5 5 Р Е Ш Е Н И Е № 20 София, 10 март 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Г.Стоянова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 27 по описа за 2020 година. Постъпили са две касационни жалби от подсъдимия М. К. Д. и неговия защитник – адв.А. Н., против решение № 270 от 24.06.2019 г. по внохд № 309/19 г. на Апелативния съд-София, с които се претендира наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК с искания за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Постъпили са и две допълнения към жалбите – от подсъдимия и защитата му. Пред ВКС подс.Д. и защитата му поддържат жалбите и допълненията към тях. Частните обвинители и граждански ищци Л. П. К., И. К. И., редовно призовани, не се явяват. Частният обвинител и граждански ищец П. К. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се явява и адв.С. Г. – повереник на тримата частни обвинители и граждански ищци. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира причини за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 227/17 г. Окръжният съд-Враца осъдил подсъдимия Д. за две престъпления - по чл.199, ал.2, т.2, във връзка с чл.198, ал.1, чл.58а, ал.2 и чл.54 от НК на 20 години лишаване от свобода и по чл.339, ал.1, във връзка с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК на 2 години лишаване от свобода, като по реда на чл.23 от НК определил едно общо наказание 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът се произнесъл по чл.59 от НК. На основание чл.45 от ЗЗД подс.Д. е осъден да заплати на Л. К., П. К. и И. К. обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 100 000 лева за всеки един от тях, както и на Л. К. сумата от 1848 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, всички обезщетения дължими със законната лихва от деня на увредата до окончателното им изплащане. ВОС се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. По жалба на подсъдимия, с Решение по внохд № 945/17 г. Апелативният съд-София отменил присъдата и върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила. С присъда по нохд № 65/18 г. ОС-Враца осъдил подс.Д. за посочените по-горе две престъпления, като за това по чл.199, ал.2, т.2 от НК определил наказание 18 години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.339, ал.1 НК – 2 години лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК съдът наложил на подсъдимия едно общо наказание, най-тежкото измежду посочените, а именно 18 години лишаване от свобода, като постановил то да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 от НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража – от 23.12.2015 г. до 08.11.2017 г. и от 03.04.2018 г. до 20.04.2018 г. На основание чл.45 от ЗЗД ВОС ангажирал гражданската отговорност на подсъдимия за имуществени вреди в размер на 1848 лева в полза на Л. К. и за неимуществени вреди в размери от по 100 000 лева в полза на Л. К., П. К. и И. К., всички обезщетения дължими ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното им изплащане. С оспореното решение на АС-София, постановено по внохд №309/19 г., образувано по жалби на подсъдимия и частните обвинители и граждански ищци, присъдата е изменена, като наказанието за престъплението по чл.199, ал.2, т.2 от НК и общо определеното по реда на чл.23 от НК са увеличени на по 20 години лишаване от свобода. САС изменил присъдата и като преквалифицирал престъплението по чл.339, ал.1, изр.1, хип.2 и 5 от НК в такова по чл.339, ал.1, пр.1, хип.2 и 6 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Спомена се, че жалбоподателят ангажира всички основания по чл.348, ал.1 от НПК при данни в тяхна подкрепа, както следва: - основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа при съображения, че в обвинителния акт няма описание с колко удара е умъртвен пострадалия, респ. колко удара е нанесъл подсъдимия; съдът е допуснал противоречие в тази посока, тъй като според изводите на съдебно-медицинските експертизи са нанесени 21 удара, а съдът е приел, че те са 26; най-накрая се твърди, че тъкмо този въпрос е останал неизяснен, по начина указан в закона – всестранно, обективно и пълно; -относно основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не са заявени никакви данни в негова подкрепа, което дава основание да се приеме, че същото се претендира като последица от допуснатите от съда, според жалбоподателя и защитата му, процесуални нарушения, от кръга на тези по чл.348, ал.1, т.2 от НПК; -основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е релевирано при съображения, че присъдата е явно несправедлива, тъй като не е съобразена с характеристичните данни на подсъдимия. 1.По основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК: Това касационно основание не е налице, поради което и няма причина за връщане на делото за ново разглеждане. Въпросът колко удара е нанесъл подсъдимия по тялото на пострадалия е изяснен изцяло, по несъмнен и категоричен начин. Обвинителният акт не страда от порока, който му се приписва. Нито пък съдът е допуснал противоречие в коментираната посока. В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно е посочено, че след като взел нож подсъдимият нанесъл с него множество удари по пострадалия - „удари в тялото, основно в областта на гръдния кош и шията“, а в диспозитива на същия подробно са изброени раните, причинени от ударите с нож, а именно – 2 прободно порезни рани в областта на шията; 18 порезни рани на гръдния кош; 1 прободно-порезна рана поясно вляво; 2 порезни рани на лява мишница; 2 порезни рани на лява предмишница и 1 порезна рана на дясна китка. Така предявеното фактическо обвинение е съобразено с изводите по съдебно-медицинските експертизи по делото, като може да се каже само, че е пропусното от прокурора още едно нараняване – порезна рана в областта на лявата китка (СМЕ, досъдебно производство, том 2, стр.96-99). Доколкото нищо различно не е било установено в хода на съдебното разглеждане на делото, съдилищата са имали основание да приемат, че подсъдимият е нанесъл 26 удара с нож по различни части на тялото на пострадалия. 2.По основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК: Доколкото то се поддържа без данни в негова подкрепа, а е релевирано като последица от допуснати, според жалбоподателя и защитата му, процесуални нарушения от вида на тези по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, предвид казаното по-горе, това касационно основание не е налице. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, се разкриват признаците на инкриминираните престъпни състави, поради което съдът е имал основание да ангажира отговорността на подсъдимия за две престъпления „грабеж придружен с убийство на пострадалия“ и „ противозаконно държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях“. 3.По основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК: В подкрепа на това основание се твърди, че присъдата е несправедлива, тъй като съдът не е съобразил характеристичните данни за подсъдимия. Жалбоподателят и защитата му не са се ангажирали да посочат кои конкретни данни, характеризиращи дееца, съдът по същество не е съобразил. В мотивите на въззивното решение (л.52 и 53) са изложени множество съображения по оценката на обстоятелствата, които смекчават и отегчават отговорността на подсъдимия. Видно е, че в кръга на първо посочените съдът е ценил чистото съдебно минало на подсъдимия, съдействието му на органите на досъдебното производство, трудовата ангажираност до задържането му, загрижеността за собствените му деца. Други характеристични данни, които могат да бъдат обсъждани в кръга на смекчаващите вината на дееца, не се разкриват от данните по делото, нито пък се заявяват от жалбоподателя. Въззивният съд на посоченото място в мотивите детайлно е очертал и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, като не е необходимо преповтарянето им тук. Съвместната оценка на коментираните обстоятелства е предопределила намесата на САС за увеличаване размера на наказанието за престъплението по чл.199, ал.2, т.2 от НК, като срещу съображенията му в тази насока, не се излагат доводи от страна на подсъдимия и защитата му. ВКС не намери причини за несъгласие със стореното от въззивния съд, още повече, че наказанието за престъплението „грабеж придружен с убийство на пострадалия“ е определено по първата възможна и най-лека алтернатива. Намаляването на наказанието за това престъпление злепоставя постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК, а това ВКС не може да си позволи. 4.По гражданскоосъдителната част на решението: Въззивното решение, в частта, с която САС е потвърдил гражданскоосъдителната част на проверяваната от него присъда е правилно и законосъобразно. Имуществените вреди са установени надлежно, а за неимуществените такива съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за справедливостта им по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Изложеното сочи, че няма причини за връщане на делото за ново разглеждане и намаляване размера на наказанията наложени на подсъдимия за извършените от него две престъпления, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 270 от 24.06.2019 г., постановено по внохд № 309/19 г. на Апелативния съд – София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: