- 4 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253

гр. София, 06.04. 2022 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 03.11.2021 (трети ноември две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2390 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 261 809/23.04.2021 година, подадена от Ш. О. И., против решение № 260 054/15.03.2021 година на Окръжен съд Шумен, постановено по гр. д. № 464/2020 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Шумен е обезсилил първоинстанционното решение № 174/14.07.2020 година на Районен съд Нови Пазар, постановено по гр. д. № 1721/2019 година в частта му, с която Н. Н. А. е осъден да заплати на Ш. О. И. сумата от 2945.63 лева главница, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 20.12.2019 година до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за сумата от 381.36 лева по възражение за прихващане с дължимия се за ползването на имота наем за периода от 02.07.2017 година до 02.03.2020 година; Г. Н. А. е осъдена да заплати на Ш. О. И. сумата от 2945.63 лева главница, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 20.12.2019 година до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за сумата от 381.36 лева по възражение за прихващане с дължимия се за ползването на имота наем за периода от 02.07.2017 година до 02.03.2020 година и Н. Х. Р. е осъдена да заплати на Ш. О. И. сумата от 11 782.50 лева главница, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 20.12.2019 година до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за сумата от 1525.44 лева по възражение за прихващане с дължимия се за ползването на имота наем за периода от 02.07.2017 година до 02.03.2020 година, като е отхвърлено направеното от Н. Н. А., Г. Н. А. и Н. Х. Р. възражение за прихващане за сумата от 6711.84 лева-разликата над уважения размер от 2288.16 лева до пълния размер от 9000.00 лева, като ответниците са осъдени да заплатят на Ш. О. И. разноски по делото, както следва: Н. Н. А. и Г. Н. А. по 476.28 лева всеки един от тях, а Н. Х. Р. сумата от 1905.10 лева, като е прекратил производството по делото в тази му част.
В подадената от Ш. О. И. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Шумен по съществото на спора. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Шумен по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Н. Н. А., Г. Н. А. и Н. Х. Р. не са подали отговор на същата, както и не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Ш. О. И. е бил уведомен за обжалваното решение на 22.03.2021 година, като подадената от него против същото касационна жалба е с вх. № 261 809/23.04.2021 година и подадена по пощата на 21.04.2021 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Шумен приел, че с първоинстанционното решение било обжалвано в осъдителната си част от Н. Н. А., Г. Н. А. и Н. Х. Р., а също така в частта му, с която било извършено прихващане въз основа на направеното от тях възражение за прихващане и в частта му, с която възражението не било уважено до пълния му размер. С определение от 28.01.2021 година, постановено по гр. д. № 464/2020 година въззивният съд бил оставил без разглеждане въззивната жалба против първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и прекратил производството в тази му част. С постановените по делото определение № 260 210/21.12.2020 година и с определение № 260 026/12.01.2021 година въззивният съд бил оставил без движение исковата молба на Ш. О. И. и му бил дал едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовността на същата, като уточни размера на всяко едно от претендираните подобрения по пера и по отделно, в който размер за всяко едно от подобренията да се включат направените разходи за труд и за материали. Указал бил, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде върната , а решението на Районен съд Нови Пазар в тази му част ще бъде обезсилено и производството по делото прекратено. С молба от 11.01.2021 година Ш. О. И. бил уточнил само размера на направените разходи за труд за отделните извършени от него подобрения в процесният имот, но не и размера на вложените материали по отделно за всяко едно от подобренията. Всяко едно от претендираните подобрения било претенция със самостоятелен характер и следвало да е с посочен конкретен самостоятелен размер в който да се включвала общо стойността на разходите за материали и за труд за всяко едно от претендираните подобрения. Ш. О. И. в даденият му двукратно едноседмичен срок не бил отстранил нередовностите на исковата си молба, тъй като не бил посочил размера поотделно на всяко едно от претендираните подобрения в процесния имот ,поради което и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК и съобразно т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС и т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС първоинстанционното решение трябвало да бъде обезсилено в обжалваната му част, като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да прекратено в тази му част в изпълнение на предоставеното на въззивният съд правомощие по чл. 270 ал. 3 от ГПК.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Ш. О. И. е поискал обжалваното решение на Окръжен съд Шумен да бъде допуснато до касационно обжалвано по правния въпрос за това как следва да процедира въззивният съд когато за първи път в производството пред него констатира, че исковата молба е нередовна, ако преценката за допустимостта на иска зависи от събирането и обсъждането на доказателствата. Излагат се съображения, че по отношение на този въпрос са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се прави позоваване на решение № 49/02.07.2019 година, постановено по т. д. № 775/2018 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., определение № 625/18.12.2013 година, постановено по ч. гр. д. № 7304/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и определение № 447/24.09.2010 година, постановено по ч. гр. д. № 416/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
Така поставения въпрос не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд Шумен до касационно обжалване, тъй като първите два от посочените от касатора актове на ВКС са постановени във връзка със спор относно спазването на срока за извършване на съответното процесуално действие като в първия случай е имало твърдения за спазването му, но не са били представени доказателства, а във втория случай ищецът не е бил запознат с представените от ответната страна доказателства за пропускане на срока. Третият акт се отнася до спор за това дали е налице интерес за предявяване на иска с оглед на обстоятелствата по делото и доказателствата за тях. Третираните от тези актове на ВКС случаи са различни от случая по настоящето производство. По този спор преценката за допустимостта на иска не зависи от събирането и обсъждането на доказателства, тъй като ищецът е задължен за конкретизира иска си като посочи не само извършените от него в имота на ответниците строителни работи по вид, но и техния размер, тъй като той е свързан с цената на иска, а оттам и претендираната за заплащане сума. Ищецът е задължен да направи това при предявяването на иска, още преди събирането на каквито и да са доказателства във връзка със спора. В този случай допуснатата от съда техническа експертиза не е свързана с допустимостта на иска, а служи от една страна като доказателство за твърдените факти, а от друга страна като средство за проверка на останалите доказателства. Затова заключението й се обсъжда заедно с останалите доказателства при преценката на основателността на иска, а няма отношение към неговата допустимост и не може да санира нередовностите на исковата молба, изразяващи се в непосочване на стойността на всяка едно от извършените в имота на ответниците строителни работи, в каквато насока са твърденията на Ш. О. И. както в касационната му жалба, така и в изложението за допускане на касационното обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 260 054/15.03.2021 година на Окръжен съд Шумен, постановено по гр. д. № 464/2020 година, по подадената против него от Ш. О. И., касационна жалба с вх. № 261 809/23.04.2021 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 054/15.03.2021 година на Окръжен съд Шумен, постановено по гр. д. № 464/2020 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.