О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 152   София, 12.03.2009 г.               Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА     при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 496/2008 г.   Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Т” А. гр. С., чрез процесуалния му представител юрк. Албена Благова, срещу определение № 551 от 02.06.2008 г. на Софийски градски съд, Б - 1, постановено по ч. гр. д. № 2 152/2008 г., с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството с вх. № 22 154/29.04.2008 г. против разпореждане от 10.04.2008 г. на Районен съд гр. С., 26 състав по гр. д. № 10 157/2008 г., с което съдът е отхвърлил заявлението на „Т” А. гр. С. за издаване на заповед да изпълнение против Г. Н. Д. от гр. С.. Частният жалбоподател е изложил доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон. Същият счита, че нормата на чл. 410, ал. 2 от ГПК препраща към чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК и подаденото от него заявление отговаря на изискванията, съдържащи се в посочените разпоредби. Съдилищата не са взели предвид посоченото в т. 12 от заявлението обстоятелство, от което произтича вземането, а именно, че длъжникът е ползвал доставяната от „Т” А. гр. С. топлинна енергия за периода от месец 02.2005 г. – м. 04.2007 г. и не е погасил задължението си за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „З”, бл.16, вх. Г, ап. 70, посочен в т. 5 от заявлението. Жалбоподателят счита, че СРС е следвало да даде указания за отстраняването на нередовностите на заявлението, в случай, че такива са констатирани и иска обжалваното определение да бъде отменено, ведно с произтичащите от това правни последици, а именно – да се издаде исканата заповед за изпълнение. В приложеното по делото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят са развити доводи за наличието на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Ответникът по частната касационна жалба Г. Н. Д. от гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното разпореждане, както и че обжалваемия интерес пред въззивна инстанция е над 1 000 лв., намира, че касационната жалба е подадена в срок и е редовна. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване, обаче е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 ГПК. Частният жалбоподател не е посочил кой е съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл. От данните по делото е видно, че същественият правен въпрос е свързан с редовността на заявлението и отговаря ли последното на изискванията на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Този въпрос е съществен по смисъла на чл.280, ал. 1 от ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Към частната жалба са приложени доказателства /заповеди за изпълнение, издадени по заявления със съдържание, сходно с настоящето заявление/, удостоверяващи, че посочения въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и тъй като същият е предмет на нова нормативна регламентация, по която липсва съдебна практика, касационното обжалване на въззивното определение е допустимо. Разгледана по същество, частната касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Неправилно с обжалваното определение е прието, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение, макар че съдържа имота, за който е потребена топлинната енергия, не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 – не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. Действително „Т” А. гр. С. не е посочила, че имота на длъжника се намира в гр. С., но този пропуск е отстранен с частната касационна жалба, в която същият е конкретизиран допълнително. С посочването на имота, за който е потребена енергията и на обстоятелствата по т. 9 и т. 12 на искането, е индивидуализирано вземането, за което се иска заповед за изпълнение – парично вземане за цената на топлинна енергия, ползвана от абоната за посочения жилищен обект и период, както и паричното вземане за обезщетение за забавено плащане. По така изложените обстоятелства, на които се основава искането, следва да се издаде заповед за изпълнение. Предвид изложеното неправилно въззивният съд не е уважил частната жалба срещу разпореждането на СРС, с което е отказано издаването на исканата заповед за изпълнение. Същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят и направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 103,63 лв., както и юрисконсултско възнаграждение общо 100 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определение № 551 от 02.06.2008 г. на Софийски градски съд, Б-1, постановено по ч. гр. д. № 2 152/2008 г. както и разпореждане от 10.04.2008 г. на Районен съд гр. С.,26 състав по гр. д. № 10 157/2008 г., с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и вместо това разпорежда: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за заплащане от Г. Н. Д. от гр. С., ж.к.”З”, бл. 16, вх. 4, ап. 70 на „Т” А. гр. С., ул. „Я” № 2* на сумата 3 015,32 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ж.к.”З”, бл. 16, вх. 4, ап. 70 през периода м. 02.2005 г. до м. 04.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2008 г. до окончателното й изплащане, сумата от 666,37 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода 01.04.2005 г. до 08.02.2008 г., както и направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 103,63 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: