Р Е Ш Е Н И Е № 417 София, 26 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, 11 наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участиетn на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Кр. К. изслуша ,цuкна,цнаното от нредседателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1295/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите от lll1К е образувано по касационна жалба на поде. М. С. Г. от [населено място], чрез нейния защитник - адвокат Д. Х., против въззивна присъда на Благоевградския окръжен съд, постановена по внохд N 580/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. Исканията са алтернативни: да бъде отменен този съдебен акт и подсъдимата оправдана, да бъде върнато делото за ново разглеждане, да се намали до минимум определеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда N142/16.03.2012 г., Благоевградският окръжен съд, е отменил рисъда N913/27.09.2011 г., постановена по нохд №1243/2009 г., на Районен съд [населено място], като вместо нея е признал поде. М. С. Г., за виновна в извършено на 30.04.1998 г., в [населено място], в качеството си на длъжностно лице- главен счетоводител на [фирма], [населено място] - в ликвидация, престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, пр. чл. 201 НК :и при условията на чл.55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 37, т. 7 НК, я е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, като я е лишил от правото да упражнява професия на счетоводител и дейност свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от една година. По довода в жалбата за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание -по чл. 348, ал. 1, т. 1НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направеното възражение в касационната жалба и допълнението към нея, се свежда до твърдението, че е налице несъставомерност на деянието и от там извършено престъпление IIO чл. 202 от НК. Настоящата инстанция приема това възражение за неоснователно. При установените от предходният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните разноредби на чл. 348 IПIК, е законосъобразен направения извод, че по делото са налице доказателства, поде. Г., като главен счетоводител на дружеството в ликвидация, с описаната дейност да е приевоила чуждите пари, връчени в това й качество да ги пази и управлява, поради което правилно е била осъдена по обвинението, по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК. Изводите за виновността й в осъществяване от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление, са подкрепени отчасти от обясненията й, от показанията на разпитаните свидетели П.,Б., В., Ш., П. в посочените мотивите части, от приложените многобройни писмени доказателства и експертни заключения. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване на чл. 303 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин и че присъдата не може да почива на предположения, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен състава на това престъпление. При така приетите факти и обстоятелства относими към предмета на доказване в процеса изводът, че се касае за извършено престъпление "присвояване" в големи размери, е напълно законосъобразен. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този направен довод, са били предмет на обсъждане от второинстанционният съд. Същият подробно и задълбочено се е занимал в мотивите си обективната и субективна страна на деянието излагайки в тази връзка убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от събраните доказателства, защо счита обвинението за доказано по несъмнен начин. Правилни са разсъжденията му основани на събраните, преценени и кредитирани доказателства, че подс. Г. е притежавала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК /стар/ и в това си качество е следвало да управлява паричните средства по сметките на [фирма] в ликвидация. Същата с изготвяне на платежното нареждане за превод на сумата и превеждането й, постъпила като депозит за участието в търга в набирателна сметка, за да погаси личното си задължение за заем е консумирала състава на посоченото престъпление. Липсвало е каквото й да било правно основание за този превод Подсъдимата с оглед на активното й участие за намиране на сумата за участие в търга, поетото ли чно задължение да получи и върне сумата е била наясно, че не може да се разпореди, тъй като е била запозната с договора от 06.04.1998, съгласно който инкриминираната сума се приспада от продажната цена, както и със Законовите разпоредби, че внесения депозит не се връща на спечелилия търга- чл. 17, ал. 2 Наредба за търговете /отм./ при наличие па сключен договор след провеждането му. Въпреки това, тя се е разпоредила с това чуждо имущество като със свое собствено, погасявайки лично поето задължение, което не би могло да стане, ако не изпълняваше длъжността главен счетоводител. Касационната инстанция споделя изводите на въззивният съд, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което не се нуждаят от преповтаряне. С оглед на всичко изложено, доводьт за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт с оправдаване на подсъдимата, като неоснователен следва да бъде отхвърлен. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Конкретни възражения по това касационно основание не са направени. Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Съдебният акт на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново paзглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяванна решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Г., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно повсдснието и действията й през инкриминирания период.След като е установил по несъмнен начин, че са налице доказателства подсъдимата да е осъществила състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е била осъдена по него. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадени протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала извода си да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин и че е осъществен състава на престъплението от обективна и субективна страна. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 305 НПК при постановяване на новата присъда, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. Ето защо, Върховният касационен съд счита, жалбата за неоснователна и в тази си част, поради което не следва да бъде уважавана. По довода за явна несправедливост на наказанието: При определяне размера на санкциите за подсъдимата от въззивният съд са били подложени на внимателен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи вината. Правилно е било присто в случая, че с оглед на продължителния период през който е било водено наказателното производство - 14 г., е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимата и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е наложено наказание под установения законов минимум и без да се прилагат разпоредбите на чл. 55, ал. 3 НК. Според настоящата съдебна инстанция определените по вид и размер наказания,с приложение на чл. 66, ал. 1 НК относно наказанието лишаване от свобода напълно съответстват на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца. По голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия посочени в чл. 36 НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда N142/16.03.2012 г., постановена по внохд N 580/2011 г., на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: