Р Е Ш Е Н И Е № 60148 гр. София, 16 декември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през 2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 672 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. К., депозирана чрез защитника му – адв. А. А. срещу решение на състав на Варненския апелативен съд от 16.04.2021 г. по ВНОХД № 410/2020 г. Жалбата е основана на несъгласието на подсъдимия с размера на всяко от кумулативно наложените му наказания – лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Твърди се, че при индивидуализацията на всяко от тези наказания не са качествено преценени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Според касатора съдилищата от предходните инстанции са взели предвид обстоятелствата, способни да смекчат отговорността му, като каквито посочва липсата на предходни осъждания, оказано съдействие за установяване на истината по казуса, трудовата си ангажираност и приноса на самия пострадал за възникването на автозлополуката. Настоява се, че в недостатъчна степен е отчетена тежестта на факта, че загиналия при произшествието М. К. е бил неправоспособен водач на моторно превозно средство, че непосредствено преди удара е управлявал мотоциклета си с неразрешена скорост, както и това, че при конкретните обстоятелства е имал възможност от достатъчно разстояние да възприеме навлизащия в кръстовището автомобил на подсъдимия и да реагира ефикасно за предотвратяване на удара. Според касатора наказанията в определения от първостепенния съд и потвърден от въззивната инстанция размер са явно несправедливи, като не съответстват на ниската степен на личната негова обществена опасност. В полза на тази теза изтъква факта, че работи като водач на таксиметров автомобил и лишаването му от право да управлява МПС за период от четири години би отнело средствата за издръжка на него и на семейството му. С тези аргументи е поискал изменяване на въззивния акт и намаляване на срока на лишаването от свобода, изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на това наказание, както и срока на лишаването от правоуправление. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, изложените в нея съображения и направеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на жалбата, като счита, че с изложените в нея аргументи вече се е занимал въззивния съд, обсъдил ги е и им е дал обоснован и правилен отговор. Всяко от наложените наказания счита, че е справедливо отмерено и не изисква корекция. Повереникът на частните обвинители М. К., Д. К., С. К. и Г. К. счита, че наказанията са индивидуализирани при справедливо отчитане както на смекчаващите, така и на отгечаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като подчертава, че подсъдимият не е изразил съжаление за извършеното деяние. Отправя искане за заплащане на направените от частните обвинители разноски в касационното производство. Частните обвинители К., редовно призовани за съдебното заседание, не вземат лично участие в него. Подсъдимият К., уведомен за датата и часа на съдебното заседание, също не взема лично участие в него. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 260013 от 12.10.2020 г., постановена по НОХД № 641/2020 г. състав на Варненския окръжен съд е признал подсъдимия К. К. К. за виновен в това, че на 14.10.2019 г. в [населено място], при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „марка“, модел „модел“, с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение, а именно чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл. 46, ал. 2, изр. 2 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Д. К., поради което и на осн. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. На осн. чл. 343г НК съдът е постановил лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето на делото разноски е възложено в тежест на подсъдимия. Извършено е разпореждане с веществените доказателства. С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение и след упражнен по иницитива на подсъдимия инстанционен контрол, присъдата е потвърдена изцяло. Жалбата срещу това решение е неоснователна. Преценено в аспектите на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е съответно, както на тежестта на извършеното престъпление, така и на личността на К. и затова е справедливо, както по същество е преценил и въззивния съд, произнасяйки се по аналогични възражения в рамките на осъществения от него инстанционен контрол. Срокът на това наказание е отмерен към минималния възможен и съобразно с предписанията на чл. 54 НК. В тази връзка въззивният съд правилно се е съгласил със съображенията на съда от първа инстанция за наличие на смекчаващи отговорността на К. обстоятелства, като каквито са идентифицирани в присъдата липсата на предходни негови осъждания, трудовата му ангажираност и допуснато от страна на самия пострадал съпричиняване на резултата. Неправилно обаче към тази категория обстоятелства първоинстанционният съд е отнесъл лаконично поднесена констатацията си за оказано от подсъдимия в досъдебната фаза съдействие за разкриване на истината, като тази констатация въззивната инстанция безкритично е одобрила. Всъщност в процеса на разследването в досъдебното производство подсъдимият, след привличането му като обвиняем се е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението. Поради това за съдействие при изясняване на фактологията, оказано от него в досъдебната фаза чрез механизма на устно представяне на информация за злополуката (или по друг начин) не е възможно да се говори и още по-малко е възможно чрез такъв аргумент подсъдимият да черпи права в насока за облекчаване на наказателноправното свое положение, както се настоява с жалбата. Практически ползван е от съдилищата и впоследствие е преповторен и от касатора несъстоятелен аргумент, изведен без да е извършена действителна и съдържателна преценка за качествената негова адекватност. Ориентирана към постигане на индивидуална целесъобразност, жалбата игнорира установени по делото и значими за отмерването на приложимите наказания обстоятелства, каквито са тези, определящи подсъдимия като водач на моторно превозно средство и наред с това прокарва рязка граница между личността му и извършеното от него деяние. Този подход отклонява определянето на санкциите от обективната справедливост, към която насочва изискването на чл. 35, ал. 3 НК за съответствие между престъплението и наказанието. Поради това въззивният съд (както и съда от първа инстанция) не търпи упрек за това, че не го е възприел и приложил по делото. Видът и размерът на наказанието всякога трябва да са определени в съответствие с всички данни за личността на дееца – както тези, които я характеризират положително, така и неблагоприятните. Наказанието има прогнозен характер и поради това при отмерването му няма как да не бъде обмислена цялата събрана по делото информация относно всички аспекти на личността на подсъдимия, в т.ч. и предшестващото негово поведение в обществото. Това е предпоставка за точност на преценката за потенциалната негова поправимост. В случая е несъмнен фактът на системно допусканите от подсъдимия нарушения на правилата за движение в дейността му като водач на моторно превозно средство, като в последните пет години преди деянието те са шест и всички са с пряко отношение към безопасността на движението. Оценката на този факт е еднозначна. Той показва отсъствие на устойчива дисциплина в поведението му на пътя като водач на моторно превозно средство с перспектива за тежък резултат, какъвто е настъпилият на 14.10.2019 г. при инкриминираното деяние Правилно при индивидуализацията на наказанията съдилищата от предходните инстанции, в т.ч. и въззивния съд, са взели предвид тежестта на самото деяние. Макар и непредпазливо, то е реализирано при допуснато особено сериозно и рисково нарушение на правилата за движение, каквото е нарушението на правилата относно предимството. Що се касае до приноса на самия пострадал за настъпване на злополуката, той е наличен и правилно е преценен от съдилищата като обективно за подсъдимия обстоятелство, което справедливо и съобразно с действителната му тежест е отчетено при преценката на степента на вината на подсъдимия, съответно при определянето на приложимото наказание, свързано с лишаване от свобода. Заложената във всяко наказание прогноза не може да бъде точна, ако не отчита и особеностите на актуалната обществена действителност. Поради това с основание и в съгласие с указанията, дадени с ППВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г. въззивният съд се е позовал и на ръста и динамиката на престъпленията по транспорта в съвременните условия, включително и тези с тежки последици, преценявайки, че оспорените пред него наказания не следва да бъдат коригирани от него чрез намаляване на сроковете им. Комплексът от посочените обстоятелства е качествено обмислен от контролирания съд при определянето на срока на приложимото лишаване от свобода. Обективните характеристики на деянието, персоналният принос на подсъдимия и на пострадалия за реализирането му, както и данните за личността на К. са получили необходимото съдебно внимание и това е предопределило обоснован и справедлив извод относно заслуженото с поведението на подсъдимия наказание, свързано с лишаването му от свобода. Допълнителен стимул за подсъдимия да преосмисли нагласите си към правилата на закона и да положи усилия за по-устойчиво подчиняване на поведението си спрямо тях е изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на това наказание, поради което корекция в неговата продължителност не се налага. Липсват обаче сериозни аргументи в коментирания съдебен акт в полза на потвърдения с него срок на лишаването на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство. Произнасяйки се по възраженията по този въпрос, въззивният съд е подходил формалистично, заявявайки лаконично, че срокът на това наказание е „малко над минимума“ и е справедлив, предвид невъзможността да бъде по-кратък от този на лишаването от свобода. По този начин е отминат фактът на твърде неясните, а и противоречиви съображения на първоинстанционния съд по този въпрос (стр. 12 от мотивите към присъдата), игнориращи напълно особено важен фактор за размера на коментираната санкция, а именно сериозният принос на самия пострадал за възникването на злополуката. Макар и предвидено в чл. 343г НК като допълнително, наказанието, свързано с лишаване от право да се управлява моторно превозно средство трябва също да е съответно на престъплението, както изисква чл. 35, ал.3 НК, съответно отмерването му трябва да премине през справедливо съобразяване на всички значими в това отношение обстоятелства - смекчаващи и отегчаващи отговорността. Като се има предвид фактът на приноса на пострадалия за възникването на злополуката С оглед на така констатираното въззивно решение следва да бъде изменено, като срокът на наложеното с присъдата и потвърдено от въззивния съд наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство следва да бъде намален от четири години на три години, т.е. до размера на постановеното лишаване на подсъдимия от свобода. Доколкото в касационното производство частните обвинители М. К., Д. К., С. К. и Г. К. са направили разноски, свързани със заплащане на адвокатски хонорар, присъждане на които са пожелали чрез повереника си адв. Г. С., заплащането им в полза на всеки от частните обвинители следва да бъде възложено в тежест на подсъдимия. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 и т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 260045 от 16.04.2021 г. на състав на Варненския апелативен съд по ВНОХД № 410/2020 г., като НАМАЛЯВА срока на наложеното на подсъдимия К. К. К. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство от четири години на три години. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част. ОСЪЖДА подсъдимия К. К. К. да заплати в полза на всеки от частните обвинители М. Д. К., Г. П. К., С. Д. К. и Д. Д. К. по 1500 лева за направени разноски в касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.