5 Р Е Ш Е Н И Е №103 гр. София,25.07.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Петя Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2994 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 11 / 18.02.2013г. по в.т.д. № 960/2012г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 61/ 22.06.2012г. по гр.д. № 10148/2011г. на Районен съд - Перник, за осъждане на касатора да заплати на [фирма], сумата от 15 120 лева, представляваща неплатени месечни такси за периода от месец юли до месец декември вкл. на 2011г. по договор SF/DN/033 от 01.10.2010г. за предоставяне на телекомуникационни услуги, както и неустойка за забава в размер общо на 7421,40 лева, изчислена в размер на 0.5% на ден върху всяка от забавените месечни такси от момента на изпадането в забава до датата на подаване на исковата молба – 27.12.2011г., ведно с неустойка за забава в размер на 0.5% на ден върху всяка от забавените месечни такси за периода от подаването на исковата молба – 27.12.2011г. до окончателното изплащане на сумите, и е потвърдено постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение от 27.09.2012г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че тримата членове на Съвета на директорите представляват дружеството само колективно, поради което подписаният от един от тях договор за предоставяне на телекомуникационни услуги е нищожен, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД - липса на съгласие. Жалбоподателят счита, че при колективно представителство на юридическото лице приложение не намира разпоредбата на чл.301 ТЗ. Въз основа на това, иска отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски. Ответникът по жалбата, [фирма] счита, че жалбата е неоснователна. Претендира заплащане на разноските по делото, вкл. на юрисконсултско възнаграждение. С определение № 100 / 12.02.2014г. по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по въпроса: Намира ли приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ в хипотеза на извършено правно действие от името на търговец от едно от лицата, осъществяващи колективното му представителство, а в частта за присъждане на неустойка за забава за период от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, касацията е допусната и с оглед евентуална недопустимост на акта в тази част, във връзка с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приложението на чл.124, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да потвърди уважаването на исковете, въззивният съд е счел, че подписването на договора за предоставяне на телекомуникационни услуги от един от тримата членове на Съвета на директорите, представляващи само заедно акционерното дружество, не води до нищожност на договора, поради липса на съгласие. Решаващият състав се е позовал на приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ. Въз основа на частичното изпълнение на договора и осчетоводяването от касатора на ползван данъчен кредит за доставка на услуги от ищеца, е прието, че търговецът - акционерно дружество е узнал за сключения от негово име договор и тъй като не се е противопоставил незабавно след узнаването, на основание чл.301 ТЗ, относителната недействителност на сделката е санирана и договорът е породил правно действие за страните по него. Изложени са аргументи, че на ищеца, в качеството му на правоприемник /през преобразуване/ на изправната страна по договора, се дължи заплащане на предоставените услуги за процесния период, ведно с договорената в раздел VI, т.4 от Общите условия към договора неустойка за забава в размер на 0.5% на ден, вкл. и за период след завеждането на исковата молба. По поставените правни въпроси: С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 145а / 17.11.2010г. по т.д. № 531/09г. на II ТО на ВКС/ е прието, че е недопустимо искането за присъждане на неустойка за забава в плащането на парично задължение за периода от датата на предявяване на иска до датата на окончателното му погасяване. Изведено е, че правен интерес от осъдителния иск ще е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Когато още от правното му твърдение, съдържащо се в исковата молба, е видно, че предмет на търсената с осъдителния иск защита е вземане, чиято изискуемост ще настъпи след постановяване на решението, с което се иска той да бъде уважен, а неговият размер е обусловен от бъдещото поведение на ответника, производството по него ще бъде недопустимо образувано и следва да бъде прекратено, поради наличието на процесуална пречка за развитие на исковия процес, каквато е липсата на правен интерес. Настоящият състав напълно възприема даденото разрешение по приложението на разпоредбата на чл.124, ал.2 ГПК и се присъединява към него. Относно фактическия състав и приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й е формирана по реда на чл.290 ГПК многобройна безпротиворечива практика на ВКС. Така с решение № 202 / 06.02.2012г. по т.д. № 87/ 2011г. на II ТО на ВКС е прието, че за разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката – чл.42, ал.2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ.потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт. Посочено е, че при търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. В чл.301 ТЗ законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Прието е, че ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване на сделката. По въпроса за приложението на чл. 301 ТЗ в случаите на съвместно органно представителство на акционерно дружество след допускане на касационния контрол по настоящото дело е формирана практика по чл.290 ГПК с решение № 18/ 04.04.2014г., постановено по т.д. № 24 / 2013г. на ВКС, I ТО, съгласно която правилото на чл.301 ТЗ е приложимо и в хипотеза на осъществено представителство на акционерно дружество при сключване на договор, само от единия от двамата съвместно овластени да го представляват негови представители. Изложени са съображения, че по аргумент от по-голямото основание, след като с оглед приложението на чл.301 ТЗ, лице без представителна власт може да обвърже валидно дружеството, действията по сключване на договор на единия от двамата представляващи акционерното дружество също го обвързват, съобразно правилото на чл.301 ТЗ. Посочено е, че за разлика от потвърждаването, което за да породи правно действие би изисквало изричното волеизявление и на двамата представители, при противопоставянето по чл.301 ТЗ е достатъчно единият от тях да изрази несъгласие със сделката, от което следва, че обща воля за запазване действието на сделката не може да бъде формирана. Настоящият състав се присъединява към посочената по-горе задължителна практика на ВКС относно приложението на чл.301 ТЗ. Лицата, осъществяващи съвместно органно представителство, изразяват волята на търговеца чрез наслагване на направените от тях еднакви по съдържание и насоченост волеизявления, като отсъствието на волеизявление на едно от тези лица води до липса на валидно изразена воля от името на представлявания. Следователно, действие, предприето от името на търговското дружество само от едно или част от лицата, представляващи го съвместно /колективно/, доколкото не изразява волята на представлявания и не го обвързва, е проявна форма на действие без представителна власт, като ако действието е за сключване на сделка, то води до нейната висяща недействителност. Очертаната хипотеза не обуславя особености спрямо два от елементите от фактическия състав на чл.301 ТЗ – предприето действие от името на търговеца без представителна власт и неговото узнаване. Специфика при прилагане на правилото на чл.301 ТЗ при незавършен фактически състав на съвместно представителство на търговец, както е отразено и в цитираното по-горе решение, е налице единствено относно начина, по който може да се противопостави търговецът на извършеното от негово име действие от едно или част от представляващите го заедно лица. Тя намира израз в това, че веднага след узнаването от търговеца, дори ако само едно от останалите лица, осъществяващи съвместното /колективното/ му представителство, се противопостави на извършеното от името на търговеца действие, презумпцията по чл.301 ТЗ не намира приложение, тъй като в този случай липсва „мълчаливо съгласие” на търговеца С оглед изложеното, отговорът на втория поставен въпрос е: Разпоредбата на чл.301 ТЗ е приложима и в хипотеза на извършено правно действие от името на търговец от едно или част от лицата, осъществяващи колективното /съвместното/ му представителство, като в този случай за противопоставянето по см. на чл.301 ТЗ е достатъчно наличието на волеизявление за това на едно от останалите лица, формиращи съвместното представителство на търговеца. По съществото на касационната жалба: С оглед възприетото разрешение относно приложението на чл.124, ал.2 ГПК, искът за присъждане на неустойка за забава за период от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата е недопустим, поради което постановените решения следва да бъдат обезсилени в тази част, а производството по този иск – прекратено. С останалата част, с оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос за приложението на чл.301 ТЗ в хипотеза на извършено действие от едно или част от лицата, представляващи заедно търговеца, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, съобразно чл.293, ал.1, пр. 2-ро ГПК. Договорът за предоставяне на телекомуникационни услуги от праводателя на ищеца на ответното дружество – настоящ касатор срещу заплащане на месечна такса, е подписан от името на последния от един от тримата членове на Съвета на директорите, представляващи съвместно акционерното дружество - ползвател на услугите, поради което правилно въззивният съд е приел, че действието е предприето от името на търговеца при липса на представителна власт. Законосъобразен е и направеният от решаващия състав извод, че въпреки липсата на представителна власт, сделката не е нищожна, поради липсата на съгласие, тъй като на основание чл.301 ТЗ тя обвързва акционерното дружество, ползвател на услугата, поради непротивопоставянето на някое от лицата, осъществяващи съвместното представителство на търговеца, веднага след узнаването на договора, настъпило към момента на изпълнение на задължения по него – плащане на дължими по договора месечни такси за период, предхождащ процесния. Следва да бъде споделено и застъпеното във въззивното решение становище, че доколкото не е налице прекратяване, съответно разваляне на договора, установеното от свидетелите едностранно откачане от потребителя на кабела, по който се предоставя от оператора услугата, не води до недължимост на месечните такси по договора. Предвид горното и тъй като в касационната жалба не са наведени други оплаквания, извън доводите за неприложимост на презумпцията по чл.301 ГПК при сключване на договор от името на акционерното дружество от едно от лицата, осъществяващи съвместното представителство на търговеца, въззивното решение следва да се остави в сила с изключение на недопустимия иск за присъждане на мораторна неустойка за период след завеждането на исковата молба, в която част решенията следва да бъдат обезсилени. С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 1206,24 лева – юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.1-во и чл. чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 11 / 18.02.2013г. по в.т.д. № 960/2012г. на Окръжен съд – Перник и потвърдено с него решение № 61/ 22.06.2012г. по гр.д. № 10148/2011г. на Районен съд - Перник, в частта за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма], на основание чл.92, ал.1 ЗЗД неустойка за забава в размер на 0.5% на ден върху всяка от забавените месечни такси по договор от 01.10.2010г. за предоставяне на телекомуникационни услуги за период от подаването на исковата молба – 27.12.2011г. до окончателното изплащане на сумите, като ПРЕКРАТЯВА производството по този иск, като недопустимо. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 / 18.02.2013г. по в.т.д. № 960/2012г. на Окръжен съд – Перник в останалата част. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 1206,24 лева- направени разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.