4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1329/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 422 гр.София, 07 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1329/2013 година Заместник на окръжния прокурор в Търговище е протестирал по касационен ред (с оглед на чл.346, т.2 НПК) новата, оправдателна присъда на окръжния съд в града, която е била издадена след отмяна на осъдителната присъда на Поповския районен съд спрямо Л. Л.. И двете присъди – на първата и на втората (въззивна) инстанция, са постановени по едно и също обвинение: по чл.235, ал.1 във връзка с чл.26 НК – за незаконен добив от горския фонд (сечене, събиране, вземане, извозване) на 376 пространствени куб.метра дърва за огрев от различни дървесни видове и на обща стойност 5 414 лева, добив, извършен посредствено (чрез други лица) от подсъдимия Л. в периода 23.VІІІ. – 7.Х.2010 год. при условията на продължавано престъпление. По обвинителен акт обвинението е било всъщност по третата алинея на чл.235, заради „големия размер” на дърводобива – 20 852 лева (по т.5), но преди частичното оправдаване на Л. за по-тежко наказуемото престъпление, ПРС му наложил наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за срок от 3 години и глоба 3 500 лева. ТОС на свой ред по въззивна жалба от името на подсъдимия го оправдал вече изцяло. Делото е за втори път във ВКС (първият път-под № 711/13, е било прекратено, както се указва сега, поради пропуски при комплектоването му в ТОС). Според приложените едва след връщането му в ТОС допълнителни съображения към касационния протест оправдаването на подсъдимия е станало по незаконосъобразни доводи, които прокурорът е подложил на критика и въз основа на нея е потвърдил искането си в протеста за отмяна на присъдата и за ново разглеждане на делото в постановилия съд. Прокурорът в съдебното заседание на касационната инстанция е поддържал протеста, а защитникът на подсъдимия е за неговото отхвърляне като неоснователен. Върховният касационен съд намери протеста за основателен. Подалият го прокурор е посочил по реда на чл.351, ал.3 НПК в негова подкрепа някои сериозни отклонения от правилното разбиране (тълкуване и прилагане) на чл.235 НК: за това, че предвиденото в разпоредбата престъпление е „формално” („на просто извършване”) и че за възникването на наказателната отговорност за него (не за нейната степен) е без значение липсата на ощетяване на собственика на гората с определената от самия него равностойност на добитите незаконно дървета – от обективна страна, а от субективна – че за търсенето на наказателна отговорност е без значение липсата на всичко друго освен на съзнанието (представите) за обективните белези на деянията, както и на съзнателното им извършване, каквото субективно отношение без съмнение е било установено по делото. За разлика от районния съд въззивният е основал в критикуваната от прокурора насока изводи не за тежестта на извършеното от подсъдимия, а за неговата несъставомерност поради липсата на умисъл. Даже да е вярно, че ПРС не е бил напълно убедителен във всичко, в което е видял тази форма на виновно отношение, и, по-конкретно – на вида умисъл като пряк, ТОС на свой ред не е имал никакви основания да издаде оправдателна присъда при положение, че Л.Л. с цялото си поведение недвусмислено е показал какво го е предизвикало да действа: да осигури повече дърва за огрев на населението в общината (че постигането на такава цел не е само общественополезно, е според ВКС ясно от само себе си). Още преди да получи позволителното за дърводобива подсъдимият изготвил технологичен план той да бъде извършен от близо два пъти по-голяма горска площ; извършването му, по-нататък, изобщо не се ограничило до позволения дървесен вид; добивът, накрая, продължил и след момента, в който позволеният му размер е бил надхвърлен и надхвърлянето му станало почти трикратно. Изложението позволява на ВКС категорично да приеме необходимостта от отмяна на протестираната присъда при условията на чл.354, ал.3, т.3 НПК – тъкмо неправилното разбиране на приложимия материален закон е първото, което довело и до неправилни фактически заключения по въпроса за вината (умисъла) на подсъдимия (иначе, сами за себе си, те са заключения от процесуално естество). Ето защо Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова (въззивна) присъда № 16 от 20 февруари 2013 год. по внохд 267 от 2012 год. на Търговищкия окръжен съд, издадена след отмяната на присъда № 294 от 25 октомври 2012 год. по нохд 468/2011 год. на Поповския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание на въззивната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ