Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 11 май 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова, като изслуша докладваното от съдия Д. Вълкова наказателно дело № 266 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Л. Р. Д., чрез служебния защитник адвокат Д. С. от САК срещу решение № 329 от 22.12.2020 г. на Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1023/2020 г. в частта, с която подсъдимата е призната за виновна за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1 , вр. чл.28, ал.1 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 НПК, като тези за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието не са обвързани с подкрепящи ги конкретни данни. Основно се оспорва отказа на съда да приеме, че случаят е маловажен. В допълнение към касационната жалба се твърди, че деянието представлява маловажен случай на кражба с оглед ниската стойност на отнетото имущество, процесуалното поведение на подсъдимата и други смекчаващи вината обстоятелства, които налагат извод, че извършеното се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. В тази връзка се претендира и явна несправедливост на наказанието. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и оправдаване на подсъдимата в извършване на деянието по чл.195, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата Д. и защитникът й адвокат Ж. Ж. от САК, писмено упълномощена от служебния защитник във въззивната инстанция (адв. С.), поддържат жалбата и допълнението към нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 903124 / 13.07.2020 год. по НОХД № 499 по описа за 2019 год. Благоевградският окръжен съд е осъдил подсъдимата Д. за две престъпления – кражба по чл.195, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр чл.28, ал.1 от НК на четири месеца лишаване от свобода и продължавано използване на платежни инструменти (банкови карти, предмет на обвинението за кражба), без съгласието на титуляра - престъпление по чл.249, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК на шест месеца лишаване от свобода, като по реда на чл.23 от НК определил едно общо наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. ОС - Благоевград се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимата деловодните разноски. С оспореното решение на АС-София, постановено по ВНОХД №1023/2020 г., образувано по жалба на подсъдимата, присъдата е изменена, като подсъдимата е оправдана да е извършила деянието по чл.249, ал.1 от НК в хипотезата на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Релевираното наред с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения следва да се разгледа приоритетно поради последиците от касационния контрол при евентуалната му основателност. Доколкото в касационната жалба и допълнението към нея по същество липсват конкретни съображения подкрепящи довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съгласно пределите на касационния контрол проверката на настоящата инстанция се свежда единствено до проверка дали не са налице съществени процесуални нарушения от категорията на т.нар. абсолютни, които винаги имат за последица отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане. При проверката в тази посока нарушения не бяха констатирани, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Правото на защита на подсъдимата е било охранено пълноценно, чрез участието на упълномощен, впоследствие на служебен защитник. Въззивното решение отговаря на изискванията за съдържание според предписаното в чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК задължение за неговото мотивиране. Като инстанция по същество въззивният съд е изпълнил предписаните в НПК процесуални задължения да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, както и да отговори на поддържаните пред него доводи и възражения. Делото е било разгледано пред първоинстанционния съд по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК - подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Въззивният съд е съобразил указанията в т.9 от ТР№1/2009г., ОСНК на ВКС и при така проведената по искане на защитата диференцирана процедура е решил делото на основата на фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно възпроизведена в мотивите на първоинстанционната присъда, включително относно установените обстоятелства, релевантни към обвинението за кражба, което единствено се оспорва от касационната жалбоподателка – подсъдимата Д.. При така установените фактически положения Софийският апелативен съд е дал правилна правна квалификация на деянието по чл.195, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.28, ал.1 от НК, като е изложил изчерпателни мотиви защо счита, че деянието на подсъдимата не представлява маловажен случай на кражба по смисъла на чл.93, т.9 от НК. В тази връзка въззивният съд правилно е съобразил, че стойността на предмета на престъпление не е единственият критерий и законосъобразно е отчел цялата съвкупност от установени по делото обстоятелства – проявената дързост от страна на подсъдимата, действията й непосредствено след като отнела оставената в кафенето без надзор дамска чанта, от която извадила освен документите за самоличност на пострадалата, а също и банковите й карти, с които осъществила редица неправомерни тегления на суми на обща стойност 400 лева в рамките на по-малко от половин час. Адекватно са отчетени и осъжданията на подсъдимата, особеностите на които самостоятелно изключват квалифициране на деянието като маловажен случай. Видно от приложената справка за съдимост подсъдимата е осъждана многократно за престъпления против собствеността, между които квалифицирани кражби и един грабеж, като на 05.06.2015г. е изтърпяла ефективно наказание три месеца лишаване от свобода за друга кражба по чл.195, ал.1,т.7 от НК, при която също е отнела дамска чанта в заведение ведно с лични документи и банкови карти на собственика (вж. л.135-136 от ДП). Поради това посочените в допълнението към касационната жалба смекчаващи обстоятелства каквито са ниската стойност на отнетите вещи (127 лв.), самопризнанията и заявената (нереализирана обаче) готовност от подсъдимата да върне отнетото имущество, не са достатъчни да определят случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражби от този вид. Като е съобразил, че са налице всички основания по смисъла на цитираната от касационния жалбоподател съдебна практика (ППВС №2/1970г., т.ІІ) и не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК, правилно САС е квалифицирал кражбата като повторно извършена, тъй като случаят е немаловажен и подсъдимата е осъждана за друга кражба в немаловажен случай с влязла в сила присъда. В рамките на възприетите фактически положения законът е приложен правилно, поради което няма основание да се уважи претенцията за оправдаването на подсъдимата. Правилно е приложен материалният закон, поради което не е налице и претендираното касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК. Липсва и касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. На подсъдимата Д. е наложено наказание по привилегирования ред по чл.55, ал.1, т.1 от НК – значително под установения минимум от една година при категоричен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение правилно не е отложено поради липса на обективните предпоставки за условно осъждане по чл. 66, ал.1 НК. Следователно не е налице очевидно несъответствие с тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимата и целите по чл. 36 НК, което да налага намаляване на наказанието. Още повече, че така определеното наказание за извършената поредна кражба е само с един месец над размера на последно ефективно изтърпяното наказание от подсъдимата за кражба с аналогичен предмет, правна квалификация и начин на извършване като процесната кражба и е близо до абсолютния минимум за този вид наказание по чл.39, ал.1 от НК. Очевидно е проявеното от предходните съдебни инстанции снизхождение към подсъдимата предвид предходните й осъждания за други посегателства срещу собствеността на различни граждани и факта, че първоначалният режим на изтърпяване на наложеното общо наказание по чл.23 от НК е определен по по-леката алтернатива, а именно „общ“ вместо „строг“ режим, какъвто също е приложим в случая на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. Предвид посоченото по-горе ВКС не намира наказанието да е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. С оглед гарантираната в чл.148 и чл.250 от ЗИНЗС медицинска грижа за лишените от свобода със зависимости, каквато е подсъдимата видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, несъстоятелен е и доводът в допълнението към касационната жалба, че ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода ще прекъсне провежданата спрямо нея метадонова лечебна програма. Доколкото касационната жалба е изрично ограничена само относно обвинението за кражба и наведените от касатора доводи се преценяват като неоснователни, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 329 от 22.12.2020 г. на Софийския апелативен съд по ВНОХД № 1023/2020 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: