Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * наследяване * установяване право на собственост към минал момент * косвени доказателства и косвено доказване


2
гр. д. № 1920/09 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 695

София, 21.10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
Бонка Дечева
при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1920/2009 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение от 30.04.2010 г. по гр. д. № 1920/2009 г. тричленен състав на ВКС е допуснал да се извърши касационна проверка на решение от 19.05.2009 г. по гр. д. № 246/2008 г. на СГС, с което е потвърдено решение 26.10.2007 г. по гр. д. № 20020/07 г. на СРС, с което е отхвърлен иска на Р. А. П. срещу ОСЗ „П.” по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за установяване право на възстановяване върху: нива от 1,2 дка в м. „Папурка”; ливада с площ от 1.6 дка в м. „Бечинска падина”; ливада с площ от 1.1 дка в м. „Кемеро” и ливада от 1.5 дка в м. „Юрто”, всички в землището на с. Плана като недоказан.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по противоречиво разрешения въпрос за вида на косвените доказателства, с които в производство по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ може да се установява правото на собственост към момента на кооперирането на земята. В случая въпросът е за това дали записването в емлячния регистър от 1935 г. на имотите на името на наследодателя е достатъчно доказателство за установяване, че той е бил собственик и към момента на кооперирането им.
Вторият разрешен от въззивния съд въпрос е за това, дали ищцата следва да установи на какво правно основание наследодателят, на нейния съпруг, от когото черпи права, е придобил вещни права върху земеделските имотите, които е декларирал през 1935 година.
Ответникът по касация не взел становище по основателността й. Върховният касационен съд провери касационните доводи и данните по делото и намери следното:
Въззивният съд е потвърдил решението за отхвърляне на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, като е намерил твърдението, че наследодателят К. В., починал през 1987 г., е бил собственик на земеделските земи, за недоказано.
Изводът, че записването на имотите в емлячния регистър през 1935 г. на основание подадена декларация от наследодателя В. декларация, не е достатъчно за уважаване на иска за признаване правото на възстановяване на имотите по реда на ЗСПЗЗ, е незаконосъобразен и противоречащ на трайно установеното практика.
Декларирането на имоти през 1935 г. е косвено доказателство за това, че деклараторът е носител на правото на собственост върху имота. Правната стойност на това доказателство е определена от законодателя с нормата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. С тази норма като доказателствени средства за правото на собственост са определи както преките доказателствени средства, които установяват осъществяване на правопораждащия факт, така и непреките писмени доказателства, а такива са тези, които съдържат информация, от която може да се направи извод, че вносителят на земеделския имот е бил носител и на правото на собственост върху него. Незаконосъобразен е изводът, че в производството по установителен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че наследодателят му е бил носител на това право и към момента на обобществяване на земята в кооперативното стопанство. Правото на собственост се загубва ако друг го придобие. В случай, че наследодателят се е разпоредил с имота преди кооперирането му, това ще е основание за носителят на това вещно право да защити правата си с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. До установяването на това, деклариралият имота като свой се счита за негов собственик.
По делото е безспорно, че ищцата е наследница на К. В., като дъщеря на втората му съпруга Л. С. В., поминала 1997 г., от първия й брак.
Като е отхвърлил иска съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго с което искът ще бъде уважен като се признае за установено по отношение на ОСЗ при С. община, район П., че в полза на касаторката ищца е възникнало право на възстановяване на описаните в исковата молба земеделски земи.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 19.05.2009 г. по гр. д. № 246/2008 г. на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на общинска служба по земеделие при С. община, район Панчаверо, че Р. А. П., като една от наследниците на К. Д. В. В., има право на възстановяване на земеделски земи, а именно: 1 нива от 1.2 дка, в м. “Папулка”, в землището на с. Плана; 2. Ливада с площ от 1.6 дка, в м. “Бачиска падина” в землището на с. Плана; 3. Ливада с площ от 1.1 дка, в м. “Кемеро”, в землището на с. Плана; 4. ливада с площ от 1,5 дка в м. “Юрто”, в землището на с. Плана.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.