4 Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 23 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 3140 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по жалба на повереника на частния тъжител и граждански ищец А. Я. М. против протоколно определение от 07.12.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по ВНЧХД № 1195/2011 г. С него е била отменена присъда № 97/02.12.2010 г. на РС - Елхово (с която подсъдимият П. Н. П. е бил оправдан за престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147 от НК и е бил отхвърлен предявения срещу него граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.), като производството е било прекратено както в наказателната (поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване), така и в гражданската му част. Със същото определение частният тъжител и граждански ищец М. е бил осъден да заплати на П. П. 600 лв. разноски по делото. В касационната жалба са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че с прекратяване на производството, вкл. в гражданската му част, което неправилно е извършено с определение, вместо с решение съгласно чл. 334, т. 4 от НПК, са нарушени процесуалните права на тъжителя. При своевременно предявен и приет за разглеждане граждански иск, давността по която не е изтекла (в различие от тази, касаеща наказателното производство), съдът е дължал произнасяне по него съобразно чл. 317, вр. чл. 307 от НПК без да препраща към разрешаването му от гражданския съд. Определението се оспорва и в частта относно присъдените в полза на подсъдимия разноски, което се отчита за незаконосъобразно. Претендира се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на Старозагорския окръжен съд за произнасяне по гражданския иск и дължимите разноски. В с. з. пред ВКС частният тъжител и граждански ищец, както и повереника му, а също и подсъдимият и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от ВКП намира определението за законосъобразно, поради което и предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна. От материалите по делото е видно, че въззивното производство по ВНЧХД № 1195/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е било образувано по жалба (вж. ВНЧХД № 252/2011 г. на Ямболския окръжен съд) на повереника на частния тъжител и граждански ищец А.Я. М. срещу присъда № 97/02.12.2010 г. на РС – Елхово, с която подсъдимият П. Н. П. е бил оправдан за престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147 от НК и е бил отхвърлен предявения срещу него граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. В с. з. на 07.12.2011 г. въззивният съд служебно е констатирал, че е изтекла абсолютната погасителна давност от 3 години за наказателно преследване с оглед обвинението по тъжбата и след като е приел становището на подсъдимия по реда на чл. 289 ал. 2 от НПК, че желае производството да се прекрати, е постановил обжалваното определение. С него е отменил изцяло първоинстанционната присъда на РС – Елхово и е прекратил производството, както в наказателната, така и в гражданската му част, както и е осъдил частния тъжител и граждански ищец да заплати на подсъдимия направените от него съдебни разноски. Постановеното определение е процесуално незаконосъобразно. Допуснати са съществени нарушения по чл. 344, т. 4 от НПК, както и по чл. 317, вр. чл. 307 от НПК. Преди всичко, когато въззивната инстанция констатира, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност (в случая абсолютната по чл. 81 ал. 3, вр. чл. 80 ал. 1, т. 5, вр. чл. 2 ал. 2 от НК) и затова са налице условията на чл. 24 ал. 1, т. 3 от НПК, то съобразно чл. 334, т. 4, пр. 1 от НПК следва да отмени присъдата и прекрати наказателното производство, което се извършва с РЕШЕНИЕ, А НЕ С ОПРЕДЕЛЕНИЕ. По аргумент от чл. 32 ал. 1 от НПК и разумно тълкуване на правомощията на въззивната инстанция по чл. 344 от НПК това следва от естеството на първоинстанционния съдебен акт (присъда), с който по същество е разрешена наказателната съдба на подсъдимото лице във връзка с повдигнатото му с тъжбата обвинение и предмета на въззивното производство (по жалба на частния тъжител и граждански ищец), в рамките на което са констатирани предпоставките за прекратяване поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване и са предвидени съответните процесуални действия, които е нужно да бъдат предприети. Извън това процесуално нарушение, което е достатъчно основание за цялостна отмяна на обжалваното определение, въззивният съд незаконосъобразно е прекратил производството в гражданската му част след като е констатирал основания за прекратяване в наказателната поради изтичане на абсолютната давност. Съгласно чл. 317, вр. чл. 307 от НПК въззивната инстанция, дори и в този случай дължи произнасяне по гражданския иск. Неправилно е изразеното в определението становище, че прекратяването на наказателното производство е лишило съда от възможност да решава други въпроси, очевидно и тези с гражданския иск, който е можело да бъде предявен пред гражданския съд. След като гражданският иск (чието основание е деянието, предмет на обвинението, което в хода на процеса може да се окаже, че не е престъпно, виновно или не се наказва Вж. Постановление № 9/25.12.1961 г., изм. с Постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС, т. 1.), е бил своевременно предявен и приет за разглеждане в рамките на наказателното производство, като давността по него не е изтекла, въззивният съд е длъжен да се произнесе по него, а не да препраща за разрешаването му от гражданския съд. Прилагането на този подход по настоящото дело е довело до съществено ограничаване на процесуалното право на гражданския ищец на достъп до съд, който своевременно и по окончателен начин да разреши гражданската му претенция Вж. решение на ЕСъдПЧ от 22.01.2009 г. по делото Д. срещу България.. Поради това ВКС намира, че са налице условията по чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК за цялостна отмяна на постановеното определение, вкл. относно присъдените разноски и връщане на делото за ново разглеждане на Старозагорския окръжен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе не само по въпроса за давността и прекратяването на наказателната отговорност, но и по основателността на предявения по делото гражданския иск, респ. и за разноските в зависимост от изхода на делото, което да направи с решение, а не с определение. С оглед изложеното и на основание чл. чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА протоколно определение от 07.12.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по ВНЧХД № 1195/2011 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: