Р Е Ш Е Н И Е № 443 София, 21.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА ГЕРГАНА НИКОВА при секретар Ани Давидова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 5934/2013 година. Производството е по чл.303 ал.1 т.1 ГПК . Образувано е по молба на М. М. Н. за отмяна на влязлото в сила решение от 23.08.2011 год. постановено по гр. дело № 17801/2010 год. на Софийски районен съд,с което е признато за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК във вр.чл.415,ал.1 ГПК,че молителят дължи на [фирма] сумата 2 641,82 лв.,представляваща стойност на топлинна енергия за периода от м.12.2006 год.- м.04.2008 год. и обезщетение за забава върху главницата в размер на 304,47 лв. за периода 1.02.2007 год.-02.12.2008 год.,за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Отхвърлен е предявения от молителя иск против [фирма] с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено,че между страните не съществува договорно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за топлоснабдявания имот.Представя допълнителна съдебно техническа експертиза за топлоснабдявания имот,изготвена по гр.д.№ 23544/12 год. по описа на СРС,33 с-в,за съдебно заседание на 12.04.2013 год.Поддържа,че представеното доказателство е ново обстоятелство и от съществено значение за спора между страните,тъй като не е включено във фактическия състав,върху който се основава решението,поради не уважаването на своевременно направените от него доказателствени искания. Моли се за отмяна на атакуваното решение. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] и третото лице помагач [фирма] не взимат становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е прието за установено по отрицателния установителен иск,че между страните е сключен договор за доставка на топлоенергия, валиден през исковия период; ответникът – сега молител е имал качеството на потребител на топлоенергия съгласно пар.1, т.13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./, чл.106а ,ал.4 ЗЕЕЕ /отм./ и пар.1 , т.42 ДР на ЗЕ; по силата на чл.150 ЗЕ, респективно чл.106а ЗЕЕЕ/отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител; ответникът не е възразил срещу общите условия, поради което е обвързан от облигационно правоотношение с ищеца; доводът за липса на тълкуване на чл.149 и чл.149б ЗЕ е направен едва пред въззивния съд и той не е обсъждан, но за пълнота е посочено, че договорът за общи условия е регламентиран в чл.16 ЗЗД, конкретизиран е в специалния ЗЕ и в общите условия.Двете разпоредби не предвиждат сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажба на топлинна енергия, качеството „потребител” е равнозначно на купувач.По иска с правно основание чл.422 ГПК е прието, че няма данни през исковия период ответникът да е преустановил ползването на топлоенергия.От техническата експертиза се установява, че начислените суми за нея са съгласно действащата нормативна уредба /чл.139 ал.1, чл.142 ал.2 и ал.3, чл.153 ал.2 ЗЕ чл.106а и чл.108 ЗЕЕЕ /отм./, чл.31 ал.1 и чл.35 ал.2 от Наредба за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинната енергия от 2004г., Общите условия от 2002г., от 2005г. и от 2008г./. В случая молителят претендира отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства ,които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора,т.е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай представеното писмено доказателство няма тези характеристики. По смисъла на закона, новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото. Представената допълнителна съдебно техническа експертиза за топлоснабдявания имот няма характер на писмено доказателство по смисъла на ГПК – раздел ІV, тъй като не съдържа юридически или доказателствени факти от значение за спора.Тя материализира обстоятелства, възникнали едновременно с нейното издаване и не би могла да послужи като източник на доказателствени изводи в производство по друго дело.Поради това тя не доказва ново по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК обстоятелство,релевантно за правилното решаване на спора. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. Н. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 23.08.2011 год. постановено по гр. дело № 17801/2010 год. на Софийски районен съд,29 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: