Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 05 април 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 264/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения С. Р. А. за възобновяване на производството по ВНОХД № 290/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч и отмяна на постановеното по него решение № 108/19.10. 2012 г. В искането за възобновяване се изтъркват доводи за допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, което е основание за възобновяване съгласно чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се, че в хода на досъдебното производство и в съдебното са допуснати процесуални нарушения, изразили се в не предявяване на веществените доказателства. Счита се още, че подсъдимият А. не би могъл да осъществи състава на престъплението, тъй като е нямал възможност да се разпореди с инкриминираните вещи. Нарушението на материалния закон се поддържа и с доводи, че разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК предвижда по-тежка квалификация само в хипотезите на чл. 194, ал.1 от НК, но не и за деяние по чл. 194, ал.3 от НК. В съдебното заседание осъденият А. не се явява, редовно призован. Призовката е върната с отбелязване, че не желае да вземе участие в касационното производство. Искането за възобновяване се поддържа от процесуален представител по съображенията, изложени в него. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С първоинстанционната присъда № 39/07.06.2012 г., постановена по НОХД № 1741/2011 г. от Районен съд – гр. Ловеч, подсъдимият С. Р. А. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 29, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК и на основание чл. 58, б. „а” във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода. С въззивното решение, постановено по жалба на А., присъдата е изменена като наказанието е намалено на една година лишаване от свобода. Поради липса на процесуална възможност, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение като искането за възобновяване се явява подадено в срок. Разгледано по същество същото е неоснователно. Не са нарушени процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствените източници. Правните изводи на въззивния съд са основани на законосъобразна интерпретация на фактическите констатации за деянието и авторството на подсъдимия, изведени от събраните и проверени по реда на НПК доказателствени средства. Въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие. По искане на защитата са разпитани две лица, но изводимите от показанията им данни не са довели до промяна на утвърдените фактически констатации. Безспорно е, че поначало инкриминираните вещи, като предмет на престъплението, са веществени доказателства по смисъла на чл. 109 от НПК. По конкретното дело е очевидно, че същите не са приложени в хода на досъдебното производство. Това обаче е без значение за съществения изход на делото, защото безспорно е установено (виж показанията на свидетелите, а и обясненията на подсъдимия) както вида на вещите, тяхното предназначение и брой, така и идентичността им с тези, които са монтирани върху парапета на стълбището в административната сграда. Неоснователно в тази връзка, се поддържа нарушение на правото на защита, поради невъзможност да се поставят въпроси на вещото лице, изготвило оценителната експертиза. Подобна процесуална активност от страна на защитата и/или подсъдимия не е проявена в съдебното заседание, проведено на 14.03.2012 г. Това е и обяснимо, защото при разпита вещото лице изрично е потвърдило, че експертната оценка е въз основа на писмените доказателства, както и запознаването му с идентични шини, част от парапета където са били поставени и отнетите такива. Неубедителен е опитът обвинението да бъде оспорено заради не предявяване на инкриминираните шини както в досъдебното производство, така и в съдебното по реда на чл. 284 от НПК. На предявяване по този ред подлежат само намиращите се по делото веществени доказателства, но не и тези, които не са приложени – било защото са върнати (виж, изявленията на представителя на търговското дружество) и/или са налице някои от условията на чл. 110, ал.4 от НПК. Тезата за умишлено компрометиране на подсъдимия от свидетеля Д. не е намерила подкрепа в доказателствата по делото, включително и в данните, изнесени от поисканите от защитата свидетели. Не може да бъде споделено и твърдението, че след като подсъдимият не е могъл обективно да се разпореди с вещите (търпял е наказание лишаване от свобода), то липсва изискуемото се от закона „присвоително намерение”. Установените факти по делото - за мястото, от където са отнети вещите, за начина, по който са укрити (под работната престилка на подсъдимия, свързани с проводник), очевидно не очертава намерение да ги предаде на охраната, така както се твърди в искането за възобновяване. Не е допуснато нарушение на закона. Наистина квалифицирания състав на чл. 196, ал.1, т. 1 от НК препраща към чл. 194, ал.1, но не и към маловажния случай на кражба по чл. 194, ал.3 от НК. В искането за възобновяване обаче се пропуска, че предходните инстанции са отказали приложението на чл. 194, ал.3 от НК, поради което и неясно защо така се поставя въпросът за правната квалификация. Независимо от неяснотата на оспорването, все пак Върховният касационен съд намира, че отказът за преквалификация на извършеното от А. по чл. 194, ал.3 от НК е законосъобразен. Предходните инстанции са съобразили всички факти, имащи отношение към разрешаването на този въпрос и правилно са заключили, че независимо от ниската стойност на предмета на престъпното посегателство, негативните данни за личността на подсъдимия, както и фактът, че опитът за кражба е извършен по време, когато същият изтърпява наказание лишаване не позволява прилагането на чл. 194, ал.3 от НК. За пълнота, макар в искането да не присъстват възражения в тази насока, трябва да се добави следното : В досието на досъдебното производство е отбелязано наличието на справка съдимост за подсъдимия А. (виж, опис към делото, съответно нарушената поредност при номерацията на съдържимото в него), но същата към момента на касационното производство липсва. Данните за съдимостта на подсъдимия са обсъждани от решаващите инстанции в контекста на приетата правна квалификация. С оглед горната констатация ВКС извърши и служебна справка относно тези данни (виж, л. 19 и сл. от к. д.), установяваща присъствието на коментираните от съда осъждания на подсъдимия. Наложеното наказание не е явно несправедливо. Въззивният съд е извършил корекция на присъдата в частта относно наказанието, предвид приложената разпоредба на чл. 58, б. „а” във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, като е намалил същото до размера на една година лишаване от свобода. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Р. А. за възобновяване на производството по ВНОХД № 290/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч и отмяна на постановеното по него решение № 108/19.10. 2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.