О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №360 гр.София, 06.11.2013 година В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.гражданско дело под № 4277/2013 година Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.280, чл.288 и чл.418, ал.4 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 8798 от 31.05.2013 год. на Й. Т. Т. срещу определение № 1153 от 26.04.2013 год. по ч.гр.дело № 577/2013 год. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено разпореждане № 2355 от 29.01.2013 год. по ч.гр.дело № 10961/2012 год. на Бургаския районен съд за отхвърляне заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. Д. Б., М. П. М. и Ф. Д. К., за сумата 80 000 евро, представляваща стойността на предоставен и невърнат паричен заем, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека № 174, т.VІ, рег.№ 6755, нот.дело № 1040/2008 год. на нотариус К. К., вписана под № 248 в Нотариалната камара. Поддържа се, че определението противоречи на практиката на ВКС по въпроса за обсега на съдебната проверка относно наличието на предпоставките на чл.417, т.6 ГПК, с позоваване на определение № 877 от 28.12.2012 год. по ч.т.дело № 820/2012 год. на І т.о. и определение № 550 от 28.09.2009 год. по ч.т.дело № 447/2009 год. на ІІ т.о. Твърди се по-нататък, че същият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата: определение от 19.11.2009 год. по т.дело № 596/2009 год. на Старозагорския окръжен съд и определение от 12.11.2012 год. по ч.т.дело № 2718/2012 год. на Варненския окръжен съд. Според жалбоподателя, проверката при произнасяне по искането за допускане на незабавно изпълнение, касае единствено преценката дали представения със заявлението документ е редовен от външна страна, т.е. дали установява по основание и размер изискуемото вземане. Твърди се още, че няма нормативно изискване отбелязването за издаване на изпълнителен лист да става единствено и само върху оригинала на нотариалния акт за договорна ипотека. В тази насока, жалбоподателят отново се позовава на определение № 550 от 28.09.2009 год. по ч.т.дело № 447/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: С разпореждане от 02.01.2013 год. Бургаският районен съд е дал указание на заявителя /сега частен касационен жалбоподател/ да представи оригинал на приложения към заявлението официално заверен от Службата по вписвания препис от нотариален акт за договорна ипотека № 174, т.VІ, рег.№ 6755, нот.дело № 1040/2008 год. С молба от 08.01.2013 год. заявителят отново е представил препис от нотариалния акт, този път заверен от нотариуса К. К. /л.13 от ч.гр.дело № 10961/2012 год. на Б./. С разпореждане от 09.01.2013 год. районният съд отново е указал на заявителя да представи оригинал на нотариалния акт с предупреждение за неблагоприятната последица от неизпълнението на указанието – отхвърляне на заявлението. С молба от 25.01.2013 год. заявителят уведомил районния съд, че не може да представи оригинален екземпляр от нотариалния акт № 174, нот.дело № 1040/09.09.2008 год., тъй като и двата оригинала от акта били получени от длъжниците, които не му предоставили неговия екземпляр. В. съд е потвърдил обжалваното пред него разпореждане, като е приел, че непредставянето на оригиналния екземпляр на документа по чл.417 ГПК е пречка за установяване както на първата предпоставка за уважаване на заявлението - документът да е редовен от външна страна, така и на втората предпоставка – да установява подлежащо на изпълнение вземане. Посочено е, че при липсата на представен оригинал на документа, съдът не може да констатира дали по него вече не е издаден изпълнителен лист, и то именно с оглед на цитираната и от жалбоподателя възможност – при заплащане на съответната такса, страната да може да получи неограничен брой преписи от съответния нотариален акт. Според окръжния съд, при липсата на представен оригинал на документа по чл.417 ГПК, дори да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, това обстоятелство няма да може да бъде отразено върху документа съгласно чл.418, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд поради следните съображения: Първото от определенията на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК с № 877 от 28.12.2012 год. по ч.т.дело № 820/2012 год., І т.о., не е пряко относимо към процесуалноправния спор, разрешен с обжалваното определение на въззивния съд. С него ВКС, І т.о. е дал отговор на процесуалноправния въпрос за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл.417, т.6 ГПК. Според определението на ВКС, ТК, І т.о., обхватът на дължимата от съдилищата проверка е за редовността от външна страна на ипотечния акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. Цитираното определение не съдържа отговор на процесуалноправния въпрос дали законът в чл.417, т.6 и чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК има предвид само оригинала на документа или е достатъчно представянето му в нотариално заверен препис. Ето защо, определението не би могло да послужи като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд. С определение № 550 от 28.09.2009 год. по ч.т.дело № 447/2009 год. Върховният касационен съд, ТК, ІІ т.о. не е допуснал касационно обжалване на определение на въззивен съд, с което е потвърдено разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на издадена в производството заповед и е постановено издаване на изпълнителен лист. Посочено е, че поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е свързан с понятието „документ” по смисъла на чл.417, т.9 и чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК и дали законът има предвид само оригинала на този документ. Върховният касационен съд, ІІ т.о. е приел, че след като заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК е била издадена, а разпореждането й не подлежи на инстанционен контрол, то не може да се приеме, че поставеният правен въпрос е значим за изхода на делото. Определенията на Върховния касационен съд по чл.288 и по чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване не се обхващат от задължителната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито от практиката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото при тях се касае до специфична правораздавателна дейност по селектиране на касационните жалби, респ. на частните касационни жалби въз основа на установени от процесуалния закон критерии, а не до разрешаване на материалноправен или процесуалноправен спор. Предвид на това, определение № 550 от 28.09.2009 год. по ч.т.дело № 447/2009 год. на ВКС, ІІ т.о. не може да бъде преценявано при обсъждане допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззвното определение. С влязло в сила определение от 19.11.2009 год. по т.дело № 596/2009 год. на Старозагорския окръжен съд е прието, че липсва нормативно основание да се откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само поради това, че нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека не е представен в оригинал, а в официално заверен препис. Прието е, че няма нормативно изискване отбелязването за издаване на изпълнителен лист да става единствено и само върху оригинал на нотариалния акт. П. въпрос в обжалваното определение е разрешен в противоречие с цитираното определение, поради което следва да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира за правилно разрешаването на процесуалноправния спор, дадено с определението от 19.11.2009 год. по т.дело № 596/2009 год. на Старозагорския окръжен съд поради следните съображения: Процесуалният закон в чл.418, ал.1 и 2 във връзка с чл.417, т.6, предл.второ ГПК не е поставил изискване за представяне със заявлението на оригинала на ипотечния акт по чл.173, ал.3 ЗЗД. Наличие на такова изискване не може да се основе и на реквизитите, които следва да съдържат образците на заявленията за издаване на заповед за изпълнение, определени с Наредба № 6 от 20.02.2008 год. на министъра на правосъдието за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство /ДВ., бр.22 от 28.02.2008 год./. В приложение № 4 към споменатата наредба, съдържаща образец на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е посочен като реквизит на приложенията към заявлението: „2) документ по чл.417, от който произтича вземането, в оригинал и копие за прилагане към заповедта за изпълнение”. Наредба № 6 от 20.02.2008 год. на министъра на правосъдието е подзаконов нормативен акт по приложението на разпоредби от заповедното производство на по-висок по степен нормативен акт – Гражданския процесуален кодекс, поради което при противоречие следва да намерят приложение именно разпоредбите на процесуалния закон /чл.15, ал.3 ЗНА/. Задължение за заявителя да представи оригинала на ипотечния акт по чл.173, ал.3 ЗЗД не може да се изведе и по аргумент от чл.418, ал.2, изр.второ ГПК, съгласно който „за издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение”. Съгласно чл.581 ГПК, след издаване на нотариалния акт и вписването му, единият екземпляр от него се подрежда в специална книга, а другите екземпляри, таксувани като преписи, се предават на участващите лица. Доказателствената сила на официално заверения препис от нотариалния акт е същата както и на оригинала. Ето защо, ако заявителят е представил официално заверен препис от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на задължението по договор за заем, съдът следва да извърши проверка за редовността на ипотечния акт от външна страна въз основа на представения препис от ипотечния акт. Не би могло да се приеме, че издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на официално заверен препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по чл.173, ал.3 ЗЗД, а не въз основа на оригинала на същия акт, застрашава интересите на длъжника. Последният разполага със способите за защита срещу принудителното изпълнение, предвидени в глава тридесет и седма на ГПК „Заповедно производство”. Доколкото в т.12 от заявлението по чл.417 ГПК за издаване заповед за изпълнение, документът, от който произтича вземането, е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 174, том VІ, рег.№ 6755, нот.дело № 1040/09.09.2008 год. на нотариус К. К., рег.№ 248, представен в официално заверен от същия нотариус препис, издаден на 17.12.2012 год., искането следва да бъде преквалифицирано по чл.417, т.6, предл.второ ГПК. И. акт удостоверява съществуване на вземане в полза на заявителя по договор за заем за сумата 80 000 евро, чиято изискуемост е настъпила на 09.03.2009 год. Налице е определеност на обезпеченото вземане /чл.170 ЗЗД/ като условие за действителност на договорната ипотека. Молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист е основателна и следва да бъде уважена. Предвид на това, обжалваното въззивно определение и потвърденото с него разпореждане на районния съд следва да бъдат отменени, вместо което да се постанови определение за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист. На основание чл.78, ал.1 ГПК на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски: 4 000 лева адвокатско възнаграждение за образуване на заповедното производство, 1 000 лева адвокатско възнаграждение за частното въззивно производство, 2 000 лева за адвокатско възнаграждение за частното касационно производство, държавна такса по сметка на Б. – 3 130 лева, държавна такса по сметка на БОС – 1 565 лева, държавна такса по сметка на ВКС – 15 лева или общо 12 710 лева. По изложените съображения и на основание чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.417, т.6 и чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1153 от 26.04.2013 год. по ч.гр.дело № 577/2013 год. на Бургаския окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 1153 от 26.04.2013 год. по ч.гр.дело № 577/2013 год. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав и потвърденото с него разпореждане № 2355 от 29.01.2013 год. по ч.гр.дело № 10961/2012 год. на Бургаския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл.417, т.6 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление вх.№ 49742/21.12.2012 год. по описа на Бургаския районен съд, в полза на Й. Т. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, солидарно срещу Р. Д. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], М. П. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Ф. Д. К., ЕГН 58062110471, [населено място], [улица], за сумата 80 000/осемдесет хиляди/евро, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2012 год. до окончателното й изплащане, въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 174, т.VІ, рег.№ 6755, нот.дело № 1040/09.09.2008 год. на нотариус К. К., рег.№ 248 с район на действие Бургаски районен съд, както и за сумата 12 710/дванадесет хиляди седемстотин и десет/лева разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за трите инстанции. ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посоченото вземане. ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/