 от НК, което инкриминира действия само на правоспособни водачи с временно отнето свидетелство за управление на МПС, които не са загубили придобитата правоспособност, която може да бъде възстановена само по надлежния ред, предвиден в закона. В съдебната практика безпротиворечиво е изяснено, че правното положение на водачите на МПС, на които са отнети всички контролни точки се приравнява на липса на правоспособност за управление на МПС, придобита по надлежния ред, /редакцията на чл. 157, ал.4 от ЗДП е недвусмислена в тази посока/ следователно в тези случаи не се касае за временно лишаване от право да се управлява МПС, а до загуба на правоспособност, на основание на закона. Предвид изложеното, подсъдимият Ц. правилно е бил оправдан по обвинението за управление на МПС в срока на временното му лишаване от това право по административен ред, поради липса на правоспособност към датата на деянието да осъществява този вид правно регламентирана дейност, която е изгубил с отнемането на всички контролни точки по чл.157 от ЗДП. По тези съображения протеста на прокурора в частта за оправдаването на дееца по обвинението за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, поради липса на допуснато нарушение на чл.348, ал.1, т.1 от НПК и правилно приложение на материалния закон, което налага въззивната присъда да се остави в сила в тази й част. Присъдата на въззивния съд следва да се остави в сила и в останалата част относно приложимата правна квалификация на процесното деяние като административно нарушение и размера на наложената санкция. Протестът на окръжния прокурор е неоснователен и в тази му част, поради липса на допуснато от въззивния съд нарушение по приложението на закона при квалификацията на административното нарушение. От фактите по делото не може да се направи извод за необходимост от прилагане на закон за по-тежко наказуемо административно нарушение, извършено при условията на повторност. По делото е приложена детайлна справка от КАТ, от съдържанието на която се установява, че подсъдимият е бил наказван по административен ред с влезли в сила наказателни постановления за същото по вид административно нарушение, като последното влязло в сила наказателно постановление, на което се позовава прокурорът в протеста - НП № 16-0288-000924/15.09.2016 г. е в сила от 27.09.2016 г., поради което е ирелевантно за квалификацията на санкционираното с въззивната присъда административно нарушение. Към датата на настоящото нарушение, 10.01.2021 г. е изтекъл срок по –дълъг от една година от извършването на предходното нарушение от същия вид, поради което не е налице елемента „повторност“ по смисъла на пар.6, т.33 от ЗДП, съгласно който „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид административно нарушение. При тези фактически данни правилно въззивният съд е приложил нормата на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП, на основание на която е наложил на подсъдимия Ц. административно наказание глоба от 300 лв. за извършено от него нарушение по чл.150 от ЗДП. Поради липсата на елемента „повторност“ на санкционираното с въззивната присъда нарушение, искането на прокурора от касационния протест за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд за прилагане на закон за по-тежко наказуемо административно нарушение е неоснователно и не може да бъде уважено, поради правилно приложение на материалния закон при определянето на правната квалификация на административното нарушение. По изложените съображения въззивната присъда на окръжния съд следва да се остави в сила и в останалата част, с която извършеното от подсъдимия Ц. деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл.150 от ЗДП, за извършването на което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДП. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3/19.08.2021 г. на Окръжен съд – гр. Враца, 1-ви въззивен наказателен състав, по в.н.о.х.д. № 20211400600356/21 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: