Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 19.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 13 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура против присъда от 22.11.2016 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 3909/2016 г. В протеста са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че при формиране на вътрешното си убеждение съдът е игнорирал събрани по делото доказателства; пропуснал е да отчете факта, че към момента на деянието подсъдимият Д. бил сам и единствено той използвал превозното средство; превратно е оценявал показанията на св. М., които не съдържали информация в подкрепа на невиновността на подсъдимия; неправилно се е основавал на липсата на дактилоскопни отпечатъци, защото тя не изключвала ползването от дееца в продължение на няколко месеца на автомобила, в който били открити хероин и боеприпаси. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът (адв. Н.) на подсъдимия счита, че протестът е неоснователен, тъй като авторството не е установено по несъмнен начин. Настоява присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 22.11.2016 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 3909/2016 г. е отменена присъда от 23.11.2011 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 13845/2010 г. и подсъдимият К. Т. Д. е признат за невинен в това, на 24.03.2010 г. в [населено място] да е държал боеприпаси – четири броя патрони, кал. 9 мм. „М.” без да има надлежно разрешение, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Подсъдимият е признат за невинен и в това, на 24.03.2010 г. в [населено място] да е държал високорисково наркотично вещество – хероин, на стойност 222, 80 лева без надлежно разрешително, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. Наркотичното вещество и патроните са отнети в полза на държавата. Касационния протест е ОСНОВАТЕЛЕН. Присъдата на Софийският градски съд е постановена след решение № 106 от 29.08.2016 г. на Върховния касационен съд (к. д. № 318/2016 г.), с което е била отменена предходна оправдателна присъда и делото – върнато за ново разглеждане поради допуснати нарушения на процесуалните правила, предназначени да осигурят и гарантират правилно формиране на вътрешното убеждение по правно значимите факти в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК. С новата присъда на въззивния съд съществените процесуални нарушения са били отново възпроизведени вместо да бъдат отстранени. Софийският градски съд е изложил пространни теоретични разсъждения относно правилата за доказване с помощта на косвените доказателства. От мотивите обаче не личи внимателно и задълбочено да е обсъждал събраните косвени доказателства, които са съдържали сведения за фактите, предшествали инкриминираното деяние и по този начин да е подложил на аналитична преценка цялата съвкупност от установени факти с доказателствено значение при изграждане на фактическите си заключения. Без съмнение за постановяване на осъждане по обвинението, респ. потвърждаване на осъдителната присъда на първоинстанционния съд, системата от достоверни косвени доказателства трябва да води до един единствен извод, изключвайки друго разумно, логично обяснение на правно значимите факти по делото. В случая Софийският градски съд е направил извода, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, защото за обективно установеното наличие на високорисковото наркотично вещество и боеприпасите в лекия автомобил, управляван на 24.03.2010 г. от подсъдимия Д., било еднакво възможно да се дадат различни обяснения – например хероинът и патроните да са били държани на посоченото място в превозното средство от всяко друго лице, в т. ч. от св. М., както и под някаква форма на съучастие с подсъдимия. В мотивите липсват съображения каква е възможната форма на съучастие, която би елиминира извод за умишленото държане на наркотика и патроните от подсъдимия. Успоредно, аргументацията съдържа и противоречие относно приетите за установени фактически обстоятелства. Софийският градски съд е счел за доказано, че няколко месеца след като закупил през 2009 г. автомобила, св. М. го предоставил на подсъдимия Д.. Поради невърнатия паричен заем и по времето, когато св. М. бил задържан, подсъдимият продължил да ползва колата за лични нужди (л. 3 от мотивите). В противоречие с тези факти съдът обосновал като еднакво вероятна и версията св. М. да е укрил наркотичното вещество и патроните, тъй като по същото време бил управлявал автомобила (л. 5 от мотивите). Напълно основателен е и доводът на прокурора, че липсата на дактилоскопни следи не е от естество да изключи авторството на подсъдимия. НПК не предписва с какви доказателства трябва да бъдат установени едни или други обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена сила. Отсъствието на задълбочено обсъждане на цялата съвкупност от доказателствени източници и съответно анализ в пълен обем на съдържащата се в тях доказателствена информация подкрепя оплакването на прокурора за едностранчив подход и липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Допуснатите съществени процесуални нарушения обуславят касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, чиято последица е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда от 22.11.2016 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 3909/2016 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: