О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 268 Гр. София, 21.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 16.06.2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА Ч. т. д.№ 830/2022 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, чрез процесуален пълномощник, против определение № 119 от 24.03.2022 г. по ч.т.д.№ 224/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I-во отделение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частна касационна жалба на същия жалбоподател против определение № 13 от 10.01.2022 г. по в.ч.т.д.№ 1071/2021 г. по описа на АС – София. С въззивното определение е потвърдено определение № 264821/08.10.2021 г. по т.д.№ 2949/2017 г. на СГС, с което са върнати молби за предявяване на вземания на НАП с вх.№№ 345944/30.08.2021 г. и 347776/10.09.2021 г. В частната жалба се излагат подробни доводи, че определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Поддържа се, че доколкото в закона изобщо не е предвидена възможност молба на кредитор за предявяване на вземане да бъде оставена без разглеждане /върната/ от съда по несъстоятелността, то и ограничението на чл.613а ал.3 ТЗ по отношение на подобен акт не следва да се прилага. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение съобрази следното: Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2, изр. последно от ГПК, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК, I-во отделение е изложил съображения, че обжалването на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация /чл.613а ал.1 и ал.3 ТЗ/, като в ал.1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал.3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. В конкретния случай се атакува определение на въззивния съд, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността за връщане на молби за предявяване на вземания от кредитора НАП. Молбите са върнати поради неизпълнение на указанията за отстраняване на тяхната нередовност, чрез уточняване на основанието и размера на отделните публични вземания, съгласно чл.685 ал.2 ТЗ. Определението на съда по несъстоятелността за връщане на молба за предявяване на вземания по реда на чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ не е сред актовете по чл.613а ал.1 ТЗ, като с оглед преграждащия му характер подлежи на обжалване по реда на ГПК само пред апелативен съд, съгласно чл.613а ал.3 ТЗ. С постановяването на определението на Апелативен съд - София по частната жалба срещу първоинстанционното определение е изчерпана възможността за инстанционен контрол. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото изложените в него мотиви относно приложението на чл.613а ал.3 ГПК съответстват на практиката на ВКС, вкл. на указанията в ТР № 1/2017 г. от 03.12.2018 г. на ОСТК на ВКС, а и се споделят от настоящия съдебен състав. Правилото, че обжалването на актовете в производството по несъстоятелност е принципно едноинстанционно, а на двуинстанционен контрол подлежат само изрично и лимитативно изброените в чл.613а ал.1 ТЗ актове на съда по несъстоятелността, произтича от характера на производството като такова по универсално принудително изпълнение и е в синхрон с правилото на чл.437 ал.4 ГПК в индивидуалното изпълнително производство. С оглед оплакванията на частния жалбоподател следва да се посочи, че обжалваемостта на съдебния акт не зависи от неговия порок, а напротив - последният може да бъде констатиран от по-горната инстанция само при допустимост на сезиращата го жалба. Т.к. обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми, то разширителното й тълкуване, каквото се иска от частния жалбоподател, е недопустимо. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 119 от 24.03.2022 г. по ч.т.д.№ 224/2022 г. по описа на ВКС, І т.о. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: