Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                               № 135                                       гр. София, 11 май 2009 година                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Попова                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова                                                                                           Блага Иванова     при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 39/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия А. А. Н., чрез защитника му адв. Г, и на частните обвинители и граждански ищци Т. А. П., А. Р. П. и А. Ф. Ф. – лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетните А. Г. А. и Т. Г. А. , срещу решение № 237 от 11 ноември 2008 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 426/2008 година, с което е потвърдена присъда № 87 от 24 юни 2008 година на Старозагорския окръжен съд, постановена по нохд № 432/2007 година по описа на този съд. В жалбата на подсъдимия Н е релевирано отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Възразяват се по основанието и размера си и присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения. Отправените до съда искания са за изменяване на атакувания съдебен акт при намаляване на наложеното на подсъдимия наказание и отхвърляне на предявените граждански искове. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се оспорва само наказателно-осъдителната част на присъдата. Твърди се, че направените от предходните съдебни инстанции изводи по приложението на правото не съответстват на действителните факти на инкриминирания инцидент. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания за приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, а именно - за извършено от подсъдимия умишлено убийство. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим А. Н. участва лично и със защитника си адв. Г, който поддържа касационната жалба при заявените в нея основания и отправени до съда искания. Намира жалбата на частните обвинители и граждански ищци за неоснователна. От жалбоподателите-частни обвинители и граждански ищци в заседанието участват лично А. П. и Т. П. Всички се представляват от повереника си - адв. А, която поддържа касационната жалба при направеното в нея оплакване и изложени в негова подкрепа доводи. Изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А. А. Н. за това, че на 25. 10. 2006 година, в с. Я., община К., по непредпазливост е причинил смъртта на Г. А. П. , вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка с кръвоизлив в дясната полусфера, счупване на черепния покрив и основа, сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание и развила се пневмония, всяко причиняващо поотделно разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Присъдени са обезщетения на гражданските ищци А. Ф. , А. П. и Т. П. (съпруга и родители на починалия Г. П. ) за претърпяни от тях неимуществени вреди от престъплението, в размер на по 25 000 лева на всеки от тях, а на Т. А. и А. А. (негови малолетни деца), чрез майка им и законна представителка А. Ф. - в размер на по 30 000 лева на всяко дете, заедно със законните последици. Претендираните обезщетения са отхвърлени до пълните им размери като неоснователни и недоказани. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото и са присъдени направените разноски и дължими държавни такси, като са възложени в тежест на подсъдимия.   По жалбата на подсъдимия А. А. Н.: Съдържанието на касационната жалба налага обсъждане на предварителния въпрос за рамката на касационната проверка по тази жалба. В нея изрично е посочено като основание за проверката само това по чл. 348, ал. 1 т. 3 от НПК. Във връзка с него е и отправеното до съда искане за намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание. Същевременно, в жалбата се съдържат съображения по приетите за установени факти и доказателствените източници за тях. Цялостният и внимателен прочит на жалбата дава основание за извода, че тези съображения касаят отново заявената явна несправедливост на наказанието и представляват доводи, обосноваващи искането за смекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия. Разгледана в тази рамка, жалбата е неоснователна. Заявената явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание не е налице. Твърденията в жалбата във връзка с начина на протичане на инкриминирания инцидент, са в противоречие с приетите за установени по делото факти. Известно е, че при липса на оспорване на дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата, както и при констатации за неоснователност на такова оспорване, касационната проверка се развива само в рамките на приетото от този съд от фактическа с. , а настоящият случай е именно такъв. Не е установено по делото „малтретиране” на подсъдимия и „нанасяне на побой” от с. на пострадалия, които обстоятелства да са игнорирани от съда при индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание. В рамките на дейността си по определяне на наказанието съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца и правилно е преценил същите като високи. Изложил е подробни съображения за тези си изводи и те са свързани с начина на протичане на конфликта, характеризиращ се от самото начало със словесна и поведенческа агресия на подсъдимия, непредизвикана по какъвто и да било начин от пострадалия и останалите участници (свидетелите А. , З. Ф. , Х. Ф. , К. и др.). Напротив, поведението им е било насочено изцяло и единствено към отблъскване на агресията и защита срещу действията на подсъдимия и неговите близки (свидетелите Н. и Е. ). Не се подкрепя от данните по делото и твърдението на защитата на подсъдимия за игнориране на установени по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен формалната липса на предходни осъждания на подсъдимия към момента на извършване на престъплението, други такива обстоятелства не са установени по делото. Данните за неговата съдимост са обсъдени от съда (стр. 7 от решението) и им е дадена законосъобразна оценка. Така че, определеното на подсъдимия наказание при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, в размер на седем години лишаване от свобода, за извършеното от него тежко престъпление със смъртен резултат, не съдържа характеристиките на явно несъответствие по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, поради което не е явно несправедливо. Обжалваното съдебно решение не страда от приписваните му пороци и в гражданско-осъдителната му част. Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава и законовото предписание да не се вреди другиму. Загубата на син, съпруг и баща е вреда, която в житейски аспект няма материален еквивалент. Затова възмездяването на болките и страданията, понесени от пострадалите родители, съпруга и малолетни деца, се осъществява в съответствие с юридическите принципи и критерии, вложени в нормите на чл. 45 и 52 от ЗЗД, които предходните съдебни инстанции са съблюдавали при определяне на размера на обезщетенията, присъдени в полза на гражданските ищци. Размерите на тези обезщетения не са завишени, защото са съобразени с обстоятелствата по делото, чрез които е конкретизиран общият принцип за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.   По жалбата на частните обвинители и граждански ищци: Жалбата е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество и това е така, защото: С нея се оспорва произнасянето на съда единствено в наказателно-осъдителната част на процеса, при това само относно правната квалификация на деянието. Твърди се, че извършеното от подсъдимия деяние съдържа признаците на престъпление по чл. 116 от НК, а не на такова по чл. 124 от НК. Във връзка с това възражение е и отправеното искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания по приложението на закона, а именно за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В случая от значение са няколко принципни положения и конкретни обстоятелства по делото: Преди всичко следва да се отбележи, че правната квалификация на деянието е въпрос не само по приложението на правото, а преди всичко по установяването на фактите. Следва да се отбележи също, че частният обвинител като акцесорен субект на процеса, действа винаги и само наред с прокурора, без да може да го замести в неговите правомощия (чл. 78, ал. 1 от НПК). Прокурорът е този, който повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер (чл. 46, ал. 1 от НПК). Цялото досъдебно производство се е развило в рамките на повдигнато обвинение по чл. 124 от НК. С такова обвинение е внесен и обвинителният акт, определящ фактическата и правна рамка, в която ще се развива по-нататък процесът в неговата съдебна фаза. По тази норма на материалния закон е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия с постановената от първоинстанционния съд присъда. Идентично като настоящето възражение на частните обвинители относно приложимия материален закон е направено и във въззивната им жалба. То е останало без последствия не само поради преценката на съда за правилно приложение на закона (стр. 6 от въззивното решение), но и поради липса на процесуална възможност жалбата да предизвика исканите от частните обвинители последици, доколкото не е имало обвинение за по-тежко наказуемо престъпление пред първата инстанция и претендираното развитие на процеса е извън правомощията на съда (чл. 335 и чл. 336 от НПК). Частните обвинители могат да атакуват въззивния съдебен акт по касационен ред, когато са нарушени техни права и законни интереси (чл. 349, ал. 3 от НПК). Това обаче е възможно и допустимо в очертаните от обвинителната власт чрез внесения в съда обвинителен акт основни рамки на процеса, които предопределят и пределите на реализиране на правото на защита. Повдигане и поддържане на обвинение за друго, по-тежко наказуемо престъпление, не може да бъде предизвикано от частните обвинители по реда на съдебното обжалване, още по-малко пред касационната инстанция. Жалбата на частните обвинители няма как да предизвика ефекта на претендираните в нея правни последици, които са извън правомощията на съда изобщо, вкл. и на ВКС. Поради това жалбата на частните обвинители не може да бъде разгледана по същество и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 237 от 11 ноември 2008 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 426/2008 година. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на частните обвинители и граждански ищци Т. А. П., А. Р. П. и А. Ф. Ф. – лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетните А. Г. А. и Т. Г. А. , срещу решението и ПРЕКРАТЯВА производството по к. д. № 39/2009 година на ВКС, първо наказателно отделение, в тази му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.