Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. София, 11.07. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Любка Богданова Членове: С. Димитрова Г. Михайлова при секретаря Райна Стоименова разгледа гр. д. № 7030 по описа за 2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 3943/ 29.05.2013 г. по гр. д. № 438/ 2013 г. по гр. д. № 438/ 2013 г. Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ-ри „Г” въззивен състав, като потвърждава решение № І-35-121/ 19.10.2012 г. по гр. д. № 20 397/ 2011 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 35-ти състав, отхвърля исковете на С. С. К.-М., Д. М. М. и К. М. М. срещу И. К. М. с правна квалификация чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумите от по 7 560. 59 лв. - законна лихва, изтекла в периода 18.07.2008 г. – 28.01.2011 г. върху сумата 73 490. 36 лв. – възстановената с влязло в сила решение запазена част на М. К. М. от наследството на И. Димитрова Т.. Решението се обжалва от ищците с оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон. Претендират разноските пред трите инстанции. Решението е допуснато до касационно обжалване по следния материалноправен въпрос: Дължи ли се законна лихва, каква и от кой момент върху сумата за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН? Ответницата по касация оспорва жалбата, като намира обжалваното решение за правилно. Претендира разноските и пред касационната инстанция. Съдът като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на основание влязло в сила решение в полза на наследодателя на ищците е възстановена запазената част от наследството на неговия наследодател, като на основание чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН ответницата е осъдена да заплати определена сума в качеството на заветник и друг наследник с право на запазена част. Въпреки доказаното правоприемство на страната на ищците и идентичния ответник по двете дела, въззивният съд е изключил възникването на вземанията за законни лихви в обезщетение на забавеното изпълнение на паричното задължение по чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН. Изложени са мотиви, че лихвата върху вземането по чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН е законна мораторна за забава; аналогията с чл. 349, ал. 5 ГПК (чл. 288, ал. 2 ГПК (отм)) е необосновима и в исковия период 18.07.2008 – 28.01.2011 г. не е настъпила изискуемостта на съдебно предявените вземания за лихви, защото липсват доказателства, че ответницата е поставена в забава според изискването на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, настоящият състав намира следното: Върху сумата за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН се дължи законна мораторна лихва, предвидена в чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, от деня, в който длъжникът не е платил, след като е влязло в сила решението за възстановяване на запазената част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН и длъжникът е бил поканен от кредитора. Неправилна е практиката в решение № 435/ 12.03.2008 г. по гр. д. № 132/ 2008 г. на Окръжен съд – Враца, което е приложено от касатора и което дава различен отговор на този въпрос. Съображенията за това са следните: Правото на запазена част в наследството и условията и реда за нейното възстановяване са уредени в чл. 28 – 37 Закона за наследството. Правният режим е заварен закон по смисъла на § 3 от преходните и заключителни разпоредби на Конституцията. Действието му е запазено и след влизане в сила на основния закон, защото правният режим му съответства. Чл. 28 – 37 ЗН урежда привилегия в полза на лицата, включени в най-близкия кръг на наследодателя – низходящи, съпруг и родители, като им признава право на запазена част от наследството на техния наследодател и урежда условията и реда за нейното възстановяване, когато запазената част е накърнена чрез завещателни и дарствени разпореждания от наследодателя. Съответствието на заварения правен режим от ЗН се извежда от чл. 14 от Конституцията, която поставя в задължение на държавата и обществото да закриля семейството. Това е и конституционното основание за предвидената в чл. 28 – 29 ЗН привилегия в полза на най-близките на наследодателя, които съставляват неговото семейство като допуснат от основния закон акт на закрила на държавата към лицата, включени в тази група. Чл. 30 – 37 ЗН урежда условията и реда за възстановяване на запазената част от наследството, когато наследодателят я е накърнил чрез завещателни и дарствени разпореждания. Така режимът на чл. 28 – 37 ЗН представлява конкретна мярка, предприета от държавата в гаранция и защита на правото на наследяване (чл. 17, ал. 1 от Конституцията). Правото на запазена част от наследството титулярът следва да упражни чрез иск или възражение, защото условията и редът за нейното възстановяване се провеждат пред съда. Насрещна страна е лицето, облагодетелствано от завещателното или дарственото разпореждане на наследодателя. Правото е преобразуващо (потестативно), защото чрез неговото упражняване се променя правното положение, създадено със смъртта на наследодателя. За разлика от останалите граждански потестативни материални права съдържанието на потестативното право на запазена част допуска различен резултат (правна промяна) от нейното възстановяване. Спецификите на правния режим отчита стремежа на законодателя да зачете в максимална степен и правата на лицето, облагодетелствано от завещателното или дарствено разпореждане на наследодателя. Чл. 36 ЗН е проява на този стремеж. Разпоредбата прави възможно съдебното решение, което признава правото на запазена част и провежда нейното възстановяване, да е осъдително – да пресъди стойност и в зависимост от конкретната хипотеза – дължимата сума да е в полза на заветника или надарения (чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН) или в полза на лицето с право на запазена част (чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН). В тези случаи влязлото в сила решение е признат (уреден) от закона източник на парично притезание. Паричното притезание по чл. 36 ЗН възниква, когато решението породи правни последици (сила на пресъдено нещо) или това е датата, на която законът предвижда, че решението влиза в сила (чл. 296 ГПК, респ. чл. 219 ГПК (отм)). Изложеното предполага два тълкувателни извода. Първият: лихвата, която се дължи по паричното притезание по чл. 36, ал. 1 ЗН по правило е законна, тъй като не е правна сделка юридическият факт, който я поражда. Вторият: неоснователна е всяка претенция за пресъждане на лихва върху паричното притезание по чл. 36, ал. 1 ЗН за период, предхождащ влизането на решението в сила. Преди да е възникнало главното вземане не възниква и вземането за лихви, което има акцесорен характер. Лихвата е институт на гражданското право. Тя спада към т.нар. "граждански плодове", тъй като представлява доход, който се получава въз основа на облигационно или търговско правоотношение във връзка с използването на вещ или капитал. Обективното ни материално право определя лихвата или като възнаграждение - цена за временно ползване на определена парична или вещна стойност (чл. 10, ал. 2, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 294, ал. 1, чл. 430, ал. 2 ТЗ), или като плод от предадена вещ, чиято цена още не е изискуема (чл. 200, ал. 3 ЗЗД, чл. 349, ал. 5 ГПК), или като обезщетение при забавено изпълнение на парично задължение (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Следователно отговорът на повдигнатия въпрос се предопределя от спецификата на паричните притезания по чл. 36, ал. 1 ЗН. Чл. 36, ал. 1 ЗН дава различни решения на случая, в който като резултат от правото на запазена част и нейното възстановяване съдът е длъжен да отмени частично завет или дарение на неделим недвижим имот в полза на лице, което не е наследник с право на запазена част. О. критерий е в зависимост от това дали стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31 ЗН, надвишава с повече от 1/ 4 разполагаемата част или не. В първия случай, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получава стойността на разполагаемата част. Следователно задължението по чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, което възниква на основание съдебното решение, представлява дълг за стойност на разполагаемата част. Във втория случай, ако няма превишаване с повече от 1/ 4 заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването. Следователно задължението по чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН, което възниква на основание съдебното решение, представлява дълг за стойност на запазената част. Идентични са облигационните последици при частична отмяна на неделим недвижим имот, когато заветникът или надареният е наследник със запазена част (чл. 36, ал. 2 ЗН). И двете парични притезания, предвидени в чл. 36, ал. 1 ЗН, са на плоскостта на забраната за неоснователно обогатяване – основен принцип в обективното ни гражданско материално право. Следователно законната лихва, която се дължи върху всяко едно парично притезание по чл. 36, ал. 1 ЗН, служи като обезщетение за забавеното изпълнение и е предвидена в чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Аналогията с чл. 200, ал. 3 ЗЗД, респ. с чл. 349, ал. 5 ГПК е необосновима (аргумент от обратното на чл. 46, ал. 2 ЗНА). Задълженията по чл. 36, ал. 1 ЗН имат за източник влязлото в сила решение и е неопределен денят за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора. По основателността на касационната жалба и с оглед дадения отговор настоящият състав намира следното: В обжалваното решение материалноправният въпрос е решен правилно. От него е изведено и единственото касационно оплакване – неправилност поради нарушение на материалния закон (чл. 283, т. 3, пр. 1 ГПК). Касационната инстанция е длъжна да потвърди въззивното решение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците следва да се възложат направените от ответницата разноски пред касационната инстанция. В. на исковото производство има за причина неоснователната касационна жалба. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда деликтен състав на вземане. Ищците следва да понесат солидарно отговорността за разноските (чл. 53 ЗЗД). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 3943/ 29.05.2013 г. по гр. д. № 438/ 2013 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ-Г въззивен състав. ОСЪЖДА С. С. К. - М. ЕГН [ЕГН], Д. М. М. ЕГН [ЕГН] и К. М. М. ЕГН [ЕГН] да заплатят солидарно на И. К. М. ЕГН [ЕГН] сумата 2 000 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.