4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 15 С., 07,01,2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 503 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 – във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5002 от 18.V.2012 г. на С. Г. С. от С., подадена против определение № 994 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 4 май 2012 г., постановено по ч.гр. дело № 1554/2012 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на СГС, ГК, с-в І-15 от 9.ІІ.2012 г. по гр. д. № 11672/2010 г. за връщане на нейна въззивна жалба с вх. № 115885/16.ХІІ.2011 г. срещу постановеното по това дело решение от 22.ХІ.2011 г. по положителен установителен иск на [фирма]-С. за съществуването на нейно вземане в размер на 172 527.31 лв. Оплакванията на частната касаторка С. са както за нищожност и недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно определение – предвид постановяването му при допуснати от „незаконния състав” на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила: отменителни основания по чл. 281, т.т. 1-3 ГПК. С оглед това тя претендира за прогласяване на нищожността му, респ. за неговото обезсилване или касиране. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 към жалбата си частната касаторка обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по три процесуално- и материалноправни въпроса, които били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1/ Дали молба за възстановяване на пропуснат срок „следва да се разгледа както е заявена, след като е подадена след изтичане на дадения от съда срок”; 2/ Дали разглеждането й следва да стане в открито съдебно заседание; 3/ Възможно ли е съдът мълчаливо да продължава срокове за отстраняване на нередовности в жалба, вкл. и след тяхното изтичане. В тази връзка частната касаторка се позовава на Р. № 556/17.ХІІ.1998 г. на 5-чл. с-в на ГК на ВКС по гр. дело № 382/98 г.; Р. № 108/22.ІІ.2002 г. на ІV-то г.о. на ВКС по ч.гр.д. № 58/02 г. и Опр. № 388/6.ХІ.2001 г. на 5-чл. с-в от ГК на ВКС по гр. д. № 284/2001 г. Ответната по касация [фирма] – С. не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за нищожност, недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на С. Г. С. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Не е налице вероятност атакуваното въззивно определение да е нищожен съдебен акт, като издадено от незаконен съдебен състав. Напротив, то е било постановено от тричленен състав на САС с председател съдия И. А. и членове Л. Ц. и Л. А., а видно от разпечатка от интернет-страницата на същото съдебно учреждение (http://acs.court-bg.org/index.php?im=36) всички те са титулярни съдии от списъчния състав на този въззивен съд, което представлява общоизвестно обстоятелство. Не се констатира и вероятност атакуваният от С. акт на въззивната инстанция да е процесуално недопустимо определение, тъй като споделеното от САС съображение на първостепенния съд, че продължаването на срок за отстраняване на констатирани недостатъци във въззивна жалба можело да стане и мълчаливо, евентуално обективира нарушаване на разпоредба от процесуалния закон, т.е. относимо е към правилността на обжалваното въззивно определение. От значение за точното прилагане на закона /чл. 62, ал. 3 ГПК/, както и за развитието на правото обаче, е релевираният от частната касаторка процесуалноправен въпрос досежно възможността извършващият проверката по чл. 262, ал. 1 ГПК първоинстанционен съд „мълчаливо да продължава срок за отстраняване на нередовности”, констатирани във въззивна жалба. Ето защо разглеждането на частната й касационна жалба по същество ще следва да бъде допуснато. Разгледана по същество тази частна касационна жалба е основателна. В процесния случай при потвърждаване на първоинстанционното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, от една страна, САС е могъл да констатира, че „без указание на съда” на въззивницата /настояща частна касаторка/ е било връчено на датата 6.ІІ.2012 г. съобщение за разпореждането му от 25.І.2012 г., чиито предмет е било удовлетворяване на искането й за продължаване на първоначално дадения й срок по чл. 262, ал. 1 ГПК за внасяне на държавна такса по въззивната й жалба, докато – от друга, същият въззивен съд е приел, че на 7.ІІ.2012 г. С. е поискала възстановяване на пропуснатия срок по чл. 262, ал. 1 ГПК: поради невъзможността й да разбере бил ли е той веднъж продължен, но след като точно предишния ден тя е могла да узнае, че това нейно искане е било уважено. Но установеното по сигурен начин узнаване, че е бил продължен срока за внасяне на определената държавна такса по с/ка на САС, считано в случая от датата 6.ІІ.2012 г., налага извод на плоскостта на чл. 62, ал. 3 ГПК, че внасянето на тази държавна такса не би следвало да се счита просрочено, ако съответният платежен документ би бил представен в канцеларията на първостепенния съд най-късно до 13.ІІ.2012 г. Ирелевантно в този смисъл е обстоятелството, че изготвянето и изпращането на съобщението, което настоящата частна касаторка е получила на 6.ІІ.2012 г., било станало „без указание на съда” /СГС/, поради което предприетото на 9.ІІ.2012 г. от последния връщане на въззивната й жалба се явява незаконосъобразно. Като е потвърдил това първоинстанционно разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК съставът на САС е постановил неправилно определение, което ще следва да бъде касирано. Ако възможността за възстановяване на пропуснат срок /бил той установен от закона или даден от съда/ се свързва с утежнено доказване, че това е станало вследствие на „особени, непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее”, то за продължаването на законни или дадени от съда срокове - с изключение на фаталните, се изисква единствено изтъкването на уважителна причина, но преди въпросният срок да е изтекъл. В заключение, до мълчаливо продължаване на срок, който съдът вече веднъж е продължил, може да се стигне вследствие на предприето поради опущение съобщаване на факта на първото негово продължаване, като е достатъчно процесуалното действие на страната да е в пределите на определения от съда срок - независимо, че следва по време установен в закон срок. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 994 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 4.V.2012 г. по ч. гр. дело № 1554/2012 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно разпореждане от 9.ІІ.2012 г. на Софийския градски съд, ГК, с-в І-15, постановено по реда на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК по гр. дело № 11672/2010 г. В Р Ъ Щ А делото на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия по надлежно администриране в пр-во по чл. 263 ГПК на подадената от С. Г. С. от С. въззивна жалба с вх. № 115885/16.ХІІ.2011 г. срещу решението му от 26.ХІ.2011 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2