Р Е Ш Е Н И Е № 60192 гр. София, 06.01.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Бисер Троянов при секретаря …… Ил. Рангелова ……………………………………… в присъствието на прокурора … Долапчиев …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 991 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба, чрез повереника, на частните обвинители – М. Н. А., М. Н. Й., действаща със съгласието на Н. Х. Р., на Н. Н. Й., на Н. Н. Й., действащ със съгласието на Н. Р. М., на С. Й. А. и на Ю. А. А. срещу решение № 70 от 24.08.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 230/2021 г. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила; мотивите показват вътрешно убеждение за необходимост от по-дълъг изпитателен срок и в диспозитива на решението е било постановено неговото увеличение от три на пет години; на практика обаче съдът е потвърдил присъдата, с която изпълнението на наказанието е било отложено за петгодишен изпитателен срок; наложеното наказание на подсъдимия е явно несправедливо и не може да постигне целите по чл. 36 НК, тъй като съдът е надценил съпричиняването на пострадалия А. и не е отчел в достатъчна степен вредоносния резултат. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, като се дадат и указания за увеличаване на наказанието. В съдебно заседание повереникът на жалбоподателите (адв. К.) поддържа жалбата, акцентирайки на явната несправедливост на наказанието. Повереникът (адв. В.) счита жалбата на основателна. Защитникът (адв. Ж.) настоява, че по делото не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна поради невъзможност да се установи действителната воля на съда, с което са били нарушени процесуалните права на частните обвинители. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 11 от 27.04.2021 г. на Разградския окръжен съд по н. о. х. д. № 39/2021 г. подсъдимият Г. К. М. е признат за виновен в това, на 8.10.2020 г. по пътя Разград-Русе, км 60+230, при управление на моторно превозно средство – т.а. „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] и прекачено към него полуремарке, да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Н. Й. А. и Н. Е. Н., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Оправдан е по ал. 4 на чл. 343 НК. Разградският окръжен съд се е разпоредил с веществено доказателство и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 70 от 24.08.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 230/2021 г. присъдата е изменена, като подсъдимият Г. К. М. е оправдан за нарушение по чл. 16, ал. 1 ЗДП и размерът на изпитателния му срок по чл. 66, ал. 1 НК е увеличен от три на пет години. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Съдържанието на въззивното решение не оправдава довода на жалбоподателите за неясно вътрешно убеждение на съда относно наказанието. Изложени са достатъчно подробни съображения, които не оставят никакво съмнение за извода на въззивния съд, че изпитателният срок следва да бъде с максималната продължителност от пет години, предвидена в чл. 66, ал. 1 НК. Изолираната формулировка в мотивите, че „жалбата е частично основателна” и постановеното в диспозитива за увеличение на срока, напълно съвпадащ с определения от първоинстанционния съд, представлява нарушение, което не е довело до ограничаване на процесуалните права на частните обвинители. На практика Варненският апелативен съд е преповторил постановеното с присъдата, срещу която те ефективно и пълноценно са упражнили правото си на защита, в т.ч. на обжалване. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено и от Върховния касационен съд чрез отмяна в тази част на въззивното решение. Липсва и явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Индивидуализирано при условията на чл. 54 НК на четири години и шест месеца в рамките на диференцираната процедура по гл. 27 НПК, наказанието съответства на тежестта на конкретно извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и останалите релевантни при решаването на този въпрос и доказани по делото обстоятелства. Адекватно е било отчетено и допуснатото нарушение от страна на пострадалия А. в причинна връзка с настъпилия резултат, тъй като при изпълнение на задължението си да управлява лекия автомобил с максимална скорост до 70км/ч той е могъл да предотврати пътнотранспортното произшествие чрез своевременно предприемане на регламентираните мерки за безопасност. Пострадалият А. обаче се е движил с превишена скорост и с поведението си е допринесъл за настъпване на общественоопасните последици. Посоченото обстоятелство безусловно има качеството да смекчи отговорността на подсъдимия и неговата относителна тежест законосъобразно не е била пренебрегната. Затова, наред с останалите смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало като показател за изолираната проява в житейския път на подсъдимия, изказаното съжаление, което обективира критична преоценка на извършеното, положителната информация в личностен и професионален план за дееца, съпричиняващото поведение на пострадалия А. представлява един от онези обективни и субективни фактори, които оказват влияние при избора на справедливо наказание. Въззивният съд не е игнорирал и специфичните особености на допуснатото от подсъдимия нарушение на въведеното ограничение за скоростта със забранителния знак при осъществяване на движение в участъка от пътя. Приел е за фактически установено, че при управлението на товарния автомобил по мокър и хлъзгав път със скорост над разрешената е настъпило занасяне на прикаченото полуремарке, което от своя страна е обусловило реакцията на подсъдимия с предприетото аварийно спиране „за овладяване на управлението” (т.е. за възстановяване на вече нарушения поради високата скорост контрол върху автомобила в конкретната пътна ситуация, какъвто водачът е длъжен да упражнява постоянно, през цялото време, докато управлява моторно превозно средство). Причиняването на смъртта на повече от едно лице е признак, който е определящ за квалификацията на деянието по съответния текст от НК (т. 4, б. „е”, ППВС № 1/83 г.). Следователно, обстоятелството е взето от закона предвид при определяне на съответното престъпление, поради което не следва да бъде отчитано и като отегчаващо отговорността на подсъдимия (чл. 56 НК). Данните, които характеризират личността на подсъдимия М., проявена и чрез конкретно извършеното престъпление, позволяват да се подкрепи и извода на Варненския апелативен съд, че в случая липсва стриктна необходимост от ефективно лишаване от свобода, тъй като поправянето на дееца и останалите цели по чл. 36 НК могат в достатъчна степен да бъдат постигнати и с отложеното изпълнение на наказанието лишаване от свобода за максимално продължителния срок от пет години съгласно чл. 66, ал. 1 НК. Ето защо Върховният касационен съд не намира белези на явна несправедливост на наказанието, за да уважи наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Решението на Варненския апелативен съд следва да бъде коригирано единствено в частта от диспозитива, с който е била изменена присъдата и увеличен изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 НК на пет години, при положение че изпълнението на наложеното наказание от три години след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК е било отложено именно за този срок от първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 70 от 24.08.2021 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 230/2021 г. в частта, с която е изменена присъда № 11 от 27.04.2021 г. на Разградския окръжен съд по н. о. х. д. № 39/2021 г. и изпитателният срок на подсъдимия Г. К. М. по чл. 66, ал. 1 НК е увеличен, като отменя въззивното решение в тази му част. Оставя в сила решението на Варненския апелативен съд в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: